Марина Литвиненко, вдовицата на ликвидираният през 2006 г. в Лондон с радиоактивен изотоп бивш служител на ФСБ и критик на Кремъл Александър Литвиненко призова съпругата на Алексей Навални да използва възможността да говори за неговата кауза и да съхрани жива паметта за дейността му. Навалная лично поведе от трибуната на Мюнхенската конференция за сигурност в петък призивите да се търси докрай отговорност от режима на Владимир Путин.

През 2011 г. Европейският съд за правата на човека в Страсбург постанови, че Русия е отговор за убийството на Литвиненко с полоний-210. Москва отхвърля обвиненията.

Ето какво каза Марина Литвиненко пред "Ройтерс":
 

Когато съпругът ми почина, едва можех да говоря цяла седмица, дори повече. Просто не можех да повярвам дали някой иска да чуе гласа ми или какво мога да кажа на хората след смъртта му. Но Юлия Навалная постъпи много правилно тъй като съпругът ѝ Алексей беше толкова добре известен в Русия и в чужбина и тя трябва да запази гласа му жив. Сега тя е неговият глас.

И аз много искам хората около нея да я подкрепят, да ѝ помагат, да помагат на семейството ѝ, защото докато може да говори, тя ще привлече внимание и всички ще помнят Алексей (от когото) всички имаме нужда.

Това беше шокираща новина, защото все пак имах много малка надежда Алексей Навални да оцелее и когато режимът на (руския президент Владимир) Путин рухне, по един или друг начин Алексей Навални ще може да излезе от затвора и ще поднови политическата си кариера. Не казвам, че веднага ще стане лидер на нова Русия, но можеше да има шанс да го направи. За съжаление, това беше само (една) мечта и сега всички трябва да се съгласим: Путин е имал друг човек, когото е искал да убие и той убит.

Сигурна съм, че след това, което се случи, международната общност трябва да бъде по-силна и да не говори само добри думи, за да каже как съжалява и съчувства на семейството на Навални, а да предприеме реални действия и да направи това да не се случи с други хора, които са в затвора като Владимир Кара-Мурза, Иля Яшин и други политици, които са затворници. Трябва да се стори нещо, но то ще бъде направено само (ако) режимът на Путин рухне. Без това да се случи, не мисля, че тези хора ще оцелеят.

Когато видим организирането на дори малък протест, дори малка реакция срещу смъртта на Алексей Навални, мисля, че това е много сериозно. Все още имаме хора, които не са с промити мозъци, които наистина разбират. И когато са в състояние да го видят други хора, те също отиват за този вид протест. А дори да не отидат, но поне запазват тази сила - че са прави.

Навални не прецени колко е брутална системата. Той е знаел, че може да бъде арестуван, но по думите му при полета си обратно от Германия той казал "Не съм сторил нищо лошо" и дори след това да не последва истинско правосъдие, той е вярвал, че ще бъде освободен или дори ще прекара две-три години (в затвора), но не и 19 години, които най-накрая получи.