Бившият президент на САЩ Доналд Тръмп бе осъден да плати почти 400 000 долара за съдебни разноски на в. „Ню Йорк таймс“ и трима разследващи журналисти миналия петък, съобщи Асошиейтед прес. Агенцията отбелязва, че това става след като Тръмп безуспешно бе завел срещу тях съдебен иск заради отличения през 2018 г. с престижната американска награда за журналистика „Пулицър“ материал, хвърлящ светлина върху богатството и данъчните практики на неговото семейство.

Делото срещу вестника и журналистите Сюзън Крейг, Дейвид Барстоу и Ръсел Бютнър бе прекратено през май. Искът на Тръмп срещу отделилата се от семейството негова племенница Мери Тръмп, че е нарушила предварително сключено споразумение, предавайки данъчни документи на журналистите, все още е в процес на разглеждане.

Нюйоркският съдия Робърт Рийд заяви, че предвид „сложността на въпросите“ по делото и други фактори е разумно Доналд Тръмп да бъде принуден да плати на адвокатите на в. „Ню Йорк таймс“ и журналистите общо 392 638 долара за съдебни такси.

„Решението от петък показва, че новоизмененият щатски закон срещу такива искове може да бъде мощна сила за защита на свободата на медиите“, каза говорителката на в. „Ню Йорк таймс“ Даниъл Роудс Ха, позовавайки се на нюйоркския закон, който забранява неоснователни съдебни дела, целящи да накарат критиците да замълчат. Такива искове са известни като така наречените стратегически искове срещу участие на обществеността (SLAPP).

„Съдът изпрати послание на онези, които искат да злоупотребяват със съдебната система, за да се опитат да заглушат журналистите“, отбеляза Ха.

Искът на Доналд Тръмп, подаден през 2021 г., обвинява в. „Ню Йорк таймс“ и неговите журналисти, че постоянно са търсили Мери Тръмп като източник на информация и са я убеждавали да им предаде поверителни данъчни документи. Според иска журналистите са били наясно, че нейното предварително споразумение ѝ забранява да разкрива съдържанието на документите, получени в спор за имотите на основоположника на фамилията Фред Тръмп.

В материала на в. „Ню Йорк таймс“ се оспорват твърденията на Доналд Тръмп, че е забогатял сам, като се документира как неговият баща Фред Тръмп му е дал най-малко 413 милиона долара през десетилетията, включително чрез схеми за избягване на плащане на данъци.

Мери Тръмп бе идентифицирана като източник на документите в публикувана през 2020 г. книга.

В изнесеното от в. „Ню Йорк таймс“ се казва, че Доналд Тръмп и баща му са избягвали да плащат данъци върху дарения и наследствени имоти чрез методи, включващи създаване на фиктивна корпорация и намаляване на стойността на активите им пред данъчните власти. „Ню Йорк таймс“ твърди, че изнесеното се основава на над 100 000 страници финансови документи, включително поверителни данъчни декларации за бащата и неговите компании.

Доналд Тръмп, който бе поискал обезщетение в размер на 100 милиона долара, твърди, че Мери Тръмп, в. „Ню Йорк таймс“ и журналистите „са били мотивирани от лична вендета“ срещу него. Тръмп ги обвини, че са участвали „в коварен заговор за получаване на поверителни и изключително чувствителни по естество документи, които са използвали за собствена изгода“.

Неговата племенница, 58-годишната Мери Тръмп, е дъщеря на брата на Доналд Тръмп, Фред Тръмп-младши, който умира през 1981 г. на 42-годишна възраст. Тя е отявлен критик на чичо си, когото смята за „престъпник, жесток човек и предател“, отбелязва Асошиейтед прес.

Освен тези критики срещу чичо си, Мери Тръмп го обвинява също, че е неподходящ за лидер, допълва изданието „Бизнес инсайдър“.

