“ В Русия обичат да казват, че най-тъмно е преди зазоряване. Мисля, че това е вярно - просто все още не познаваме истинската тъмнина. Изглежда, че започва да се стъмва. Слънцето си отиде."

Това написа в памет на Алексей Навални социологът Григорий Юдин, един от младите и най-добре познаващи процесите в руското общество в момента. Но в същия текст каза:

"Когато надеждата умира, настъпва отчаянието, а само то може да ни спаси. Трябва да се достигнат последните дълбини на отчаянието, за да бъдат загубени ненужните илюзии - и тогава възможността за действие най-накрая ще се отвори. Необходимо е да се откажем от спасителните оправдания: "Нещата ще се оправят някак си", "Няма да ме засегне, ще имам време да отскоча", "В крайна сметка той не е вечен", "Ще отида там, където е безопасно, където всичко това няма да достигне." Няма да ви заобиколи, ще ви засегне, определено ще ви достигне. Отчаянието настъпва, когато вече няма къде да се скриеш."

Какво следва от този мрачен за Русия 16 февруари 2024 г.?
Краят на политиката в Русия ли е това?
А не е ли раздразнението и дори омразата, която предизвикваше Навални у властимащите дори от затвора, знак че те се чувстват несигурни?
Какво да правят останалите държави с такъв режим?

Отговорите тепърва ще се търсят, но в момента първите звучат накратко така:

Не бива да се преувеличава влиянието и популярността на Алексей Навални, която в най-добрите му времена (когато се кандидатира за кмет на Москва през 2013 г.) не надхвърли 30-ина процента в столицата, където напоследък Путин се е случвало да не събере мнозинство. Но той продължаваше с остроумията и подигравките към Кремъл и "дядото в бункера" дори от затвора и това дразнеше властта. Тя ще продължи да се дразни, защото паметта за Навални като точно такъв дързък политик, осветяващ безобразната корупция по начин, който дори е забавен, няма да изчезне скоро.

Или поне не сред това поколение млади градски хора, за което впрочем Путин сякаш отказа да се бори и премина към репресирането на инкомислието му и индоктринирането ощ в училище на по-младите, които след 5-10 години ще достигнат възраст да са избиратели и войници.

Битката за заличаване на всякакво либерално мислене и действие в Русия най-вероятно ще премине към доразгромяване на вече разпокъсаните части на противника. И това ще бъде извършено спокойно и методично, защото в момента властта се чувства почти недосегаема - и отвътре, и отвън.

Да, това е краят на политиката в Русия поне за известно време, дори само защото Навални беше много добър и активен до последните си часове политик. Няма структури, медии и ярки лидери, които да отправят предизвикателство дори на местно ниво - в по-големите градове. "Избори" ще има и покрай тях винаги ще се внимава, защото винаги има риск някой да създаде някъде главоболие, да покаже смелост, да протестира, да направи смешен някой с власт.

А Русия е страна, за която казват, че много рядко има политически протести, но когато избухне социално недоволство, то бързо поема в политическа посока - вляво или вдясно, обикновено към крайностите на спектъра. Дори протест да не се политизира, той вече е среда, от която се раждат лидери. В Кремъл най-вероятно категорично не са съгласни, че протестът може да е алтернативен инкубатор за раждането на следващия Навални.

Първите протести може да се появят покрай изборите за президент на 17 март или погребението на Навални, ако има такова, каза вчера Михаил Ходорковски от чужбина.

Директорът на московския социологически "Левада-център" Денис Волков в разговор с изданието The Bell в петък уверено твърдеше обратното - че не си струва да се очакват някакви сериозни протести в Русия в момента. Протестът като цяло се възприема като нещо опасно и безполезно, а популярността на Навални бързо намаляваше след вкарването му в затвор, допълни той. По данни на Волков преди година той е отпаднал от водещата десетка на политиците в страната, след което рейтингът му е бил около 1% и най-ниското ниво социолозите са регистрилали миналия месец.

На практика ще има силна увереност, че битката с либералните среди е спечелена (но войната с тях ще продължава латентно) и ще господства една воля - тази на Путин, разбиран и като колективна форма на управление и обществена мобилизация, включително с имперски лозунги.

За това ще имали промяна в отношението на другите държави и на Запада в частност към Путин може да се цитират думите на френския президент Еманюел Макрон от петък вечерта:

"Русия навлезе в нова фаза и ние трябва да сме ясни по този въпрос, фаза на агресия към европейските страни чрез дезинформация, но също така и мащабни кибератаки и с преминаване на прагове, които променят природата на събитията."

За реагирането при прекрачване на прагове на Европа ѝ трябва сила, особено военна, и обща политическа воля. Второто се декларира често и постига трудно, първото е невъзможно без американското военно присъствие и ядрен чадър. За да поеме своя дял и да намали риска за сигурността си, Европа може поне да ускори производството на въоръжение, подсилването на армиите и отваряне очите на населението, че войната вече не е нещо абсолютно немислимо. Защото реално бушува на прага.

"Дори след почти две години война и геноцид срещу Украйна в света бяха популярни аргументи в духа на Realpolitik - че рано или късно ще се наложи да се споразумеем с Путин. Някои дори са готови да повярват, че зад агресията срещу съседна държава има уж дълбоки исторически причини, които Путин охотно разказва в своите лекции и статии. Убийството на главния опонент на руския диктатор внася корекции в тази Realpolitik", коментира Кирил Мартинов, главен редактор на "Новая газета Европа".
"Първо, войната и терорът ще продължат, докато Путин е в Кремъл, дори и да бъде постигнато някакво "споразумение" с него. Второ, насилието на Путин не се нуждае от историческа или рационална основа; той просто харесва самия процес. Гражданите на Украйна разбраха това отдавна. Но колкото по-далеч от фронта са гласоподавателите в Европа и особено в САЩ, толкова по-малко очевиден за тях е фактът, че най-добрият аргумент в преговорите с Путин в продължение на две години бяха 155-мм снаряди", допълва той.

