От х:

Днес в x:

Прошка за вечно влюбения Робърт Бърнс

През януари миналата година британският „Гардиън“ съобщи сензационна новина за любителите на литературата - копие от първата отпечатана стихосбирка на Робърт Бърнс „Поеми, предимно на шотландски диалект“ от 1786 година, бе открито в бръснарница в Шрусбъри. Ценното томче, издадено някога в 612 екземпляра, бе намерено с откъснати страници - вероятно използвани някога за чистене от бръснарите, а сега се съхранява в специална кутия като ценна реликва.

Книгата, както се разбра по-късно, е част от колекцията на пътуващия търговец Джон Мърисън, почитател на шотландския поет, който купил томчето в края на XIX век.


През 2019 година аукционната къща „Кристис“ продаде екземпляр от първата стихосбирка на Робърт Бърнс - същата тази книга - „Поеми, предимно на шотландски диалект“ за 56 250 британски лири. Вероятно не по-малко би струвало и повреденото наскоро открито копие, защото Робърт Бърнс е смятан за национален поет на Шотландия от особена значимост.

До такава степен, че годишнините от рождението му се честват по-официално и от националния празник на страната - Денят на Св. Андрей. Нещо повече - стихотворението на Бърнс „Scots Wha Hae“ е неофициален национален химн на Шотландия и до днес.

Гравюра, изобразяваща шотландския поет Робърт Бърнс (1759-1796), гледащ вляво от изображението, от портрет на Александър Насмит, около 1787 г. / Снимка: Getty Images

Творчеството на Бърнс е двуезично - той е писал и на шотландски, и на английски език, както и на диалектен шотландски език. Познавал много добре т.нар. народен език, защото събирал шотландски народни песни и голяма част от тях обработвал в поетичен слог.

Поетът е роден на 25 януари 1759 година в Алоуей, Шотландия.

Навършиха се 265 години от рождението на знаменития романтик Робърт Бърнс. И той като други легенди на поезията, е имал кратък живот - умира едва на 37, на 21 юли 1796 година.

1785: Шотландският поет Робърт Бърнс, (1759 - 1796), Снимка: Getty Images

И днес много шотландци цитират стихове от неговото стихотворение „Отечество“, в което той сякаш се прощава с народа си:

Прощавай, отечество! Мой север мъглив.
Край хубав и доблестен, край свиден, бурлив!
Където да бъда, при първия зов
към тебе ще литна, изпълнен с любов.

Бърнс има много почитатели по целия свят. В България е вдъхновил не един почитател на лириката, както и много художници. Сред тях е художникът Стефан Божков, който посвети цяла изложба с литографии, посветени на песните на Робърт Бърнс. Литографиите бяха отпечатани на специална хартия и издадени в в лимитиран тираж от 55 бройки.

Графика на художника Стоимен Стоилов, вдъхновена от поезията на Робърт Бърнс

И друг художник - Стоимен Стоилов е запленен от поезията на Бърнс. След като ателието на българския художник във Варна изгаря, той се премества да живее във Виена. Създател е на Международното биенале на графиката във Варна и е удостоен с Хердерова награда за цялостно творчество на Виенския университет, както и с професорска титла от Министерство на културата на Австрия.

Не е чудно, че художниците са изкушени от поезията на Робърт Бърнс. Животът и творчеството на този поет са наистина вдъхновяващи.

Бърнс е роден в Западна Шотландия, в семейството на градинар в благородническо имение, който се жени на късни години за млада жена, сирак - майката на Робърт Бърнс. Старият Уилям не бил образован и затова искал синовете му - Робърт и Гилбърт да получат добро образование. Дори организирал заедно с други фермери да бъде нает учител за децата от селото. Шестгодишният Робърт Бърнс изумявал всички с паметта си и със своята старателност в писането. Учителят Джон Мърдок му преподал първите уроци за Милтън и Шекспир. Той запознал момчетата с класиката, учел ги да четат изразително поезия и да говорят правилно английски.

Родната къща на Робърт Бърнс / Снимка: Getty Images

Семейство Бърнс се преместили в друга ферма и живеели уединено, но Уилям не допускал синовете му да пропускат уроци, колкото и отдалечени да са от цивилизовано място. Особено държал на граматиката и аритметиката. След като Робърт усвоил добре шотландски и английски, баща му му намерил учител по френски. През всичкото си свободно време момчетата Бърнс помагали на баща си във фермата.

