Най-дългият черепно-мозъчен нерв в човешкото тяло има потенциала да подобри здравето на множество фронтове според изследователите

Ерика Фолкес почти се е отказала от усилията да намери фармацевтични решения за хроничната си болка, която е постоянно в нея и понякога може да я доведе до агония.

Тя понася този вид дискомфорт, определян като болка, траеща повече от три месеца, в продължение на десетилетия. Някои симптоми са предизвикани от нараняване, по-конкретно от камшичен удар след три автомобилни катастрофи, а други са резултат просто от износване на тялото.

Процесор за болката

Освен епизодичните противовъзпалителни таблетки, традиционната медицина едва облекчава страданието, понасяно от Фолкес, 83-годишна гражданка на Австрия.

„Съществуват малко, ако изобщо ги има, ефективни фармацевтични лечения за комплексни болезнени състояния“, казва тя. „Нищо не действа.“

Щефан Кампуш има някои потенциално окуражаващи новини за Фолкес и милионите други като нея в цяла Европа. Той ръководи изследователски проект, който получава финансиране от ЕС, за облекчаване на хроничната болка чрез стимулиране на най-дългия черепно-мозъчен нерв в тялото: вагусния нерв.

Подобно на „магистрала за данни“, вагусният нерв започва от мозъчния ствол в долната част на мозъка, преминава по дължината на гръбначния мозък и стига до дебелото черво, като по пътя се разклонява към врата, гръдния кош и корема. Функцията му е да изпраща важни електрически съобщения от мозъка към тялото и обратно.

„Вагусният нерв играе ключова роля в обработването на болката“, казва Кампуш, главен изпълнителен директор на австрийската медицинска компания AURIMOD. „Като го стимулираме, можем да се прицелим едновременно в мозъчния ствол и мозъчните връзки, където болката се обработва и контролира.“

Приблизително 20 % от европейците — около 150 милиона души — изпитват някаква форма на хронична болка. Точно тези хора може да се възползват от резултатите на подкрепения от ЕС проект на Кампуш, който завършва през декември 2022 г. след повече от три години работа и се нарича AuriMod.

Рестартиране на системата

Изследователите разработили преносимо устройство за стимулиране на вагусния нерв, което се отпуска само с рецепта. Продуктът със запазена марка е наречен VIVO.

VIVO основно дава на пациентите шанс да „рестартират“ нервната си система. Сигналите, съобщаващи на мозъка, че има болка, биват потиснати, когато нервната система е „забила“ в режим на болка.

„Можем да коригираме сигналите, които казват, че има болка, когато липсва реално увреждане, както и да изтрием паметта за болка на мозъчно ниво“, казва Кампуш.

Оценката на 148 души, при които е тествано стимулирането на вагусния нерв, показва, че то намалява наполовина хроничната болка в долната част на гърба при около 60 % от потребителите след шестседмично третиране — значително подобрение в сравнение с отпусканите с рецепта болкоуспокояващи препарати.

Първото поколение на VIVO може да се намери главно в частни клиники в Австрия, Германия и Швейцария. След време, с напредъка на одобрението и плановете за дистрибуция, устройството трябва да се намира в повече държави и чрез националните здравни система.

С по-малка инвазивност

То е възможна алтернатива на съществуваща система, наречена „стимулатор на гръбначния мозък“, която подава електрически импулси, за да бъде потисната болката в долната част на гърба.

Стимулаторът се счита за лечение в крайни случаи, предлагано само на ограничен брой пациенти (например на около 400 души годишно в Австрия). Той е скъп и сравнително рискован, тъй като става въпрос за въвеждане на електроди и батерия в гърба.

Това обуславя необходимостта от по-малко инвазивна алтернатива.

VIVO се закача зад ухото с електроди, които се въвеждат подкожно близо до мястото, където вагусният нерв преминава към видимата част на външното ухо.

Процедурата — чиято интензивност се адаптира към отделния човек — включва постоянно стимулиране на нерва (което се чувства като безболезнено изтръпване) в продължение на седем дни в рамките на средно шест цикъла.

„Вярваме, че нашето устройство предлага на пациентите с хронична болка нов вид терапия — с надеждата, че ще е по-ефективна от лекарствата, които се предлагат понастоящем“, казва Кампуш.