През юли Мери Тръмп подаде насрещен иск срещу Доналд Тръмп по силата на нюйоркския закон против т.н. стратегически искове срещу участие на обществеността, като твърди, че съдебният иск на Тръмп е „чисто репресивен и неоснователен“ и има за цел да „уплаши нея и други хора да го критикуват в бъдеще“.

През май нюйоркският съдия Робърт Рийд отхвърли иска, като написа в решението си, че обвиненията на Тръмп „не отговарят на същността на конституционното право“, отбелязва по този повод сп. „Ролинг стоун“.

Рийд допълва, че „съдилищата отдавна са признали, че журналистите имат право да извършват законни и обичайни дейности по събиране на новини, без да се страхуват да бъдат подведени под отговорност по граждански дела, тъй като тези действия са в основата на защитената с Първата поправка на Конституцията на САЩ дейност“, и Тръмп не е успял да представи доказателства, че „журналистите на в. „Ню Йорк таймс“ са извършили каквото и да е неправомерно действие, попадащо извън обхвата на нормалните им трудови задължения“.

Решението „показва, че новоизмененият щатски закон против стратегическите искове срещу участие на обществеността може да бъде мощна сила за защита на свободата на медиите“, каза пред в. „Индипендънт“ говорител на в. „Ню Йорк таймс“.

„Съдът изпрати послание на онези, които искат да злоупотребяват със съдебната система, за да се опитат да заглушат гласа на журналистите“, се казва още в изявлението на американския вестник.

Законът за борба против „стратегическите съдебни дела срещу участие на обществеността“ е приет за първи път през 1992 г. и разширен през 2020 г. в опит да се неутрализират потенциално смразяващи заплахи за клевета от високопоставени и нашумели в обществото личности.

Заповедта на съдията по делото е последният правен удар по бившия американски президент, който бе изправен пред множество съдебни дела и наказателни обвинения, докато се стреми към републиканската номинация за президентския пост на изборите през 2024 година.

Последното разпореждане, подписано на 11 януари, бе оповестено ден след появата му в съда в долната част на Манхатън за заключителни аргументи в граждански процес, произтичащ от съдебен иск, който може да застраши огромния му бизнес с недвижими имоти.

Очаква се тази седмица той да се яви във федерален съд за началото на друг съдебен процес, произтичащ от втория иск за клевета от журналистката Елизабет Джийн Каръл след миналогодишното решение на журито, което го призна за отговорен за клевета и сексуален тормоз.

Второто дело ще определи какво обезщетение трябва да плати Тръмп, ако се стигне до такова, за това, че я е оклеветил за втори път, наричайки нейните твърдения за сексуално посегателство „напълно неверни“, отбелязва в. „Индипендънт“.

Под заглавие „За него това е големият финал“ - 50-годишната мисия на Доналд Тръмп да дискредитира американското правосъдие“ изданието „Политико“ отбелязва, че бившият американски президент е изправен пред несравним правен риск, но той е овладял умението да потиска правната система и да се възползва от нея, а това вече променя и американската демокрация.

Това, което се случи в зала 300 на окръжния съд в Ню Йорк в долната част на Манхатън през ноември, не се бе случвало никога. Не и през предишните почти два века и половина от историята на САЩ, коментира „Политико“. Доналд Тръмп бе на свидетелската скамейка. Това не беше безпрецедентно в летописите на американската правна система само защото Тръмп бе бивш президент, въпреки че това бе напълно вярно. Беше безпрецедентно, защото динамиката на властта в съдебната зала бе преобърната - обвиняемият не бе в защита, най-уязвимият човек в залата бе най-доминиращият човек в залата, а хората, които трябваше да имат ръководна роля, не можеха да направят почти нищо по въпроса.

Беше безпрецедентно и защото в продължение на около четири часа Тръмп нападаше съдията, прокурора, главния прокурор, делото и процеса - нападна самата правна система, отбелязва „Политико“. Той нарече главния прокурор „политически наемник“. Той нарече съдията „много враждебен“. Нарече процеса „безумен“, съда - „измама“, а делото - „позор“. Той каза на прокурора, че трябва да се „срамува“ от себе си. Съдията неколкократно помоли адвокатите на Тръмп да го „контролират“. „Ако вие не можете“, каза съдията, „аз ще го направя“. Но не го направи, защото не можеше, а от улиците на града отвън се чуваха постоянно звуците на сирени, които изглеждаха абсолютно уместни, посочва изданието.