На 14, като всеки тийнеджър, Робърт се влюбва в едно от момичетата във фермата - Нели Килпатрик. Написва песен за нея. Когато става на 15, баща му го праща да учи геодезия в едно училище в близкото рибарско селище Киркосвалд. Там Бърнс се влюбва в Пеги Томпсън, на която посвещава стихотворенията „Ветрове“ и „Мечтая“.

Животът на младия мъж се променя през 1777 година, когато баща му премества семейството във ферма в Лочли, близо до Тарболтън. Братята Бърнс се включили там в местния обществен живот и се записали в селското танцово училище. Робърт се влюбил в местната красавица Алисън Бегби, но тя го отхвърлила.

Младежът бил пламенен във всичко. Със същата страст, с която ухажвал момичетата, работел във фермата - научил се да оре, да сее и да жъне. Работел здраво физически труд, а вечер, като всеки младеж, ходел на танци в механата.

Poosie Nansie's Hostelry and the Jolly Beggars Howf Posting Establishment в Mauchline, Шотландия, 1890 г. Ханът е посещаван от Робърт Бърнс през 18 век и е вдъхновение за неговата кантата „Веселите просяци“, /Снимка: Getty Images

През 1781 година Робърт Бърнс се присъединява към масонската ложа на Свети Давид и се сприятелява с един моряк, на име Ричард Браун, който му вдъхнал самочувствието на талантлив поет. Бърнс бил едва на 22. По масонския устав трябвало да приеме каузата за равенство и взаимопомощ на всички братя, независимо от произхода им. Но с присъщия си горд характер, той продължил да се гневи на това, че ангичаните смятат родния му шотландски за диалект. Това го провокирало да пише на шотландски.

Ървайн, Еършър, Шотландия, където Робърт Бърнс чиракува в ленената индустрия, снимана около 1940 г. / Снимка: Getty Images

През 1784 година умира баща му. Като по-големия син, Робърт Бърнс става глава на семейството и собственик на фермата. През деня работел усилено, а вечер ходел да танцува в Мохлин. Посвещава стихотворения на момичетата, с които танцува. Всяко от тях се превръщало в негово вдъхновение.

Отговорностите му, обаче, вече били други. Той сам признава, че смъртта на баща му отбелязала края на детството му. И когато се влюбва в прислужница, на име Бети, която му ражда дъщеря, не дръзва да й обещае брак, но поема грижата за детето. То било отгледано от майка му.

Братята Бърнс решили да продадат бащината си ферма и да се преместват в Мосхил. Робърт смятал да издаде стиховете си и с парите от книгите да замине за Западна Индия. Но в Мосхил среща Жан, и се влюбва в нея. Първоначално двамата сключили таен договор за брак, на който родителите й се противопоставили. Бащата на момичето - богат земевладелец, се разгневил още повече, когато разбрал, че Жан е бременна. На 3 септември 1786 година тя родила без официален брак близнаци - момче и момиче.


Да се венчаят църковно спомогнала почти мигновено „избухналата“ известност на Бърнс, след излизането на „Стихотворения: предимно на шотландския диалект“ през същата 1786 година. Буквално за една нощ младият поет станал прочут чак в Единбург, откъдето започнали да му пращат покани от най-елитните светски кръгове. Това несъмнено улеснило проблема с бащата на Жан и скоро църквата официализирала брака на младите.

Двата моста, преминаващи през Фърт ъф Клайд в Ейр в Ейршър, около 1895 г. Те са увековечени в поемата на Робърт Бърнс „The Brigs Of Ayr“, Снимка: Getty Images

И точно когато Робърт най-сетне се заклел, че ще бъде добродетелен съпруг, отново се влюбил - в племенницата на един кръчмар - Анна. По-късно признал на жена си, че Анна е родила момиче от него и е починала при раждането.

Жан великодушно приела бебето и отгледала това дете като свое.

Робърт Бърнс с любовницата си Мери Кембъл. Оригинално произведение на изкуството: гравюра от Дженкинс след картината на Джонстън, „The Trysting Tree“ / Снимка: Getty Images


Бърнс безспорно в много периоди от живота си изглежда несериозен любовчия, но трябва да приемем за оправдателни причини неговата младост и характерът му. Въпреки многобройните си увлечения, Бърнс признава, че Жан е голямата любов на живота му. Той печелел симпатии не само като талантлив поет, но и като народен човек - прям, горд, честен и трудолюбив шотландец-патриот. Мъжките му страсти не засенчват този негов образ в сърцата на сънародниците му. Въпреки, че е известно, че бил баща на 12 деца, от които една част - извънбрачни, Бърнс си остава любимецът на народа.

