Кабинетът не решава проблемите на земеделците, а действа като при Бойко Борисов - потушава протестите с пари. Тракторите вдигат по-силен шум от медицинските сестри, а и собствениците им имат по-здрав гръб във властта.

Протестиращите земеделци спечелиха - няма да се иска информация от данъчните, държавата ще ги подпомага с парите на данъкоплатците на честна дума или срещу опростена справка за загубите им в най-големите стопанства, което е почти същото. За втори път в рамките на пет месеца управляващите отстъпват срещу протести, озвучени от трактори и закани.

За зърнопроизводителите е договорено подпомагане от 20 лева на декар за стопанства от 1000 до 3000 декара (10 лв. до 31 март и 10 лв. до 30 септември); 10 лева на декар за стопанства от 3000 дка до 6000 дка (5 лв. до 31 март и 5 лв. до 30 септември) и 5 лева на декар за стопанства от 6000 дка до 10 000 дка (2,5 лв. до 31 март и 2,5 лв. до 30 септември). Най-големите стопанства от над 10 000 декара ще получат за първите 10 хиляди декара по тези ставки. С други 150 милиона лева ще бъдат подпомогнати производителите на мляко, месо, плодове, зеленчуци, мед, маслодайна роза, лозя.

Протести преди избори

Земеделски протести избухнаха не само в България, но и в редица европейски държави четири месеца преди изборите за европейски парламент. Миналата есен обаче българските земеделци също протестираха и начело пак бяха т.нар. „зърнари“, и компромисът бе намерен със 150 млн. лева субсидии заради негативното влияние на войната в Украйна и вноса на селскостопанска продукция оттам.

Правителството отпусна от бюджета и други 63 млн. лева на Държавен фонд „Земеделие“ за 2023 година. Така излиза, че за по-малко от година към земеделските производители се изливат стотици милиони левове помощи. А те се противят да представят данъчна информация дали са били на печалба или загуба за 2023 година.

В общия протестен хор сега публиката така не разбра какви са проблемите на различните производители, защо българското земеделие е в „насипно състояние и надолу с главата“ - както го определи министър Кирил Вътев, и какви са най-належащите мерки. Пред микрофоните и камерите всички се надвикваха един друг, заканваха се, кълняха се, че фалират и повече няма да се занимават със земеделие. А правителството отново намери милионите.

Този път обаче лидерът на ГЕРБ не обиди земеделския министър, че е слаб, както през септември миналата година, в навечерието на местните избори. Тогава и председателят на ПГ на ДПС Делян Пеевски беше рязък в публичните упреци към кабинета и премиера Николай Денков. Сега, месец преди ротацията, когато Денков ще бъде сменен с премиера на ГЕРБ Мария Габриел, в чийто 9-месечен мандат ще се изплащат договорените помощи, те са изненадващо притихнали по темата.

В спиралата на непазарни отношения

Потушаването на протести с раздаване на милиони намалява буферите на бюджета и способността на държавата да реагира при по-сериозна криза. Тази спирала на непазарни отношения се развива вече четвърта година. От Ковид-пандемията насам бизнесът, не само в България, привикна към политиката на държавно подпомагане, а след пандемията високите цени на енергоносителите и войната в Украйна предизвикаха и висока инфлация, а помощите, под една или друга форма, продължиха. Енергийно подпомагане, данъчни отстъпки, спиране на украинския внос за определен период от време - тези непазарни мерки не работят за конкурентоспособност в дългосрочен период.

Наскоро управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева призова правителствата да не се поддават на натиска на протестиращите фермери, а вместо това да увеличават финансовите си буфери, да затворят пробойните в данъчните системи, за да не дойде време, в което да съжаляват.

Но властите в България пренебрегнаха дори данъчния контрол, за да потушат недоволството, вместо длъжниците на фиска да бъдат лишени от подпомагане. По закон гражданите не могат да ползват данъчни облекчения, ако имат публични задължения, но се оказва, че протестиращите земеделци могат да получат безвъзмездна подкрепа, независимо дали са се издължили към бюджета. Фирми-износителки на продукция са подложени на сериозни проверки, когато поискат опростяване на ДДС, но от фермерите правителството се отказа да търси доказателства, че са на загуба през 2023 г. Така парите на данъкоплатците се раздават „на калпак“, без отчетност и финансова дисциплина.

Слаба данъчна дисциплина

Тази политика не насърчава плащането на данъци в държава, в която човек е свикнал да не получава, но и да не търси фискален бон от продавачите на пазара, от фризьори, маникюристки, стоматолози, от учителя, който преподава частни уроци на децата му, от ресторантьори, къщи за гости, хотели и куп още бизнеси.

Правителството не решава проблемите на земеделските производители, то действа по схемата, известна от управленската декада на Бойко Борисов - потушава протестите с пари. Тракторите вдигат по-силен шум от протеста на няколкостотин медицински сестри, а и собствениците им се оказват с по-здрав гръб във властта.