„Свършихте ли“, попита прокурорът.

„Свърших“, каза Тръмп.

Но той далеч не бе приключил, продължава „Политико“. Показанията на Тръмп, ако не друго, бяха само една малка част от всичко. Според изданието страната никога не е виждала и следователно е напълно неподготвена за това, което ѝ предстои да преживее в следващите мъчителни седмици и месеци - активни предизвикателства, основани на конституционни поправки след Гражданската война, които забраняват на метежниците да гласуват; екзистенциално важни въпроси за президентския имунитет, които почти сигурно ще бъдат решени от Върховния съд на САЩ, на който американците рядко са имали по-малко доверие; и кандидат, който се бори за Белия дом, докато е изправен пред четири отделни наказателни обвинения в предполагаеми 91 сериозни престъпления, сред които, разбира се, са обвиненията, че се е опитал да анулира резултатите от изборите, които е загубил, и да събори демокрацията, която се е клел да защитава.

И макар мнозина да намират поведението на Тръмп в съдебната зала в Ню Йорк за шокиращо, всъщност за него самия то изобщо не е шокиращо. За Тръмп то не е толкова отклонение, колкото продължение, ескалация, то е кулминация. Тръмп никога не е бил точно в това положение и степента на риска, пред който е изправен, безспорно е нещо ново, но също толкова вярно е, че никой не се е подготвял за това толкова дълго, колкото той самият, отбелязва „Политико“.

Тръмп и неговите съюзници твърдят, че той е жертва на превръщането на съдебната система в оръжие, но в действителност е точно обратното, коментира „Политико“. Буквално в продължение на повече от 50 години, според хилядите страници съдебни документи и стотиците интервюта с адвокати и правни експерти, хора, които са работили за Тръмп, срещу Тръмп или и двете, както и много от безбройните участници, които са били страни в съдебните процеси и са попаднали под кръстосан огън, Тръмп се е научил как да се възползва и злоупотребява с американската правна система в своя полза и заради своите цели, посочва изданието.

Мнозина биха могли да гледат на правната система в САЩ като на място, което трябва да се опитат да избягват, или може би като на необходимо зло, или може би дори като на благороден арбитър за равенство и справедливост. Но не и Тръмп, отбелязва „Политико“. Той прекарва по-голямата част от зрелия си живот, оформяйки я като арена, на която може да предявява претенции и да търси влияние. За него тя е била не толкова място, което е последна инстанция, колкото място за постоянни спорове. Конфликтът в съдилищата за него не е цена за правенето на бизнес - това е начинът, по който Тръмп прави бизнес, пише в анализа си изданието.

По време на огромния си брой (предимно граждански) съдебни дела, независимо дали става дума за нападение, за защита или често за комбинация от двете, Тръмп се е превърнал в нещо като майстор любител в областта на правото и законността, отбелязва „Политико“.

„Той не гледа на американската правна система като на средство за постигане на справедливост за всички“, каза пред изданието Джим Зирин, автор на книгата „Главен ищец: Портрет на Доналд Тръмп в 3500 съдебни дела“. Той я вижда по-скоро като „инструмент в стремежа си да привлече вниманието и в крайна сметка да получи власт“, добави пред „Политико“ Иън Басин, бивш юрист на Белия дом в администрацията на президента Барак Обама, сега изпълнителен директор на организацията с нестопанска цел „Протект демокраси“.

Но това не е просто инструмент. То е най-мощната му тактика и е в основата на всички негови успехи, коментира „Политико“.

