След като на 1 февруари се разбра, че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е разрешила на „Виваком“ да придобие „Булсатком“ днес на сайта бе публикувано и самото решение, в което се виждат мотивите за това. От текста не се разбира кой член на комисията как е гласувал. Неофициално в началото на месеца се твърдеше, че един се е въздържал, а останалите са се съгласили.

От цитираните данни се вижда, че КЗК приема за размера на пазарния дял на участниците в сделката и на техните основни конкуренти - А1 и „Йетел“, не тези на Комисията за регулиране на съобщенията. Според нея „Виваком“ и „Булсатком“ общо имат малко над 50% пазарен дял на телевизионните услуги на дребно. В проучването си антимонополната комисия обаче посочва, че според НСИ броят на абонатите на платена телевизия е различен - 2 496 517, което е със 422 931 абоната повече от посоченото в доклада на Комисията за регулиране на съобщения за 2021 г. (или разлика от 20.4%).

КЗК се позовава и на данни и анализи на Ernst&Young и Bmedia, според които също общият пазарен дял на двата оператора излиза малко над 40%, а не над 60%, както твърди КРС.

Антимонополната комисия не смята и че след сделката ще има натиск срещу другите преки конкуренти - А1 и „Йеттел“ заради това, че „Виваком“ притежава физическата инфраструктура, която не може да бъде дублирана, като например се вдигнат цените за достъп до нея. Такова опасение в позицията си до КЗК изразява „Йеттел“ като посочва, че от 1 януари 2023 г. „Виваком“ увеличава едностранно цените си за достъп до подземната канална мрежа с 25%, а от 01.09.2023 г. - допълнително с още 18%. След придобиването на инфраструктурата и оптичната мрежа на „Булсатком“ този натиск ще се засили, прогнозира операторът.

Комисията за защита на конкуренцията обаче отчита, че Комисията за регулиране на съобщенията има достатъчно лостове за контрол върху този въпрос чрез Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура. Това според нея е „ефективна гаранция за достъп до физическа инфраструктура при условията на равнопоставеност, прозрачност и разходна обусловеност“.

В позицията на „Йеттел“ се посочва още, че предвид пазарното положение на „Виваком“ на пазарите на дребно на разпространение на телевизионни програми и на достъп до интернет чрез фиксирани мрежи след сделката, най-съществено ще бъдат засегнати пакетните услуги, в които се включва мобилна услуга в пакет с достъп до интернет и/или разпространение на телевизионни програми чрез фиксирана мрежа. Затова има и опасения, че тази сделка ще увеличи многократно преносимостта на абонати на мобилни телефонни услуги към мрежата на „Виваком“ и ще отслаби значително позициите на другите участници на пазара на мобилни услуги.

Събраната при проучването на телевизионния пазар информация от КЗК обаче й дава основание да смята, че на изследвания пазар Би Ти Ви се явява равностоен конкурент на „Нова телевизия“, като според данните за анализирания период упражняват помежду си постоянен конкурентен натиск.

Според комисията при евентуално ограничаване на достъпа до телевизионните канали на „Нова“, икономическите групи, към които принадлежат основните конкуренти А1 и „Йеттел“, вероятно също биха предприели ответни търговски мерки. Като насрещна реакция А1 може да откаже на „Виваком“/„Булсатком“ достъп до каналите Max Sport, а групата PPF (от която са част „Йеттел“ и Би Ти Ви) може да откаже на „Виваком“/„Булсатком“ достъп до каналите на Би Ти Ви.

„Предвид гореизложеното комисията стига до извода, че в резултат на планираната сделка придобиващата група не би имала възможността да ограничи достъпа до своите канали“, се посочва в решението.

Комисията счита, че след осъществяване сделката новата обединена структура не би имала нито възможност, нито стимул да откаже разпространение на конкурентни телевизионни канали.

Антимонополната комисия не приема твърденията на Би Ти Ви и „Йеттел“, че планираната концентрация би позволила достъп на консолидираната група до поверителна търговска информация на конкурентите нагоре и надолу по веригата. Комисията уважава аргументите на „Виваком“ по този въпрос, че в рамките на придобиващата група вече е налице вертикална интеграция между „Виваком“ и „Нова“ и същото няма да е в резултат на настоящата сделка.

Освен това на българския пазар дружеството „А1 България“ също е интегрирало дейността на телевизионен оператор и платформен оператор от много години (при това в рамките на едно и също дружество - „А1 България“ ЕАД), без такава интеграция да е довела до значителни пречки за ефективната конкуренция (поради достъп до информация или по други причини). Аналогична възможност за достъп до поверителна информация на „Виваком“ и/или „Нова“ съществува и във вътрешногруповите отношения между Би Ти Ви (като създател на телевизионни канали) и „Йеттел“ (като доставчик на платена телевизия на дребно), посочва комисията.

До 14 дни решението може да се обжалва пред Административен съд-София.

Против сделката са служителите на „Булсатком“, които и от месеци твърдят, че още преди сделката да е разрешена „Виваком“ краде техни клиенти. Анализатори коментираха, че произнасянето на комисията по този казус е твърде бързо предвид практиката й в други случаи. От Института за пазарна икономика например посочват, че решението идва след проучване, траяло по-малко от календарен месец. Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков поиска спешна подмяна на състава на КЗК, който е с изтекъл мандат.