Международен екип от астрономи откри най-старата черна дупка, която вече е съществувала в зората на космоса, когато Вселената е била едва на около 400 милиона години, съобщават АФП и БТА, позовавайки се на публикация в сп. "Нейчър".
Откритието, направено с помощта на космическия телескоп "Джеймс Уеб", поставя под въпрос разбирането за това как се формират тези "небесни чудовища".
Черната дупка е поглъщала енергично своята галактика-приемник само 430 милиона години след раждането на Вселената в период, наречен космическа зора, когато са се родили първите звезди и галактики след така наречените "тъмни векове".
Това я прави с 200 милиона години по-стара от всяка друга масивна черна дупка, наблюдавана някога, обясни съавторът на изследването Ян Шолц от университета на Кембридж.
По думите на Шолц откритието ще даде "тласък на ново поколение теоретични модели", които да обяснят подобно явление в младата Вселена преди повече от 13 милиарда години.
Масата на обекта е 1,6 милиона пъти по-голяма от тази на нашето Слънце. Невидима, както всички черни дупки, тя поглъща заобикалящата я материя, като същевременно излъчва феноменално количество светлина от периферията си.
Именно тази светлина позволи на космическия телескоп "Хъбъл" през 2016 г. да забележи нейната галактика-приемник GN-z11, която се намира в посока на съзвездието Голяма мечка.
По това време GN-z11 е най-старата и следователно най-отдалечената галактика, наблюдавана някога. Въпреки това "Хъбъл" не забелязва черната дупка, която се спотайва в центъра й.
През 2022 г. на сцената излиза "Джеймс Уеб", най-мощният космически телескоп, отприщвайки поток от открития, които карат учените да бързат да наваксат. Той не само забеляза черната дупка в сърцето на GN-z11, но и откри галактики още по-назад във времето и пространството, които са по-големи, отколкото се е смятало за възможно.
Проблемът при черна дупка с такъв размер е да се разбере как е могла да нарасне толкова бързо. Нейните характеристики предполагат, че тя е пораснала по-бързо и по-рано от други черни дупки, известни от много древни времена, отбелязва Стефан Шарло от Парижкия институт по астрофизика и съавтор на изследването.
"В резултат на това механизмите за образуване на черни дупки в ранната Вселена може да са различни от тези, които познаваме в по-скорошната Вселена", добавя той.
