И най-добрата конституция остава куп хартия, както и най-добрите личности остават сами, ако няма почтени хора, които да ги следват, и граждани, които да ги защитават. Само така България може да се очисти от корупцията.

„Кадрите решават всичко“ - обявява Сталин в своя реч през 1935 година,  след като се вижда, че няма кой да управлява произведените в Съветския Съюз хиляди танкове и трактори. И още едно показателно събитие от онова време: През 1936 година в СССР е приета нова конституция, която всички наричат „конституцията на Бухарин“ по името на човека, който я написва - изтъкнатият болшевишки революционер Бухарин - „любимецът на партията“.

Мнозина европейски интелектуалци обявяват тази конституция за напредничава, хвалейки най-вече нейната точка втора - човешки права и свободи на гражданите. След приемането ѝ Сталин обявява, че в СССР „вече се живее по-добре и по-весело“. Само една година по-късно започва така нареченият „голям терор“, при който по политически причини са арестувани 1 372 382 души, а повече от половин милион са разстреляни. Разстрелян е и създателят на „първата демократична конституция“ с нейнатa впечатляваща точка втора - „любимецът на партията“ Николай Бухарин.

Какво показват тези събития

Въпросът е в това, че и най-добрата техника си остава купчина желязо, ако няма кой да я управлява, така както и най-добрата конституция остава купчина хартия, а най-добрите хора остават изолирани, ако няма почтени хора, които да ги следват, и граждани, които да ги защитават.

В този смисъл сегашните промени в Конституцията на България, които са следствие от желанието и стремежа към справедливо правораздаване, и които като цяло са подобрение спрямо предишните конституционните разпоредби, биха загубили всякакъв смисъл, ако хората, призвани да ги приложат, нямат необходимите за това качества - знания, разбира се, но преди всичко почтеност и съвест.

Всъщност тези конституционни и законови промени по никакъв начин нямаше да са наложителни, ако в предишния Висш съдебен съвет имаше достатъчно съвестни магистрати, които да оспорят избора на Иван Гешев за главен прокурор на републиката. И ако за главен прокурор беше избран човек, който да си върши съвестно работата.

Избор на достойни хора?

И все още не е сигурно дали сегашната възможност за назначаване на достойни хора в различните регулаторни органи ще бъде използвана. Ако съдим по действията на партия ГЕРБ, например, това няма да стане. Откровеното и дори донякъде нагло гласуване от страна на ГЕРБ (а и от страна на ПП-ДБ по споразумение) на една много силно партийно обвързана фигура като Десислава Атанасова за член на Конституционния съд показва следното: Бойко Борисов и хората му нямат никакво намерение да участват в утвърждаването на България като правова държава чрез избора на достойни хора в регулаторните органи.

Тяхната цел е връщане във властта чрез заемане на все повече възлови места в държавата. В това отношение тази партия е зрелищно сплотена - никакви други мнения и предложения няма да се чуят не само от страна Бойко Борисовите депутати, но и от редовите му почитатели и избиратели.

Какво се очаква от ПП и ДБ

Съвсем друго е положението с привържениците на ПП и ДБ, които следят, обсъждат и често осъждат действията на избраниците си. И именно под натиска на избирателите си, (освен заради обещанията) ПП и ДБ би трябвало да предложат за членове на регулаторните органи и най-вече за членове на Висшия съдебен съвет достойни и заслужили личности, а не изявени партийци. Възможният натиск за договорки около назначенията и заплахите за „разглобяване на сглобката“ от страна на Борисов най-вероятно ще са блъф.

Подобна кадрова политика от страна на ПП и ДБ ще бъде оценена не само от привържениците на двете партии, но и от повечето българи. И не би било никак притеснително за тази цел да се поиска подкрепата не само на ГЕРБ, които ще я дадат неохотно, ако въобще я дадат, но и на опозиционните партии. Вероятно само хората на Трифонов ще се противопоставят на подобен подход.

А това, че в съдебната ни система има достойни хора, се видя от изявите на съдия Владислава Цариградска. Която, между другото, обяви в едно телевизионно предаване, че си представя съдебната реформа така: „подбор на най-качествените, които да дадат облика на тази система - на най-качествените съдии, на най-качествените и почтени прокурори. (….) защото смятам, че само безупречните личностни качества на хората, сложени в общата група магистрати - съдии, прокурори и следователи, само това може да гарантира истинско независимо правосъдие."

Смелост, почтеност и достойнство

И може да се предположи, че ако Владислава Цариградска или някой магистрат като нея стане главен прокурор на републиката, например, то България вече би имала шанс да стане съвсем друга държава. Всъщност, оказва се, че за да тръгне България по пътя на прочистване от корумпирани управници, е достатъчно двама от примерно десет отговорни люде да проявят смелост, почтеност и достойнство.