НАЙ – ВЕЛИКИЯ СИН НА МАЙКА БЪЛГАРИЯ

151 години от гибелта на АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА  ВАСИЛ ЛЕВСКИ

„...Ако печеля, печеля за цял народ! Ако изгубя – губя само себе си...”

Васил Левски

            ВАСИЛ ИВАНОВ КУНЧЕВ – ДЯКОНА  ЛЕВСКИе роден на 6/18 юли 1837 година в Карлово, в семейството на Иван и Гина Кунчеви. На четиринадесет годишна възраст останал сирак и заедно с майка си поема грижата за прехраната на семейството. Започва да учи абаджийство. От 1852 година е послушник при вуйчо си – архимандрит Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора, където се преселват през 1855 година. Учи две години в класно училище и пее в църковния хор. През 1858 година приема монашество и е ръкоположен под името ИГНАТИЙ в Сопотския манастир „Свети Спас”. През 1862 година, без колебание към долетелите от Георги  Стойков  Раковскиапели, постъпва в Първата Българска легия в Белград. Там получава прозвището ЛЕВСКИ, заради лъвския скок, какъвто показал.Запознава се с бунтовните среди на българската емиграция. След разтурването на легията се завръща в Карлово през 1863 година. Учителствува и е църковен певец. По препоръка на Раковски, през 1967 година постъпва като знаменосец в четата на Панайот Хитов. Преминават в град Княжевац на Сърбия като Втора Българска Легия. На 26 август 1869 година се установява в Букурещ. Работи сред революционната емиграция с убедителността, че е необходимо центъра на национално – освободителното движение де се пренесе в България и да се подготви народа за едно общо въстание. Среща неразбиране от някои емигрантски дейци с наивната им вяра в чужда помощ. Разочарован от това, на 26 май 1870 година, ЛЕВСКИ напуска Букурещ и предприема третата си революционна мисия в България. За две години създава многобройни революционни частни комитети. Комитетът в Ловеч е обявен за Централен, наричан още Привременно правителство. Изградената с умение и усърдие вътрешна революционна организация започна да се разпада, когато ВАСИЛ ЛЕВСКИ е в Южна България за прилагане на стратегията си. Веднага предупреждава комитетите за опасностите. Каравелов му изпраща писмо с настояване за незабавно вдигане на въстание. ЛЕВСКИ отказва да изпълни това нареждане, защото преценява, че народът все още не е готов! Заминава за Букурещ да обсъди с членовете на БРЦК създалата се обстановка. Приета е ПРОГРАМА за „морална и с оръжие” революция за ОСВОБОЖДЕНИЕТО на БЪЛГАРИЯи  СЪЗДАВАНЕ на БАЛКАНСКА ФЕДЕРАЦИЯ при доброволно обединение на народите и зачитане на историческите и политическите им права. ЛЕВСКИ е утвърден и получил специално ПЪЛНОМОЩНО„за ГЛАВЕН АПОСТОЛ на ЦЯЛА БЪЛГАРИЕ и МАКЕДОНИЯ”. На 25 декември 1872 година, за пореден път към Букурещ, ЛЕВСКИ пристига в Ловеч. Трябва да вземе и да съхрани архива на Комитета. Следващата нощ отсяда н Къкринското ханче при верния си ятак Христо Цонев – Латинеца. След предателство турската полиция обгражда ханчето и залавя АПОСТОЛА. Турският съд осъжда АПОСТОЛА на смърт. На 19 февруари, АПОСТОЛА е обесен „край град София”.

Така завършва житието на

НАЙ – ВЕЛИКИЯ СИН НА МАЙКА БЪЛГАРИЯ!

Той остава в българската история с безсмъртието на своите идеи и дела. Със своята реалност на организатор и политик!

            Със сериозни документални изследвания, световно известната историчка и писателка Мерсия Магдермот издаде книги за висотите на стратегията му и че иностранни революционери и държавници са черпили опит от нея!

            ЛЕВСКИ е изпреварил българското развитие! Всеки, който от сърце и патриотична душа е поставил лика на АПОСТОЛА в кабинета си, нека бъде на висотата на идеалите и саможертвата му за народа ни!

ВЕЧНО ПРЕКЛОНЕНИЕ

до ЗЕМИ БЪЛГАРСКИ пред ПАМЕТТА и ДЕЛОТО

 на А П О С Т О Л А!!!

Майор, офицер от запаса ЗЛАТКО КОЛАЧЕВ, СЕКРЕТАР на Областна и Общинска организация на офицерите и сержантите от запаса и резерва – Кърджали