Преходът към възобновяеми източници и прекратяване на работата на въглищните централи ще спести до 10 млрд. евро за здравеопазване и хиляди човешки животи, сочи международно проучване. Това е заключението след анализ на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA) – независима международна научно-изследователска организация.
Проучването е направено по искане на „Грийнпийс“ – България, като учените са направили прогноза за здравните разходи за лечение на заболявания, причинени от замърсяването от въглищните централи в периода 2023–2038 г. Анализът, основан на компютърно моделиране, включва щети като преждевременна смърт, хоспитализации, астма, бронхит, преждевременни раждания и недоносени новородени, както и интелектуални загуби и пропуснати работни дни. Проучването за първи път изчислява тези щети в бъдеще време и показва колко смъртни случаи, заболявания и икономически разходи могат да бъдат предотвратени.
Съоръжение |
Вид |
Капацитет (в МВт) |
„Марица 3“ - Димитровград |
Електроцентрала |
120 |
„Бобов дол“ |
Електроцентрала |
630 |
„Ей И Ес – Марица-изток 1“ |
Електроцентрала |
670 |
„Марица-изток 2“ |
Електроцентрала |
1602 |
„КонтурГлобал – Марица-изток 3“ |
Електроцентрала |
908 |
„Девен“ |
Промишлена централа |
174 |
„Република“ (Перник) |
Когенерация |
130 |
„Русе-изток“ |
Когенерация |
400 |
„Брикел“ |
Когенерация |
360 |
„Сливен“ |
Когенерация |
45 |
Общо |
- |
5039 |
Откъде идва замърсяването? България има капацитет да произвежда около 40% от електроенергията си от нискокачествени лигнитни въглища от Маришкия басейн. Те имат високо съдържание на прах и сяра, които се изхвърлят в атмосферата при горене. При контакт с други молекули във въздуха, серният диоксид също се трансформира във фини прахови частици. Голяма част от замърсителите са в Маришкия басейн, в района между Стара Загора и Хасково. Повечето централи не отговарят на изискванията за ограничаване на вредните емисии, включително държавната ТЕЦ „Марица-изток“ 2, най-голямата въглищна централа на Балканите. Като пример може да се даде въздуха в Димитровград, който през 2021 година за около 6 месеца (от както ТЕЦ Марица 3 възобнови работа след дълогогодишен престой в "студен резерв") превиши всички допустими стойности на замърсявания със серен диоксид, допустими за 1 календарна година.
Кой е засегнат от мръсния въздух? Симулация на разпръскването на фини частици показва, че те се разпространяват не само във въглищните региони, а в цяла България. Те могат да останат в атмосферата около две седмици и не познават граници. По тази причина засегнати от въглищните емисии са дори съседни страни – Сърбия, Северна Македония, Гърция и Турция. Така българските ТЕЦ-ове влошават качеството на въздуха и здравето на милиони хора на Балканите.
Каква е цената в човешки животи? Високите нива на замърсяване от ТЕЦ-овете причиняват смъртта на около 333 души годишно. Вдишването на замърсен въздух засяга буквално всеки орган в човешкото тяло. Замърсителите в поемания въздух преминават през белите дробове в кръвоносната система и всички органи на тялото, и така оказват своето въздействие, под формата на многобройни болести като:
-
Респираторни заболявания: като бронхит, астма, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), пневмонии и други.
-
Сърдечно-съдови заболявания: като инфаркт на миокарда и инсулт и други.
-
Алергии и атопични реакции: Някои вещества в замърсения въздух могат да предизвикат алергии и атопични реакции, които могат да се проявят със симптоми като насморк, чихане, кожни обриви и други.
-
Ракови заболявания: Дългосрочната експозиция на замърсен въздух може да увеличи риска от различни видове рак, особено тези, свързани с дихателните пътища.
