С осезаемо облекчение, че европейските лидери успяха да постигнат единодушие за продължаване на помощта си, Украйна изрази надежда да получи първия транш от ЕС през март, след като на 1 февруари беше одобрено увеличаване на европейския бюджет до 2027 г.
Но европейските пари няма да решат проблемите на Киев, който разчита на външно финансиране почти за половината от бюджетните си разходи.
Въпреки значителните усилия за мобилизиране на приходи от вътрешни източници Украйна ще продължи да бъде зависима от външна финансова подкрепа, се казва в анализ на Европейския парламент. По оценка на Международния валутен фонд (МВФ) необходимостта от външно финансиране на Украйна през 2024 г. ще възлиза на 41.8 милиарда долара и 85.2 млрд. долара за периода 2024 - 2027 г. При най-лошия сценарий, разглеждан от фонда, тези нужди могат да достигнат до 103.9 млрд. долара.
Най-голям дял от външното финансиране ще трябва да дойде от официални кредитори като ЕС и Съединените щати, които и досега бяха най-големите финансови поддръжници на Украйна. От началото на войната до края на 2023 г. Вашингтон и Брюксел са предоставили съответно 27.5 млрд. евро и 22.9 млрд. евро на Киев.
Отслабваща щедрост
Размерът на външната помощ обаче се колебае през последните месеци, особено с проблемите на президента Джо Байдън да прокара през Конгреса финансовия пакет от 61 млрд. долара за Украйна и перипетиите, през които премина Европейският съвет, след като унгарският премиер Виктор Орбан наложи вето през декември.
Според Института за световна икономика в Кил между август и октомври 2023 г. ангажиментите за външна помощ (военна и финансова) към Украйна са паднали до най-ниското ниво от началото на руската инвазия - с 90% по-малко в сравнение със същия период на предната година.
Украинският бюджет предвижда външна финансова подкрепа от почти 40 милиарда щатски долара през 2024 г. за покриване на бюджетния дефицит
Намалява не само размерът на помощите, но и броят на дарителите, като през последните три месеца само 20 донора са предоставили нова помощ - най-ниският брой от началото на войната.
За какво ще стигнат парите от Европа
Европейските институции все още работят по правното изглаждане на регламента, който ще управлява новия Механизъм за Украйна, обединяващ под обща шапка цялата невоенна помощ за Киев, но основните елементи от него бяха съгласувани и ще бъдат окончателно приети до края на месеца.
50-те млрд. евро, одобрени от европейските лидери, се разпределят през четири години в три направления: грантове и заеми, инвестиционни гаранции и техническа помощ. Общият размер на безвъзмездните средства в тях е 17 млрд. евро, а на заемите - 33 млрд.
Според регламента резервът е закован между 2.5 млрд. и 16.7 млрд. евро годишно. От тях ориентировъчно се очаква заемите да бъдат около 8.25 милиарда евро годишно.
Няколко детайла
Парите могат да се превеждат само веднъж на тримесечие (през 2023 г. траншовете бяха ежемесечни) срещу изпълнение на ангажименти, подобно на механизма, по който работи планът за възстановяване. Еврокомисията ще оценява дали целите са постигнати и ще одобрява плащане, но може и да задържа поискан транш, ако прецени, че резултатите не са задоволителни.
Киев ще има право еднократно на авансово плащане от 7% (3.5 млн.), след като получи одобрение за плана си с реформи - предусловие за отваряне на финансирането.
Той ще може да поиска субсидиране на лихвите върху заемите, както и отмяна на административните разходи за сметка на европейския бюджет.
Регламентът предвижда и предпазна клауза при крайно лошо развитие на войната. В този случай Украйна може да се освободи от ангажиментите си за реформи и да промени плана си, ако изпълнението му „вече не е постижимо от Украйна, частично или изцяло, поради обективни обстоятелства“. Само при тези условия Еврокомисията може да разгледа допълнително или подусловно отпускане на пари.
Училището по икономика в Киев оценява на 151.2 млрд. долара щетите, нанесени върху инфраструктурата на Украйна. 55.9 млрд. от тях са поражения върху жилищния фонд
Фондът за Украйна предвижда предоставяне на бюджетни гаранции, финансови инструменти за набиране на публични и частни инвестиции за възстановяване, основно след 2025 г. Предвижда се установяване на гаранция за Украйна от 8.9 млрд. евро за покриване на рисковете, като има възможност да се правят и допълнителни вноски към гаранцията.
Всички чакат Конгреса
Ситуацията с финансовото покритие за нуждите на Украйна значително ще се проясни, ако САЩ одобрят поисканата от президента Джо Байдън през октомври нова военна и финансова помощ за страната.
