Предстоят промени по отношение изчисляването на такса смет в България. Европа ни заплашва със санкции, поради неизпълнението на определени ангажименти, като този изчислението на такса смет да стане по-справедливо за населението, както и до 2025г. процентът на рециклиране на общинските отпадъци да бъде поне 55% от генерирания отпадък.
Все още такса смет в България се смята на база данъчна оценка на имота, което по никакъв начин не е релевантно спрямо генерирания боклук от домакинствата. С промени в закона трябва от тази година да се въведат нови методи за изчисление на такса смет и тя да се изчислява на база генерирани отпадъци.
На база изработената нова методика, общините ще могат да използват три подхода за определяне на такса смет:
- да се продават на хората специални торби за общ отпадък, чрез което да се определя количеството общ боклук на домакинството;
- да се плаща спрямо броя контейнери, отделени за определена жилищна сграда;
- да се изчисли сума на база броя на живеещите в даден имот, за което да се вземат данни от НСИ;
Тези подходи биха помогнали за изпълнение и на другата заложена цел - да се намали генерираният общ битов отпадък, за сметка на увеличения отпадък, подходящ за рециклиране.
Плащаме скъпо за общия боклук, но този за рециклиране ни е безплатен*.
* безплатен, но не съвсем, за него вече сме платили такса в магазина със закупуването на всеки опакован продукт и тези средства се използват от фирмите, които се справят с него.
Не трябва единствената причина за разделно събиране да бъдат парите, които ще плащаме за боклука, който генерираме - нека мислим за природата и замърсяването. Например всеки 1 тон рециклирана хартия спестява изсичането на 13 големи дървета, а тези 13 дървета произвеждат кислород, нужен за над 100 души (като преработват CO2, разделяйки въглерода от кислорода в процеса на фотосинтеза) и още редица ползи за живота на земята.
Нека се върнем към темата за парите и да повторим, че общините съответно и населението не плащат за отпадъка в цветните контейнери за рециклиране, но плащат скъпо за общия боклук в металните бобъри. От Димитровград, общият отпадък се извозва до сметището в с. Гарваново, което е на около 30км. от града. За този отпадък плащаме за всеки тон - за събиране, за извозване, за депониране, за рекултивация, като плюс това за всеки един тон се заплаща и такса от 95лв., която постъпва по сметките на РИОСВ, която се явява като своеобразна глоба за това, че не събираме разделно.
Колкото повече общ боклук депонираме на сметището в с. Гарваново, толкова по-висока такса смет ще плащаме, без значение по кой метод ще се изчислява.
Най-справедлив модел за изчисление на такса смет изглежда принципът "Замърсителят плаща" - това би увеличило и осъзнатостта в населението, че подхода му към боклука пряко рефлектира върху сумата, която ще плаща за сметоизвозване и би трябвало да го стимулира да премине към разделно събиране.
Когато като данъкоплатци осъзнаем, че "безплатно" ще изхвърляме правилно сортираните рециклируеми материали в контейнерите за разделно събиране, а изхвърлянето на торба от 30 литра в контейнерите за общ отпадък би ни струвала примерно 2,50лв., би трябвало да осъзнаем ползата от разделното събиране на отпадъците поне в отношение директно касаещо нашия джоб, а това би ни приближило и до изискванията на Европа през следващата година повече от половината от отпадаците да се рециклират.
Кметът на общината Иво Димов на последното заседание на общинския съвет представи една от идеите, които нашата община може осъществи по отношение справедливото определяне на такса смет за населението.
Варианта, който кметът представи бе, че домакинствата може да плащат такса смет на база реално изхвърлен битов отпадък в общите контейнери, чрез система с електронен достъп. Бе даден пример, че може всяко домакинство да притежава чип, който му дава достъп до контейнера за боклук, като на база броя изхвърлен отпадък (примерно до максимален капацитет от 30 литра, чрез оразмерени торби за смет и пространството в контейнера) да се изчислява такса на домакинството.
В град Димитровград по отношение на възможностите за разделно събиране са предприети стъпки, като има разположени още от 2007 година контейнери за разделно събиране. Отделно се организират и краткосрочни кампании за информираността сред подрастващите и стимулиране на разделното събиране.