1785: Шотландският поет Робърт Бърнс, (1759 - 1796), Снимка: Getty Images


Всъщност, както казва един литературовед, „онова, което изглежда лекомислено, или дори направо казано - аморално в живота му, неговите влюбвания са ни дали толкова много - такава чудесна романтична поезия, че той заслужава нашата прошка“. Любовта е негово вдъхновение. И не само любовта към жените, но и към земята и хората на Шотландия. През годините Бърнс събира стари шотландски песни и ги обработва с такъв патриотизъм, че не е чудно, че е толкова обичан от сънародниците си.

Когато умира, съпругата му пак била бременна. Бебето се ражда след смъртта му. Останала многодетна вдовица, Жан получила помощта на много почитатели на Бърнс. След много години английският крал й предложил вдовишка пенсия, но Жан я отказала.


Духът на поезията на Бърнс е духът на народа на Шотландия. В село Алоуей е запазена глинената хижа със сламен покрив, където е роден поетът. Там старият Уилям възпитавал сина си вечер с „поучение във вярата и благочестието“. Земята и селският труд, животът на народа, са основни теми в творчеството му - пропити с мелодиката на старата шотландска поезия и музика. Това е главното, което обяснява голямата любов на шотландския народ към поета.

1785: Шотландският поет Робърт Бърнс, (1759 - 1796), Снимка: Getty Images

Само един отмъстителен човек, на име - д-р Кери, кой знае от какви подбуди, описал в биография Бърнс като „грабител и пияница“. Вероятно Бърнс го е ядосал нещо, докато работел като служител в акцизите. Тази биография на Бърнс, обаче, била възприета от шотландците като посегателство върху светлия образ на техния любимец, и бива напълно отхвърлена.

Според литературоведите съзряването на таланта на Робърт Бърнс било силно повлияно от творчеството на Робърт Фъргюсън, млад поет, починал на 24. Бърнс бил запленен от неговата красива поезия и не скрива това. Нещо повече, с лични средства поръчва гранитна плоча на гроба, на която е издълбана епитафия със стиховете:

Без урна, без тържествена дума,
В оградата му няма статуя,
Само гол камък казва строго:
Шотландия! Под камъка е твоят поет!

Писмо от 1790 г. шотландския поет Робърт Бърнс до приятел / Снимка: Getty Images

Приживе Бърнс става любим гост на литературни салони и творчески вечери. През 1787 година Събранието на Шотландската Велика масонска ложа го удостоява със статута на „Бард на Каледония“. Въпреки това той бил наясно, че аристокрацията подхожда със снизхождение към него, като към „селски поет“, заради произхода му. Отвръщал на това предизвикателство със стихове на шотландски диалект.

В края на живота си, докато работи като акцизен служител, Бърнс работел неуморно и за Шотландския музикален музей. Неговият принос за съхраняването на шотландското фолклорно наследство е огромен.

Робърт Бърнс оставя на света над 500 стихотворения и 300 песни от фолклора на своя народ. Невероятната красота на творчеството му беше призната по целия свят благодарение на преводите на десетки езици по света.

Паметникът на Робърт Бърнс в Дъмфрис, Шотландия, около 1910 г. / Снимка: Getty Images

Въпреки признанието и известността си, последните години от живота на поета са белязани от бедност и болест. Години наред той страдал от сърдечно заболяване, но въпреки физическата си слабост през 1796 година се мести в Дъмфрис и се присъединява към Доброволческата гвардия. Именно там умира едва на 37 същата година. Погребват го с големи почести, а славата му на национален герой на Шотландия е вечна.

Къщата на Робърт Бърнс в Дъмфрис, в югозападната част на Шотландия, около 1900 г. Табела на стената информира посетителите, че поетът е живял там от 1793 г. до смъртта си през 1796 г. / Снимка: Getty Images

В памет на поета феновете му създават традиция - да празнуват рождения му ден - 25 януари, с т. нар. „Бърнс вечеря“, която задължително включва възпятия от поета пудинг Хагис. Изобщо шотландците по всички възможни начини демонстрират своята огромна почит към народния поет - вечно влюбения Робърт Бърнс.

Мавзолеят на Робърт Бърнс в църковния двор на Сейнт Михаил, Дъмфрис, в югозападната част на Шотландия, около 1900 г. / Снимка: Getty Images

Да си припомним някои от най-популярните му стихове:

Старата любов

Кога и кой ще измени
на старата любов?
На миналите златни дни
и старата любов?

За старата любов — докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!

В цъфналата ръж

Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра до колени,
в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,
то нима ще знае всякой де, кога веднъж
някого целувал някой в цъфналата ръж?

 

 

Източник: impressio.dir.bg

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини