От х:

Днес в x:

България, събуди се! Щом има корупция, значи се перат пари

*Новината, че България е включена в „сивия“ списък за пране на пари на FATF, дойде в края на октомври 2023 г. и остана незабелязана в публичното пространство. Работната група за финансово действие (FATF - Financial Action Task Force) е ключов орган (международна инициатива) за противодействието на прането на пари и финансирането на тероризма. Българските власти продължават да се правят, че не забелязват темата, но решението на FATF вече има съществени последици за бизнеса. Финансови посредници се оплакват, че чужди банки закриват сметки, продават български акции и спират достъпа на чужди капитали в България.

В средата на януари британският тинк танк в сферата на сигурността RUSI (Royal United Services Institute) и Българският център за нестопанско право организираха дискусия по тази тема в София. По време на дебата се очертаха противоречия и различни гледни точки. Миналата седмица Mediapool публикува интервю с финансиста Никола Янков от „Експат Капитал“, според когото включването на България в сивия списък заедно със Сирия и Йемен е незаслужено, защото страната не е световен финансов център за пране на пари като Лондон, Кипър или Малта. В настоящата публикация Mediapool представя различно мнение по темата – на изследователите към RUSI Мария Низеро и Арзу Абасова.

През октомври 2023 г. Работната група за финансово действие (FATF) - надзорният орган, отговорен за определянето на международните стандарти за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, добави България към списъка на страните под засилено наблюдение. Този процес е известен също като „сив списък“ и е насочен към държави, за които е установено, че не спазват стандартите на FATF, но които са се съгласили да работят активно с надзорния орган за справяне със своите стратегически недостатъци. България е втората страна от ЕС след Хърватия, която е добавена в списъка.

Сивият списък сигнализира за неадекватността на финансовия интегритет на дадена държава и на нейната реакция на рисковете от пране на пари и престъпленията, които позволяват това - например корупцията. Това излага страната на значителни репутационни рискове: например международни банки и инвеститори могат да подхождат с повишено внимание към транзакции със страна от сивия списък. В България признаци на тази предпазливост вече започнаха да се усещат в бизнес средите.

Въпреки потенциалните последици новината за попадането на България в сивия списък остана сравнително незабелязана. Съобщаването на новината бе фокусирано върху върху въпроса за групата от държави, в чиято „компания“ влиза България, а не върху последиците от влизането в списъка.

На неотдавнашна кръгла маса, организирана от Центъра за финансови престъпления и изследвания на сигурността към RUSI, съвместно с Българския център за нестопанско право (БЦНП), участниците от гражданското общество също съобщиха, че имат ограничени познания за процесите на включването в сиви списъци и последиците от тях.

Разбирането защо България е стигнала дотук и какво означава това за страната, трябва да бъде отправната точка на разсъжденията.


Защо България?

В интервю един от присъстващите участници в кръглата маса (финансистът Никола Янков, б. р.) твърди, че решението на FATF е неоснователно и изобщо не отразява текущите рискове от пране на пари в страната. Оценката на FATF обаче не потвърждава това. В нея се подчертава, че корупцията и тежката организирана престъпност са две основни заплахи пред България. На кръглата маса в София повечето присъстващи се съгласиха с FATF, че корупцията е проблем за страната и че не се предприемат почти никакви действия за изправяне пред правосъдието на корумпирани официални лица.

FATF докладва още, че липсата на ефективна реакция заради недостиг на ресурси, ограничено използване на финансовото разузнаване, недостатъчно разследвания, съдебни преследвания и конфискация на облаги от престъпниците също са допринесли за решението ѝ. В това отношение най-голяма вина имат пренебрежението, незаинтересоваността и липсата на разбиране от страна на българското правителство. Ако правителството не вижда необходимостта да отговаря на стандартите на FATF, тогава е логично, че изпълнението им и осигуряването на необходимите ресурси няма да бъдат на първо място в неговия дневен ред. Без политическа воля, всяка битка срещу финансовите престъпления е обречена на крах.

