Преходът към възобновяеми източници и прекратяване на работата на въглищните централи ще спести до 10 млрд. евро за здравеопазване и хиляди човешки животи, сочи международно проучване. Това е заключението след анализ на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA) – независима международна научно-изследователска организация.

Проучването е направено по искане на „Грийнпийс“ – България, като учените са направили прогноза за здравните разходи за лечение на заболявания, причинени от замърсяването от въглищните централи в периода 2023–2038 г. Анализът, основан на компютърно моделиране, включва щети като преждевременна смърт, хоспитализации, астма, бронхит, преждевременни раждания и недоносени новородени, както и интелектуални загуби и пропуснати работни дни. Проучването за първи път изчислява тези щети в бъдеще време и показва колко смъртни случаи, заболявания и икономически разходи могат да бъдат предотвратени.

Откъде идва замърсяването? България има капацитет да произвежда около 40% от електроенергията си от нискокачествени лигнитни въглища от Маришкия басейн. Те имат високо съдържание на прах и сяра, които се изхвърлят в атмосферата при горене. При контакт с други молекули във въздуха, серният диоксид също се трансформира във фини прахови частици. Голяма част от замърсителите са в Маришкия басейн, в района между Стара Загора и Хасково. Повечето централи не отговарят на изискванията за ограничаване на вредните емисии, включително държавната ТЕЦ „Марица-изток“ 2, най-голямата въглищна централа на Балканите. Като пример може да се даде въздуха в Димитровград, който през 2021 година за около 6 месеца (от както ТЕЦ Марица 3 възобнови работа след дълогогодишен престой в "студен резерв") превиши всички допустими стойности на замърсявания със серен диоксид, допустими за 1 календарна година.

Кой е засегнат от мръсния въздух? Симулация на разпръскването на фини частици показва, че те се разпространяват не само във въглищните региони, а в цяла България. Те могат да останат в атмосферата около две седмици и не познават граници. По тази причина засегнати от въглищните емисии са дори съседни страни – Сърбия, Северна Македония, Гърция и Турция. Така българските ТЕЦ-ове влошават качеството на въздуха и здравето на милиони хора на Балканите.

Каква е цената в човешки животи? Високите нива на замърсяване от ТЕЦ-овете причиняват смъртта на около 333 души годишно. Вдишването на замърсен въздух засяга буквално всеки орган в човешкото тяло. Замърсителите в поемания въздух преминават през белите дробове в кръвоносната система и всички органи на тялото, и така оказват своето въздействие, под формата на многобройни болести като:

1. Респираторни заболявания: като бронхит, астма, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), пневмонии и други.

2. Сърдечно-съдови заболявания: като инфаркт на миокарда и инсулт и други.

3. Алергии и атопични реакции: Някои вещества в замърсения въздух могат да предизвикат алергии и атопични реакции, които могат да се проявят със симптоми като насморк, чихане, кожни обриви и други.

4. Ракови заболявания: Дългосрочната експозиция на замърсен въздух може да увеличи риска от различни видове рак, особено тези, свързани с дихателните пътища.

5. Проблеми със здравето на бебетата и децата: Децата и бебетата са особено уязвими към въздушните замърсители, които могат да доведат до проблеми с развитието на дихателната система и други здравословни проблеми. Според изследвания замърсения въздух оказва влияние и върху детеродните способности, както и до недоносване на плода и други.

Колко са разходите за здравната система? България вече е платила значителна цена за своето замърсяващо въглищно производство. За периода 2016-2020 г. тя възлиза на близо 12 млрд. евро, според предишен анализ на CREA. Смъртните случаи и другите нелетални заболявания струват на държавата средно 742 млн. евро всяка година. Това са 0,9% от БВП на България. Сумата е сравнима с бюджета за отбрана на държавата – 1,3 млрд. евро или 1,5% от БВП за 2022 г. заключават в анализа.

Какви са изводите? „Тези разходи не са включени в цената на енергията, нито се вземат предвид при стратегически решения за бъдещето на България. Серия правителства наблюдаваха с широко затворени очи този здравен катаклизъм. Енергийният преход към възобновяеми източници вече е в ход и очакваме изпълнението на националните обещания да включва съвременните решения – за по-качествен живот, здраве, достъпна енергия, по-устойчива икономика и обитаема планета“, коментира Десислава Микова, ръководител на кампанията „Климат и енергия“ на „Грийнпийс“ – България.

Прочети целия анализ тук.

Учените от CREA разглеждат три сценария на база които правят своите анализи:

• В първия сценарий, фазата на излизане от въглищна енергетика се забавя до 2038 г., а всички тецове в България поддържат текущите си мощности през целия период.

• Във втория, въглищните централи следват ускорено извеждане от експлоатация, като се намаляват само мощностите за производство на електроенергия (3 300 мегавата) - с 26% до 2026 г., с 41% до 2030 г. и с 100% до 2035 г. Останалите мощности остават на текущите стойности през целия период.

• В третия сценарий, ускорената фаза на извеждане от експлоатация се разширява, като включва не само мощностите за електроенергия, а и тези за топлоенергия.

И правят заключението, че ускореното премахване на въглищните тецове в България ще има огромни ползи за качеството на въздуха, общественото здраве и икономиката, включително предотвратяването на хиляди смъртни случаи и спестяването на милиарди евро от разходи за здравеопазване.
 

Източници: Анализ на CREA, www.greenpeace.org

Христо Христозов