От началото на тази година общинската администрация предприе и стъпки за решаване на проблема с разпиляването и замърсяването на пространствата около контейнерите, като за основен замърсител в това отношение се спрягат търговските обекти, които генерират значителни количества опаковки и кашони. Смята се, че те главно изхвърлят около контейнерите за разделно събиране кашони и отпадъци поради недобросъвестност и заради малките отвори на контейнерите, които не позволяват изхвърлянето на цели кашони и кутии.
Предприети са мерки от общината към търговските и производствени обекти, на които ще бъдат връчени предписания за спазване на общинската наредба 34, в която в чл. 17 ал. 5 се казва, че Големи стопански и търговски обекти и производствени предприятия, които генерират рециклируеми отпадъци от потоците хартия, картон, пластмаса, стъкло и метал в количества, надхвърлящи капацитета на елементите на създадената от община Димитровград система за разделно събиране на отпадъци, сключват отделни договори с лица, притежаващи разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл. 35 от ЗУО и/или с организация по оползотворяване. Отделно общината смята да постави и видеонаблюдение на местата, където този проблем съществува и да предприеме действия по санкциониране.
Целите на ЕС са всички страни да рециклират до 2025 г. поне 55% от общинската смет (от домакинства и предприятия). Към 2030 г. делът на рециклираните отпадъци трябва да достигне 60%, а до 2035 г. - 65%. В Европа почти няма държава, която да не отчита колко се изхвърля от едно домакинство, като се изпозват различни системи, навсякъде обаче е стремежа налогът да е възможно по-справедлив и почти няма държава, която да не отчита количествата.
Примера от Европа
В Англия общинските съвети имат свобода да решават как да определят такса смет, но повечето избират да е въз основа на изхвърленото количество, тъй като тази схема се смята за най-справедлива. Там, където се живее в еднофамилни къщи, всяко домакинство получава две големи кофи – едната е за неща, които могат да се рециклират, а другата – за общ боклук. Някои общини дават и допълнителни по-малки контейнери за органични отпадъци, които се превръщат в компост. По този начин разходите за сметосъбиране намаляват, тъй като разделянето се извършва от самите хора.
Боклукчийските камиони идват веднъж седмично и събират една от трите кофи. Ако си натрупал повече отпадъци от определеното количество, трябва сам да ги транспортираш до специални депа или да поискаш допълнително събиране от общинския съвет. Подобна услуга обаче не е евтина. Например прибирането на диван може да струва между 50 и 100 паунда, но пък ако си позволиш да го оставиш просто на улицата, глобата е десет пъти по-висока.
В Италия има два вида тарифи – за жилищни нужди или за индустриални и търговски. Такса смет се плаща от онзи, който обитава имота, независимо дали го притежава, или е под наем. Такса има и когато в имота не живеят хора, но в него има електричество и водоснабдяване.
Такса смет за жилищата на Ботуша се изчислява на базата на постоянни и променливи показатели. Постоянните се определят от цената и размера на имота, разходите за инвестиции. Променливите зависят от теоретичното количество произведени отпадъци в зависимост от броя членове в семейството. Към тези показатели се прилагат и още 5 процента провинциален данък. При изчисляването на такса смет са изключени балкони, тераси, градини, общите пространства в кооперациите, жителите на имота от по-малко от 6 месеца (в такъв случай дължимото се изисква от собственика). Едно италианско семейство плаща средно 325 евро такса смет на година.
Във Франция начинът на събирането и заплащането зависи изцяло от общините и мнението на техните жители. И макар експериментирането със системата да плащаш според това колко мърсиш да е от 2016 г., все още има малки и големи градове, които не са минали на нея. Това обаче трябва да стане най-късно до 2025 г. в национален мащаб. При старата френска система таксата за боклука се определяше от параметри като местоположение и големина на жилището, а не от броя на живеещите и количеството отпадъци. При новата се дават торби с чип, с които да се проследи какво количество и колко често се изхвърля.
Белгийците следват същата практика, като още през 2016 г. към нея са преминали над 4,5 млн. души. Белгийска Фландрия е районът в Европа, който е рекордьор по рециклиране – там се оползотворяват над 70% от отпадъците.
И