-
Проблеми със здравето на бебетата и децата: Децата и бебетата са особено уязвими към въздушните замърсители, които могат да доведат до проблеми с развитието на дихателната система и други здравословни проблеми. Според изследвания замърсения въздух оказва влияние и върху детеродните способности, както и до недоносване на плода и други.
Колко са разходите за здравната система? България вече е платила значителна цена за своето замърсяващо въглищно производство. За периода 2016-2020 г. тя възлиза на близо 12 млрд. евро, според предишен анализ на CREA. Смъртните случаи и другите нелетални заболявания струват на държавата средно 742 млн. евро всяка година. Това са 0,9% от БВП на България. Сумата е сравнима с бюджета за отбрана на държавата – 1,3 млрд. евро или 1,5% от БВП за 2022 г. заключават в анализа.
Какви са изводите? „Тези разходи не са включени в цената на енергията, нито се вземат предвид при стратегически решения за бъдещето на България. Серия правителства наблюдаваха с широко затворени очи този здравен катаклизъм. Енергийният преход към възобновяеми източници вече е в ход и очакваме изпълнението на националните обещания да включва съвременните решения – за по-качествен живот, здраве, достъпна енергия, по-устойчива икономика и обитаема планета“, коментира Десислава Микова, ръководител на кампанията „Климат и енергия“ на „Грийнпийс“ – България.
Учените от CREA разглеждат три сценария на база които правят своите анализи:
-
В първия сценарий, фазата на излизане от въглищна енергетика се забавя до 2038 г., а всички тецове в България поддържат текущите си мощности през целия период.
-
Във втория, въглищните централи следват ускорено извеждане от експлоатация, като се намаляват само мощностите за производство на електроенергия (3 300 мегавата) - с 26% до 2026 г., с 41% до 2030 г. и с 100% до 2035 г. Останалите мощности остават на текущите стойности през целия период.
-
В третия сценарий, ускорената фаза на извеждане от експлоатация се разширява, като включва не само мощностите за електроенергия, а и тези за топлоенергия.
И правят заключението, че ускореното премахване на въглищните тецове в България ще има огромни ползи за качеството на въздуха, общественото здраве и икономиката, включително предотвратяването на хиляди смъртни случаи и спестяването на милиарди евро от разходи за здравеопазване.
Ефект |
Сценарий 1 |
Сценарий 2 |
Сценарий 3 |
Смъртност по всякакви причини (преждевременни смъртни случаи) |
5,500 (3,400–9,100) |
2,200 (1,300–3,700) |
1,900 (1,100–3,100) |
Хоспитализации (случаи) |
4,600 (440–8,700) |
2,200 (250–4,100) |
1,900 (220–3,601) |
Астматични симптоми при деца с астма (случаи) |
132,000 (29,000–237,000) |
63,000 (14,000–114,000) |
55,000 (12,000–100,000) |
Бронхит при деца (случаи) |
13,600 (-3,600–30,800) |
6,500 (-1,700–14,800) |
5,700 (-1,500– 3,000) |
Бронхит при възрастни (случаи) |
2,700 (950–4,200) |
1,300 (450–2,000) |
1,100 (390–1,700) |
Ниско тегло при раждане (раждания) |
1,150 (360–2,000) |
540 (170–930) |
470 (150–820) |
Преждевременни раждания (раждания) |
2,100 (1,000–2,300) |
1,000 (480–1,000) |
870 (420–920) |
Постнеонатална смъртност (смъртни случаи) |
12 (6–21) |
6 (3–10) |
5 (3–9) |
Загуба на IQ ( IQ точки) |
4,600 (900–24,000) |
2,000 (400–11,000) |
1,700 (300–8,800) |
Пропуснати работни дни (дни) |
1,400,000 (1,200,000–1,700,000) |
660,000 |
580,000 |
Икономически разходи (млрд. евро) |
14 (9–23) |
5 (3–9) |
4 (3–8) |
Източници: Анализ на CREA, www.greenpeace.org
Христо Христозов