Тази част от руснаците - и вътре в страната, и извън нея - за които Навални беше не символ, ще трябва да преодолее първоначалния шок и покруса и да се опита да разбере какво предстои. В чужбина това е повод за осъзнаване, че режимът на Путин изглежда извървя целия път от диктатура на лъжата през диктатура на страха до диктатура на терора. Комбинацията с все по-агресивния милитаризъм и поставянето на икономиката на военни релси за продължителна, и може би голяма, война вероятно означава, че властта в Москва е преминала отвъд точката, след която няма връщане назад.

"Първата ни реакция беше като на 24 февруари 2022 г. На интелектуално ниво знаехме, че може да се случи. Но емоционално е невъзможно да се повярва. Алексей беше много талантлив политик и много смел човек и можеше да изиграе много важна роля в бъдещето на Русия. Фактът, че режимът го уби - и това е вторият опозиционен лидер, убит от режима, първият беше Борис Немцов, моят приятел - показва вътрешното функциониране на този режим. Този режим е абсолютно бандитски", заяви Ходорковски, цитиран от "Ройтерс".

"Тази диктатура ще унищожава хората, докато не бъде поставена със сила на мястото ѝ", написа вчера Кирил Мартинов.

"След убийството в Москва през 2015 г. на друга опозиционна фигура, Борис Немцов, някои попитаха дали Русия се е променила от вида диктатура, в която опонентите на правителството биват мамени на избори, към такава, в която биват убивани. Сега изглежда, че имаме окончателен отговор на този въпрос", написа Александър Баунов от Руския и евразийски център "Карнеги" в Берлин. Във "Файненшъл таймс" той се съгласява, че Русия е диктатура на терора, но не от вчера, а от 24 февруари 2022 г., нахлуването в Украйна. "Тя е подобна на тази, която държеше в желязна хватка Съветския съюз през по-голямата част от ХХ век."

Баунов напомня, че Путин води война на два фронта - в Украйна и в Русия, и смята, че смъртта на Навални е повратен момент за страната. В някакъв смисъл той беше руският Нелсън Мандела, който един ден ще поведе страната, когато сегашният режим рухне, допълва той. Но тази надежда (или самозалъгване) изчезна.

"Това удари чертата под политическото развитие на Русия през последните повече от 20 години, като изтъкна, че вече е невъзможно да се отправя отвътре предизвикателство към властта", смята и Александър Титов, преподавател по модерна европейска история в Queen's University в Белфаст.

По думите му това е станало ясно още при "нереалистичните сметки на Навални за ефекта от завръщането му в Русия през 2021 г., които доведоха до разгром на останките от каквато и да е организирана опозиция, която не е санкционирана и контролирана от държавата". Той свърши в затвора, поддръжниците му са арестувани или избягаха зад граница. И когато започна инвазията в Украйна, почти нямаше улични протести срещу нея, припомня Титов.

Той обяснява, че само корупционните разследвания на фонда на Навални не са били достатъчни да отправят истинско предизвикателство към статуквото на Путин. Както и че популярността му не е преляла политически от средите на симпатизантите му към по-широк кръг. А за Путин изборите винаги са били едно упражнение по поддържане на деликатен баланс между това да бъдат контролирани (за да му донесат гарантирана победа), но не много (за да запазят някаква фасада на легитимност у населението). Когато разклати този баланс около президентския вот през 2018 г., Навални се превърна за властта в проблем, който трябва да намери решението си.

Избухването на войната срещу Украйна драстично намали средствата, чрез които отвътре или от чужбина може да се влияе на Кремъл за неговата съдба. След толкова много санкции Западът нямаше с какво да накаже Кремъл заради това, което се случва с Навални.

А за разлика от Михаил Ходорковски или Гари Каспаров, той беше достатъчно смел, ако щете - дързък, за да остане в Русия. Така показа, че осъзнава тежестта си и че у дома може да свърши повече работа, отколкото да поеме по пътя на тези, които отидоха в чужбина и нямат никакво влияние върху случващото се в Русия.

Навални продължи да го прави и от затвора, но крайна сметка със смъртта му приключва епохата, когато в Русия политиката е политика. Днес остава само персоналният авторитаризъм на Путин, казва в заключение Александър Титов.

Още преди 16 февруари анализатори коментираха, че очакват поредна вълна от репресии и "затягане на гайките" от страна на Путин след президентските избори на 17 март. Просто защото той е доказал във времето, че следва този алгоритъм.

"Убийството на Навални означава, че ръцете на престъпниците в Кремъл са развързани и няма ограничения - по отношение на украинци, руснаци и граждани на всякакви държави. Убивайки (позволявайки убийството) Навални, Путин показа, че единствената основа за неговата власт е неограниченият терор срещу хората, които мечтаят за мир за Русия и нейните съседи", коментира Кирил Мартинов от "Новая газета Европа".

"На онези наши сънародници, които се правят, че войната все още не ги е засегнала, им се предложи напълно ясен сценарий за бъдещето. Путин ще изисква пълна лоялност към своята война и онези, които се съмняват в това, ще бъдат унищожени. Именно това е политическият смисъл на убийството на Навални: да покаже, че няма алтернатива на сегашния курс на страната и дори мисълта за тази алтернатива може да доведе до физическото унищожаване на човек", допълва журналистът.

В руските градове хората носят цветя на паметниците на жертвите на политическите репресии - в крайна сметка на всички е ясно, че в страната се завръща голям терор, завършва Мартинов.

Източник : Dnevnik.bg