Байдън във вторник отново поиска бързо придвижване на пакета в Камарата на представителите, но дата за гласуване още няма.
„Ако не се противопоставим на тираните, които се стремят да завладеят или разделят територията на своите съседи, последствията за националната сигурност на Америка ще бъдат значителни“, предупреди президентът.
През декември и САЩ, и Европа обявиха, че са изчерпали възможностите си за финансиране, и не изпращат помощ за Украйна.
Още донори
Двадесет държави, които са предоставили индивидуална помощ на Украйна чрез Световната банка, са й осигурили малко под 27.3 млрд. долара от началото на войната - 23 млрд. от тях са от САЩ.
Институтът за световна икономика в Кел, който поддържа тракер за помощта за Украйна, който следи средствата, предоставяни от 41 държави, установи, че след август държавите, които обещават и да дават финансова и военна помощ, продължават да намаляват и тя е спаднала до 2.11 млрд. евро към октомври 2023 г.
Основната оставаща група активни донори са отделни европейски държави като Хърватия, Финландия, Германия, Ирландия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Швеция и Швейцария, както и Канада и Обединеното кралство.
САЩ са най-големият финансов и военен донор на Украйна от началото на войната, но Германия и скандинавските държави бързо ги догонват с доставката на оръжия
Германия и скандинавските държави (Дания, Норвегия, Швеция и Финландия) вече надминават САЩ по отделена военна помощ.
От общо 25 милиарда ангажименти за тежки оръжия (януари 2022 г. - октомври 2023 г.) САЩ представляват 43% от общата стойност, докато всички страни и институции на ЕС заедно - 47%, изчислява германският институт.
Още кредитори
Заемите, които основните донори предоставят на Украйна, не са единствените задължения, които Киев ще трябва да покрива след изтичането на 10-годишните гратисни периоди. Колкото и да са благоприятни тези заеми, те трябва да се връщат, което поставя въпроса за устойчивостта на украинския държавен дълг.
Горе-долу по времето, когато Украйна ще трябва да започне да се издължава на ЕС, тя ще дължи големи плащания и към МВФ - около 2.5-3 милиарда евро годишно.
Дупка в бюджета
Според държавния бюджет на Украйна за 2024 г., приет от Върховната рада и подписан от президента през ноември 2023 г., външна финансова подкрепа почти 40 милиарда щатски долара ще е необходима през 2024 г. за покриване на бюджетния дефицит.
Недостигът на външна финансова помощ може да принуди украинските власти да възобновят паричното финансиране или да започнат да използват ликвидните резерви на банковата система. Това обаче едва ли ще е достатъчно, тъй като банковите резерви на Украйна са около 20 млрд. долара - около половината от очакваната нужда от допълнително външно финансиране.
2025 г. се очертава още по-несигурна заради вероятността Доналд Тръмп, който вече обеща да спре войната за един ден“, да спечели президентските избори през ноември. Това ще направи още по-трудно намирането на пари за Украйна.
Размразяване на резервите
Като възможен източник на по-съществено финансиране извън международните институции и индивидуалните държави се обсъжда и използването на замразените със санкциите руски активи, особено тези на руската централна банка, които се оценяват на около 260 млрд. евро.
Около две трети от тях се намират в Европа. Най-големият държател на замразени руски активи е базираната в Белгия компания за финансови услуги Euroclear, която обяви, че има книжа за 196 млрд. евро.
Тъй като транзакциите с тях бяха спрени, те останаха в сейфовете и продължиха да трупат лихви. От началото на войната лихвите на Euroclear се оценяват на над 3.8 млрд. евро, от които 3 млрд. са получени само за първите девет месеца на 2023 г., докогато има публикувани официални данни.
В началото на седмицата след дълги обсъждания ЕС обяви, че иска депозитарите, които притежават повече от 1 милион евро от замразените руски активи, да ги отчитат отделно и да съхраняват приходите от тях.
Съветът на ЕС обясни, че това е стъпка към въвеждането на вноска в бюджета на ЕС, събирана от тези нетни печалби, която да се предоставя на Украйна. Този финансов принос може да бъде насочен чрез бюджета на ЕС към Механизма за Украйна.
Но дори и с тази добавка нуждите на Украйна значително надвишават ангажимента на донорите. По оценка на ООН, Световната банка и Европейската комисия възстановяването на Украйна, още преди взривяването на язовира „Нова Каховка“ и засилването на руските въздушни атаки, ще струва над 383 млрд. евро. Европейските 50 млрд., договорени толкова трудно, са малко над 13% от тях.