Следователно оценката на FATF за България изглежда е улучила точното място. Като се има предвид широко разпространената корупция, липсата на статистика за броя на образуваните дела за пране на пари и корупция – друг проблем, подчертан в оценката на FATF – е налице индикация, че отговорът на финансовите престъпления в България не работи както трябва, а не е знак, че рискът от пране на пари в страната е малък или никакъв. Да се твърди, че липсват доказателства за пране на пари, е различно от твърдението, че липсва пране на пари. По този начин България в момента стои на кръстопът, където признаването на неотложността на проблемите, пред които е изправена, и решаването им, е от първостепенно значение.


Защо да ни пука?

Слабостите и недостатъците, подчертани в оценката на FATF, и последствията от тях не са толкова видими, колкото бандитите и уличните престрелки. Те са по-фини, но също толкова широко разпространени и въздействащи върху икономиката и обществото на дадена страна: корупцията лишава държавите от жизненоважни ресурси, отслабва демократичните институции и разяжда върховенството на закона, когато остава безнаказана. Това намалява общественото доверие в демократичния процес и в демократичните институции: България в момента е на второ място по възприемането на корупция сред страните-членки на ЕС.

Някои твърдят, че проблемите в България потенциално „не са от мащаба, който заплашва стабилността на международната финансова система“. Може и да не са, но те засягат дълбоко интегритета на самата България, както и на Европейския съюз като цяло. Например Центърът за изследване на демокрацията съобщи през 2020 г., че приблизително 15% от средствата, получени от ЕС, са присвоени. Водещи политици от българската антикорупционна партия „Да, България“ също твърдят, че източването на средства от ЕС е един от основните източници на приходи на организираните престъпни групи.

Следователно приемането и съобразяването с изискванията на FATF е както въпрос от национален интерес, така и колективна отговорност на България като държава членка на ЕС. Спазването на стандартите на международния орган би помогнало на страната да постигне повече от това просто да излезе от „затвора“, тоест от сивия списък. Борбата с корупцията е едно от условията на България да получи финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост и също така играе важна роля в целта на страната да се присъедини към еврозоната. Това също ще възстанови интегритета в българската финансова и политическа система. Наистина, залозите са високи и последиците от погрешната борба с финансовите престъпления в страната са широкообхватни, засягащи политическото и международното положение на България, освен икономиката и обществото.

Защо сега?

Според FATF начинът за излизане на България от сивия списък включва прилагане на национална стратегия за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, справяне с недостатъците в техническото съответствие и подобряване на прозрачността и разследванията и наказателното преследване на пране на пари. Първоначалните стъпки към постигането на тези цели налагат правителството да изготви план за действие, съчетан с договорена времева рамка за неговото изпълнение. В тази връзка най-необходимото за България е правилното разбиране на рисковете, пред които е изправена. Казано просто, липсва разбиране за връзката между корупцията и прането на пари и ужасните последици, които те имат върху обществото.

Предизвикателството обаче надхвърля действията на правителството. Гражданското общество, което често е в челните редици на застъпничеството за обществена промяна, трябва да гледа на сивия списък като на възможност за преобразувания и да идентифицира начини да се включи в подкрепата на подобни действия. Важно е гражданските организации да не са пасивни наблюдатели, а активни агенти за промяна.

Но как? Те могат активно да работят като информират за последиците от включването на страната в сивия списък и изтъкват връзката на този акт с прането на пари и корупцията в България. Те могат също така да следят отблизо ангажиментите, които правителството поема. Фокусът трябва да бъде не само върху реториката, но и върху предприетите осезаеми действия и ефикасността на тяхното изпълнение. За да направят това, те трябва да работят заедно помежду си, а също и с правителството и частния сектор за справяне с недостатъците, подчертани от FATF.

В заключение може да се каже, че макар да изненада страната, включването в сивия списък трябваше да се очаква. То е сигнал за събуждане за България, за да се отърси от апатията, която е я обхванала по отношение на борбата с прането на пари и корупцията през последните десетилетия. Това, което има значение сега, е какво България – от правителството до гражданското общество и частния сектор – иска да направи по въпроса. Изваждането на страната от сивия списък ще отнеме няколко години.

Постигането на тази цел изисква съвместен и колективен отговор на цялата система. Това ще изисква повече от поредица от изолирани действия или пожелателно мислене – става дума за активно разбиране на рисковете, пред които е изправена България, и изграждане на единен фронт с общата цел да се справи с тях.

 

Източник: mediapool.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини