Днес православната църква чества един от големите християнски празници - Сретение Господне. С особена тържественост той напомня, че в 40-я ден от рождението на Христос родителите Му Го занесли в храма. Там праведният Симеон и пророчица Анна посрещнали Богомладенеца като Спасител на света.
Още от първите векове на християнството Църквата поставя особено тържествен акцент на това изключително събитие от живота на Христос. Когато навършил 40 дни, майка Му Дева Мария и Йосиф Го отнесли в Йерусалимския храм, за да Го представят на Господ. Така спазили юдейския обичай всеки първороден син да се посвещава на Бога.
Според закона, посвещението било свързано с принасянето на жертва - агне, а за по-бедните - две гургулици или два гълъбчета. Това сторила и св. Богородица, като дала своята лепта от две гургулици. Последвала необикновена среща в двора на храма, за която свидетелства Евангелието на Лука. То разказва за праведен старец на име Симеон, който трепетно очаквал да види обещания Месия. Отдавна му било предсказано от Светия Дух, че няма да умре, докато не срещне Христос и Господ го повел към тази среща. По Божие вдъхновение той се отправил към храма, когато там били Богомладенецът и родителите Му. Праведният Симеон прегърнал малкия Иисус, прославил Бога и казал:
"Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи - светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израил". Тези вдъхновени думи оставят ярка следа в църковния живот и до днес са част от богослужението в началото на всеки нов ден.
Евангелският текст за днешния празник свидетелства още, че по същото време в храма своята дългоочаквана среща със Спасителя на света преживяла и една възрастна вдовица - пророчица Анна, която възторжено говорела на всички за родилия се Месия.
Посрещането на Богомладенеца Христос, дало името на днешния празник - Сретение Господне, и досега вълнува християнското сърце.
"В днешния празник онова, което ме докосва, е онова очакване на Симеон Богоприемец, толкова години чака, чака и накрая тази надежда идва, като един отрок, който той поема в своите ръце. Още не знам какво е да срещнеш Бога, но в църквата съм у дома си. Това усещане имам. А вече личната среща… Влизаме в църквата и винаги идваме да се срещнем с Бога, но не знам колко успяват да се срещнат в тоя живот. Бог ни дава, но дали ние можем да приемем това, което ни е дадено? Защото винаги има нещо друго, което отвлича нашето внимание, което ни ангажира, и онази, истинската среща, когато божието е за нас мерило за всичко, което става около нас, за нашето поведение, за нашите стремежи – дай боже, всички да достигнем на първо място да бъде божието, пък после вече другото", споделя вярващ врачанин.
И до днес първите стъпки на човека към Бога са по следите на една благочестива традиция, свързана с празника Сретение Господне. Това е обичаят бебетата да се занасят в храма в 40 ден от рождението им за благословение.
