Списание Economist посочи избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ като най-голямата опасност за света през 2024 година. Шансовете на Тръмп за номинацията на Републиканската партия изглежда растат. Все пак рано е да се каже по две причини, които в комбинация могат да го спрат.

Едната е свързана с плахия, но засега упорит опит на Ники Хейли да се задържа в кампанията. Тя е поддържана финансово от големи традиционни републикански донори, което в този тип избори има огромно значение. Другата, разбира се, са многобройните съдебни дела, чийто прогрес е бавен.

Екипите на Тръмп се опитват всячески да ги проточат, тоест водят битка не толкова по същество, колкото с оставащото до изборите време. Очаква се и една решителна намеса на Върховния съд на федерацията. Тя ще определи границите, до който отделни щати могат да се намесват в избирателния процес на федерален президент, главно по повод 14-тата поправка.

В този период на несигурност и колебания какво все пак предлага Тръмп?

Какво привлича значителната маса избиратели в републиканска Америка? Ужасът от Тръмп-2 е толкова голям, че изтласква настрана тези въпроси. А екипът на Тръмп не крие идеите си, не лъже, какво ще направи. Вероятно, ако е на власт, Тръмп ще изпълни голяма част от намеренията и заканите си така, както ги декларира сега.

Промените във вътрешната политика

Какви са основните?

Големият пакет реформи, които ужасяват либералните среди в САЩ, се отнася до вътрешни въпроси.

Популярността на това намерение се дължи на многогодишна пропаганда за заплашително нахлуване от юг.

Едно първо намерение е насочено към решително ограничаване имиграцията. Тръмп ще довърши изграждането на огражденията по дългата над 3,000 км граница с Мексико. Популярността на това намерение се дължи на многогодишна пропаганда за заплашително нахлуване от юг. Средно 8-9,000 преминавания на границата на ден звучи драстично, а това прави около 2.5 милиона на година.

На второ място, Тръмп лансира клишето за дълбоката държава, която смята да я ликвидира. Каквото и да значи „дълбока държава“, той се прицелва в една недотам значителна група от политически назначения във федералната администрация. Образът на тази група дразни редовия републикански избирател, но законова ликвидация няма да има структурен ефект.

Въпросът изглежда се свежда до скрита зад изказванията амбиция за повече контрол върху федералната бюрокрация. Към това се добавят и идеи за засилване на властта на президента чрез намаляване на контрола върху действията му.

Подхвърлят се и идеи за по-активно използване на федерални военни части на територията на САЩ (забранено, но има правни ниши). Остава неясно за какво ще се използват тези части.

На трето място, Тръмп ще се разправи с извоювани от десетилетия либерални стандарти в САЩ. Те се отнасят до LGBT общностите, правата на транссексуалните хора и т.н. Тази консервативна политика се допълва от политики за „повече сигурност“ в заплашителни форми. Предвиждат се и груби мерки за бездомните, които в САЩ са гигантско множество.

В тази група попада и намерението за реформа в образователните институции, ликвидация на Департамента по образование, засилване на „патриотичния“ момент в програмите, но по-пазарно управление на училища и т.н.

Тук има доста еклектика, а и федералните инструменти не са толкова ефективни. Но когато става дума за федерално финансиране, те стават силни.

По линията „морал-и-сигурност“ се предвижда значително връщане назад към по-консервативни времена. Тенденцията в тях е към авторитарен режим, прикрит зад реторика за връщане към фантазираната по-велика Америка.

Големите промени при Тръмп-2 ще бъдат вътре в Америка. САЩ са гигантска федерация, в която всяка централна промяна, каквато например беше отмяната на Roe vs. Wade, отеква до границите на социалното тяло, а хиляди и милиони са засегнатите.

Гледани отвън тези ефекти не са много ясни, но ако намеренията се осъществят, ще се говори за „революцията Тръмп“. А и по време на мандата подобни политики може да се радикализират още.

Намеренията за външната политика

В международен план намеренията са продължение на първия мандат, но по-амбициозни и по-подредени.

Преди всичко Тръмп ще се държи брутално със страните в Европа, особено с регионална организация като ЕС, но също с държавите в Източна Европа. Това може да е само каприз, лично отмъщение за радостта от провала му на последните избори. Но и лична вендета не е по-малко опасна.

Тръмп ще накаже всички страни, с които САЩ са в търговски отношения, преди всичко Китай, който е основната му мишена. Мита от 10%, ограничителни режими, мерки срещу европейски производители в САЩ и др. ще разклатят установения стандарт за свободна търговия, който се нуждае от още свобода, а не от бариери.

Тръмп няма да може да изтегли САЩ от НАТО, тъй като валиден международен договор не зависи от него. Но той може да доведе алианса до практически срив.

Това може да стане с намаляване на вноските на САЩ, оттегляне от учения и други съвместни инициативи, бламиране на организацията с дръзка и подигравателна реторика. И така ще предизвика действителния ѝ край.

В крайна сметка един втори мандат на Тръмп в плана на външните отношения ще бъде опит за налагане на политика на велики сили. Това е една брутална, може би вулгарна версия на реализъм от типа на Бисмарк или Кисинджър. Това е възможен завой, но не е вероятно като устойчива, консистентна политика за дълъг период.

Независимо че периодът може да е кратък, по-големите страни в Европа се замислят за този сценарий. И трябва да се готвят за алтернативни проекти за сигурност, защита и интеграция на Украйна, възпиране и въздържане на Русия.