Фолкес заявява, че проявява интерес към минимално инвазивната възможност, каквато е VIVO, и би искала да научи повече за нея. Тя възнамерява да повдигне въпроса пред своя лекар.

Учредителка на Алианса за борба с хроничната болка, пациентска група за подкрепа, базирана в австрийската столица Виена, Фолкес казва, че за нея е трудно да стои права повече от пет минути, той като ползите от операцията на гърба, извършена от неврохирурга ѝ преди три години, вече отшумяват.

„Ще я помоля да проучи VIVO, за да разбере дали това е нещо, което може да ми помогне“, казва тя.

Междувременно Фолкес контролира симптомите си с масажи, физиотерапия и разходки с лабрадора си.

Ползи за червата

Активирането на вагусния нерв, който понякога е наричан още „блуждаещ нерв“ поради сложността и чувствителността му, може да направи много повече за човешкото здраве от притъпяване на хроничната болка.

Установено е, че подобно стимулиране може да подобри настроението, да облекчи стреса, да подпомогне храносмилането, да помогне на сърцето и да засили имунитета.

„Изглежда, че всяка седмица чувам за нова област на науката, която изследва здравословните характеристики на вагусния нерв“, казва д-р Ерик Даниел Гловачки, учен в областта на материалите в Технологичния университет на Бърно, Чешката република.

Той ръководи финансиран от ЕС проект, чиято цел е да се манипулира вагусният нерв така, че да облекчава симптомите на възпалителните чревни заболявания (или IBD), които засягат почти 3 милиона души в Европа.

Наречен OPTEL-MED, проектът се изпълнява в продължение на пет години, до края на 2025 г.

По-конкретно, екипът на Гловачки изследва видът възпалително чревно заболяване, известно като болест на Крон, който причинява диария, загуба на тегло и недохранване заедно със стомашни болки.

Изследователите разработват имплант, състоящ се от електроди, за стимулиране на вагусния нерв.

Имплант, захранван от светлина

Работата им се основава на нарастващите доказателства, че стимулирането на вагусния нерв с конкретни честоти може да има сериозно въздействие върху далака — орган, който участва непосредствено във възпалителните процеси на тялото.

„Когато вагусният нерв при пациенти с болестта на Крон се стимулира с тези честоти, възниква значителен спад в имунния отговор на далака и симптомите се облекчават или понякога изчезват напълно“, казва Гловачки.

Целта на OPTEL-MED е да създаде имплант, който да е по-малък от всички налични днес — пейсмекърът например е с размери на кибритена кутийка — и да не изисква операция на всеки четири до пет години за смяна на батерията.

Решението на екипа е захранването на импланта да става посредством светлина в червената и почти червената и близката до инфрачервената част на спектъра. На такива честоти на вълните светлинните частици могат да проникнат през кожата и тъканите до имплант, разположен на 2 сантиметра под кожата, близо до ключицата, според Гловачки.

„Идеята е пациентът да постави устройство, подобно на смартфон, до врата си, за да активира импланта, който на свой ред стимулира вагусния нерв“, казва той.

До момента е тествана суперминиатюрна версия на устройството — безопасно и успешно — върху мишки и плъхове.

На следващия етап екипът планира да пристъпи към тестване върху по-големи бозайници. В крайна сметка, Гловачки се надява тази безжична, захранвана от светлината технология да стане широко достъпна за пациентите.

„Предвиждаме хората с болестта на Крон да използват имплантите, както хората с астма използват инхалаторите си“, казва той. „Когато почувстват предстояща поява на симптомите си, те ще вземат телефона и ще активират устройствата си.“

​Изследванията в тази статия са финансирани от ЕС, включително, в случая на OPTEL-MED, чрез Европейския научноизследователски съвет (ЕНС). Възгледите на интервюираните лица не отразяват непременно позицията на Европейската комисия.

Повече информация

•     AuriMod
•     OPTEL-MED
•     Научни изследвания и иновации в здравеопазването на ЕС

Тази статия е публикувана за пръв път в Horizon, списанието за изследвания и иновации на ЕС.