Кампанията за евроизборите започна в цяла Европа - с фермери блокиращи магистрали, пътища, проходи и атакуващи уязвими възли на градската инфраструктура, откъдето гласът им да стане лост за влияние. Общите поводи в почти цяла Европа са два:

(1) евтиния украински внос на зърно, месо, яйца и други продукти и
(2) еврозаконодателството за зеления преход, което ги натоварва с много разходи.

Има обаче и фундаментална причина - това е европейската земеделска политика на щедри субсидии, които наркотизираха голяма част от земеделието, обречено без тях. Така например, от всички еврофондове над 1 трилион евро, около 1/3 от тях или 387 млрд. евро отиват за земеделие, а секторът произвежда под 2% от БВП на ЕС. От една страна, тези помощи преследват стратегическата цел Европа да произвежда сама прехраната си. От друга страна, поставянето на целия сектор в зависимост от помощи изтласква пазарните сили и поддържа огромна производствена неефективност, която видяхме и тук в България с нашите земеделци.

Отделно, самите политики на Зеления преход налагащи в земеделието стратегията farm-to-fork (от фермата до вилицата) изискват огромни инвестиции във всяка една фаза по отношение на почвите, пестицидите, торовете, отглеждането на култури и животни - за производство на чиста храна и запазване на биоразнообразието. И докато има пари - няма протести. Понамалеят ли обаче - примерно както стана с данъка върху дизела у нас и в Германия - веднага магистралите се пълнят с трактори.

Явно е, че има биещи се цели между производството на чиста храна, поддържане на биоразнообразие, отворен пазар и свободна конкуренция.

Лошото е, че всичко това се случва, когато Европа няма друг геополитически избор, освен да помага на Украйна - включително с достъп на нейните продукти до европейския пазар - а същевременно не може да игнорира исканията на фермерите предвид наближаващите европейски избори. Защото тяхната база - от САЩ до Европа - е най-благодатната почва за десен екстремизъм, обещаващ националната държава да им реши проблемите вместо „либерална Европа“ и бюрократите в Брюксел, които само спускат „безумни регламенти“. Неслучайно, най-големите протести са в страни със силни крайнодесни партии, които въоръжени с опорните точки и ботове на Кремъл печелят нови гласове за изборите.
Проблемът обаче не е в Зеления преход и проблемите няма да се решат като се спре. Още повече, че фермерите са сред най-страдащите от климатичните промени. Нужна е важна пренастройка на приоритетите, така че да няма конфликтни цели между намаляване на емисиите от една страна и развитието на биоземеделие и зелена енергия, от друга страна. Вероятно ще е нужно оскъдните ресурси да отиват за биоземеделие вместо за всяко земеделие и да се допусне повече пазар.

В момента Еврозоната е с нула растеж, а нейният локомотив Германия е в рецесия. Това е заради цялостното пренастройване на германския икономически модел, който досега се захранваше с евтини руски суровини и бълваше продукция за китайския пазар. Това постепенно се променя.

И както Рузвелт предложи New Deal, за да извади САЩ, а и света от Голямата депресия преди век, сега Зелената сделка (Green Deal) има същата цел. Но в този процес Европа има какво да научи от САЩ и Китай - въвеждането на нови технологии не бива да става с административни забрани за ползване на старите, а като ги направят икономически неефективни държавните политики.

Иначе крайнодесните и Кремъл на това разчитат - с мръсната вода, пардон технология, да изхвърлим и най-красивото дете на демокрацията - Европейския Съюз.