Земеделци-зърнопроизводители и производители на слънчоглед, подкрепени от животновъди от няколко села от хасковска община, извадиха по обед тежката техника на пътя край село Подкрепа. Хората излязоха на мирен протест. Те обясниха, че нямат намерение да блокират пътя към Свиленград, въпреки, че покрай него подредиха поне десетина трактора.

Ние не искаме да пречим на тираджиите или другите хора, които пътуват по този път, защото и те си вадят хляб. Излизаме на мирен протест, защото искаме да бъдем чути. Държавата трябва да се намеси в регулациите, защото иначе до година фалираме, предупредиха производителите.

Те не са съгласни с голяма част от условия, които съобразно европейското законодателството са наложени у нас, но са неизгодни за родната действителност.

Не ни е позволено, например, да орем наклонените терени до февруари месец. Освен това сме длъжни да оставяме угар от 5 % от площите. За тези площи обаче хвърляме средства и плащаме ренти. В същото време субсидията е крайно недостатъчна, казва Любомир Тенев. Той е зърнопроизводител. Отглежда ниви с пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед.

„С наложените норми земеделието у нас е организирано така, че системата не ни позволява да сме конкурентни в производството си на зърна на тези, които влизат от Украйна. Там са разрешени пестициди, които са забранени при нас. Украинските почви са по-богати, а спрямо нашата растителна защита, тяхната е наполовина“, казва производителят. Макар и тъжна прогнозата му е категорична: Ако не се вземат навременни мерки, следват фалити за производителите.

Мерките, които могат да закрепят положението, според земеделците са: повишаване в субсидирането и ограничаване на вноса от Украйна. Въпреки тези искания производителите казват: Ние нямаме против колегите от Украйна, те работят и то в тежкото положение на война, но първо в нашата държава трябва да бъдат подкрепени местните производители. Не искаме чужд хляб, но трябва да се борим за своя!

Себестойността на един декар е между 220 и 250 лева. Средният добив на слънчоглед, например, е около 200 кг. По сегашна цена, на която продават от 0,80 лв., и дори и с добавянето на субсидията от 25 лев на декар, тоталът излиза на загуба с близо 100 лева, пресмята Любомир и добавя: Това е буквално да си на ръба. Много и от другите производители от околностите признават, че, за да продължат да произвеждат, огромната дупка между себестойност и приход, запълват с нови и нови кредите.

Георги Тенев, който е от с.Подкрепа, обработва около 600 декара пшеница, ечемик, слънчоглед и люцерна. В работата на полето помага синът му. Това е семеен бизнес, така се издържаме, казва земеделецът и добавя, че на фона на нарасналите разходи, това което получават производителите в България, ги поставя на ръба на оцеляването. Той прави сравнение със субсидията, която получават колегите му в Гърция например-около 70 евро.на декар.

Земеделците от Хасковско се надяват изразът им на протест да бъде последван от производители и в други краища на страната и в крайна сметка да има реакция и от държавата, за да не се сбъднат мрачните им прогнози за фалити.

Темата коментира и по време на изслушване в комисия в НС министърът на земеделието Кирил Вътев, който заяви: В бюджет 2024 г. не бяха заложени средства за подпомагане на нашите земеделци вследствие на войната в Украйна и вноса на украинско зърно. Сега сме изправени пред трудната задача да търсим тези средства-задачата не е лесна.