Въпреки огромните петролни залежи в Ирак, над една четвърт от жителите му тънат в бедност. Парите от петрола изтичат по тъмни канали, а страната е твърдо в ръцете на въоръжени милиции. Кои са те и каква роля играят?

Ескалацията между проиранските милиции в Ирак и въоръжените сили на САЩ навлезе в нова фаза след убийството на трима американски войници, извършено от иракските милиционери в края на януари. Но как се стигне дотам?

В Ирак съществуват десетки милиции, т.е. въоръжени групировки. Тяхната власт е тясно свързана с историята на страната. Днес те дори са смятани за същинските властелини в Ирак, защото създават нещо като държава в държавата, обяснява пред германската обществено-правна медия АРД Ина Рудолф от британския „Кингс Колидж“, която от години изследва въоръжените групировки в региона.

„Проиранските милиции в Багдад са се наместили успешно в администрацията на държавата. Извън това приятели, съюзници и агенти на тези милиции имат влияние над изпълнителната, законодателната и съдебната власт в страната“, казва Рудолф.

Борбата срещу „Ислямска държава"

Повечето милиции са извоювали популярността си отдавна в рамките на въоръжената съпротива срещу иракския диктатор Саддам Хюсеин. Тъй като той в продължение на десетилетия потискаше шиитите - много иракски шиити бяха арестувани или избити. Немалко от тях избягаха в съседен Иран, където са получили бойна подготовка и оръжие.

Шиитските бойци затвърдиха статута си на „герои“ в борбата срещу терористите от т.нар. „Ислямска държава“. По това време са създадени отрядите „Хашд аш Шааби“ - т.нар. сили на народната мобилизация. Те представляват коалиция от над 60 предимно шиитски групировки, която в последните години играеше водеща роля в кървавата битка с ИД, обяснява АРД.

Междувременно „Хашд аш Шааби“ официално е част от иракската армия и е на пряко подчинение на министър-председателя Мохамед Шия ас Судани. Реално обаче повечето от милициите оперират извън официалните структури.

„От американците не идва нищо добро за нас, арабите"

Който иска да разбере от какво се ръководят милициите, трябва да посети Садр Сити – багдадския квартал, който е твърдо в техни ръце. Обикновените бетонни блокове по прашните улици в района дори не са измазани, навсякъде по улиците се продава нелегално бензин в пластмасови бутилки, разказва германската обществено-правна медия в своя репортаж.

За западните журналисти е опасно да разговарят открито с местните хора или с членове на милициите, но кореспондентите на АРД успяват да интервюират 46-годишния Абу Зейнаб в задната част на едно малко кафене. Той е част от милициите и споделя с германските журналисти следното: „От американците никога не идва нещо добро за нас, арабите. Казвам ви – американците са дяволът на този свят“. Според Зейнаб Божията воля е американците да се изтеглят от Ирак под натиска и атаките с дронове от страна на милициите. Нападенията били тяхно право. „Ние не подлежим на никакъв контрол – ние сме независима страна“, казва той.

Близостта до Иран

Между началото на октомври и края на януари въоръжените групировки са извършили над 160 нападения срещу американски позиции в Ирак, Сирия и Йордания, информира АРД. Експертите смятат, че Иран оказва политическа, финансова, но най-вече военна подкрепа на много от тези иракски милиции.

Шиитските бойци си извоюваха слава в битките срещу т.нар. „Ислямска държава „      Снимка: picture-alliance/dpa/A. Dicenzo

Абу Зейнаб потвърждава пред германската обществено-правна медия близостта с Иран: „Повечето от нашите лидери са живели 15 или 20 години в Иран. Иран ни подкрепя. Иран е този, който поддържа съпротивителните сили в региона“, подчертава събеседникът на германските журналисти.

Въоръжените групировки не са единен блок

Шиитските милиции в Ирак образуват заедно с хутите в Йемен, Хизбула в Ливан, Хамас в ивицата Газа и различните милиции в Сирия т.нар. ислямска ос на съпротивата, създадена навремето от Иран, обяснява АРД. Но дори голяма част от милициите „Хашд аш Шааби“ да следват призивите на Техеран, би било погрешно да се приеме, че те са единен блок, който изпълнява сляпо получените заповеди, казва експертката Рудолф.

„Дори в рамките на проиранските милиции, които се възприемат като част от оста на съпротивата, съществуват различия в мненията“, посочва Ина Рудолф. „Покрай интервютата, които съм правила на място, придобих следното впечатление: мнозина наистина са убедени, че ако се противопоставят на указанията на иракския премиер и действат срещу тях, го правят в интерес на иракската държава.“

Когато държавата е нестабилна

Това, че милициите са придобили толкова голяма сила, е свързано не на последно място със слабостта на иракската държава. Въпреки огромните петролни залежи тя не успява да се погрижи в достатъчна степен за голяма част от гражданите си. Преценките на ООН са, че над едва четвърт от иракчаните живеят в бедност, една трета от младежите са безработни. Но вместо да се инвестира в инфраструктура, образование или социални програми, приходите от петрола се изразходват за раздутия административен апарат или изтичат корупционно към политическите елити.

Макар „Хашд аш Шааби“ да са се научили да използват този вакуум, много иракчани виждат днес заплаха в тези милиции, пише АРД. Гласовете на политическите опоненти - на хората, които изискват демократични реформи, постоянно се потискат с оръжие. Това развитие е опасно, казват експерти като Рудолф. То само допълнително застрашава и без това крехката стабилност в страната.