„Вероятно няма нито един човек в Америка“, каза Ерик Суолуел, конгресмен демократ от щата Калифорния, бивш прокурор и ръководител на процеса по импийчмънт на Тръмп, „който, бих казал, да е по-запознат и опитен в нашата правна система - и като ищец, и като ответник - от Доналд Тръмп“.

Според „Политико“ мнозина са объркани от неспособността на американската правна система да ограничи Тръмп, от способността му, поне досега, да избегне да му бъде държана каквато и да било правна сметка за неговото поведение, което дори някои лидери на собствената му партия осъждат - и защо тези предположения могат никога да не се сбъднат.

За да разберем това, е необходимо да видим Тръмп в нова роля, коментира американското издание. Не като бизнесмен, превърнал се в знаменитост, който после се е превърнал в политик, или като национал-популистки демагог, или като епохален лидер на дясно движение, а по-скоро като боец на правния фронт.

„Това не е политически митинг - това е съдебна зала“, направи му забележка съдията в един момент през ноември в Ню Йорк. Но това бе правилно само в най-тесен технически смисъл, отбелязва „Политико“. Точно както бе преобърнал нормите в нюйоркската съдебна зала, Тръмп промени самия начин, по който възприемаме съдебната система в САЩ като цяло. Това не е нещо, което той започна да прави, след като пое изборна длъжност. Това е негов проект за цял живот, заключава изданието.

Още от 1973 г., когато федералното правителство съди него и баща му за расистки практики при отдаването под наем на притежаваните от тях апартаменти, Тръмп се учи от известния с печална слава адвокат Рой Кон, след това търси друг Рой Кон и накрая самият той се превръща в безмилостния Рой Кон, припомня „Политико“. Според изданието той се възползва от вратичките в основните принципи на американската правна система, вглеждайки се в нея като цяло и едновременно с това в нейната вътрешна уязвимост - почти свещеното зачитане на правата на обвиняемия, обсъждането, което изисква справедлив процес, постоянното конституционно балансиране, което разчита на споделена добра воля, колкото и на фиксирани, писани правила.

Тръмп рутинно превръща очевидния риск в ефективен източник на изгода, като прави дълги списъци със загуби и ги превръща в нещо като победи - ако не в съда, то в този на общественото мнение, продължава анализа си „Политико“. Това е действало и продължава да действа. В крайна сметка Тръмп бе в една от най-слабите си политически точки до първото от четирите си обвинения срещу него миналата пролет. Оттогава насам правните му рискове и политическата му жизнеспособност не правят нищо друго, освен да се повишават заедно, отбелязва американското издание. Отричайте, отлагайте и атакувайте, винаги се правете на жертва, не спирайте да подкопавате системата - така Тръмп използва наръчника на Рой Кон, за да достигне до нива, които дори Кон не би могъл да предвиди, сливайки правните си усилия със своите бизнес интереси, с адвокати, които са толкова важни за него, колкото и кредитните инспектори, а сега прави същото и с политиката, посочва „Политико“.

Понякога изглежда, че той не се бори толкова със системата, отколкото се възползва от нея. Той набира средства от нея. Благодарение на нея той консолидира подкрепата за себе си. Проучванията на общественото мнение показват, че той е най-вероятният кандидат на републиканците. Той е фаворитът за нов президент, прогнозира изданието.

„През целия си живот той е атакувал съдебната система, правосъдието и върховенството на закона“, каза Дж. Майкъл Латиг, консервативен бивш федерален апелативен съдия и един от основателите на наскоро създаденото в САЩ Общество за върховенството на закона. „И това за него е големият финал“, каза Латиг през „Политико“.

Според Пол Розенцвайг, специален прокурор по време на разследването на президента Бил Клинтън и помощник заместник-министър в американското министерство на вътрешната сигурност в администрацията на президента Джордж Буш-младши, президентските избори през 2024 г., не са референдум за сегашния президент на САЩ Джо Байдън. По думите му това дори не е референдум за Доналд Тръмп.

„Тези избори са референдум за върховенството на закона“, заключи Розенцвайг пред „Политико“.