Съществуват редица основателни причини, поради които златото се е превърнало в химикал, използван в основата на паричните системи в историята. В края на краищата, защо хората не са се спрели на медта или на aйнщайний?
Накратко, златото е идеалният избор за парична единица, тъй като е сравнително нереактивно и рядко и има относително ниска температура на топене. На фона на тези характеристики и историята му, металът си е спечелил културни похвали, които го свързват с красотата, богатството и властта - когато става въпрос за материали със стойност, това са все важни характеристики.
От 2013 г. насам златото вече не е обвързано с никакви признати валути. Обединеното кралство изоставя златния стандарт през 1931 г., последвано от САЩ през 1971 г., което означава, че тяхната валута няма стойност, пряко свързана със златото. Това също така значи, че златото вече не може да се търгува като пряк метод за плащане като парите в брой.
Въпреки този елемент играе важна роля в паричните системи по света още от древни времена. Първите златни монети се приписват на цар Крез от Лидия, област в днешна Турция, около 550 г. пр.н.е. От феодална Япония до ренесансова Европа през последните векове златото се обвързва с много основни световни валути. Дори драконът Смог от „Хобит“ осъзнава стойността му.
През 2010 г. Санат Кумар, инженер-химик от Колумбийския университет, говори пред NPR и обяснява по един впечатляващ начин защо този консенсус може да е възникнал от гледна точка на химията.
Ако разгледате внимателно елементите в периодичната таблица, ще забележите, че повечето варианти могат бързо да бъдат изключени.
Най-дясната колона в таблицата - благородните газове - има предимството, че са химически стабилни, но те са газове, които би било доста трудно да държите в портфейла си.
В лявата част на таблицата ще видите алкални метали като литий, калий и натрий. Макар че може да са сравнително често срещани, те са силно реактивни. Литият например може спонтанно да избухне в пламък, ако е изложен на въздух.
Санат каза, че лесно можете да изключите още 38 други елемента просто защото са твърде реактивни. Долните два реда също могат да бъдат изключени, тъй като са радиоактивни.
От общо 118 елемента вече остават само 30 възможни кандидати.
Кумар продължава да обяснява, че в най-добрия вариант трябва да се намери метал, който е рядък, но не прекалено. Остават ни родий, паладий, платина, сребро и злато.
Тъй като родият и паладият са идентифицирани едва в началото на XIX в., това означава, че те не биха били известни на повечето култури до сравнително скоро.
Платината би била достоен вариант, но температурата ѝ на топене е 1768 °C (3214,4 °F), така че за стопяването и овладяването ѝ ще е необходима изключително гореща пещ. Ранните цивилизации не биха били в състояние да съберат тази топлина, така че за тях би било почти невъзможно да я изковат и превърнат в джобни монети.
Остават ни среброто и златото. Среброто, разбира се, също е било широко използвано в монети като валута в историята и има много свойства, които го правят желано. Въпреки това златото е безспорно най-добрият избор, тъй като е по-малко податливо на потъмняване, твърди Кумар.
„За Земята, с всички параметри, с които разполагаме, златото е най-подходящото“, обяснява той. „Не би се получило по друг начин."
