Ако застанете на най-южния край на Южна Америка, ще можете да видите приблизително къде Тихият океан се слива с Атлантическия. Напук на онова, което се показва в популярните в мрежата видеоклипове, между тези води няма ясна граница и океаните с удоволствие се преливат един в друг. И все пак моряците трябва да бъдат предупредени: на кръстопътя между двата най-големи океана в света се крият проблеми.
Дъното на южноамериканския континент е известно като Патагония - красива, но разпокъсана пустиня, чието западно и южно крайбрежие е изпъстрено с безброй острови. Най-южната ѝ точка е нос Хорн - остров, който е част от архипелага Огнена земя в южната част на Чили.
Ако погледнете на юг от брега на нос Хорн, ще видите къде горе-долу Тихият океан се среща с Атлантическия, въпреки че няма ясно определена граница между двата.
Популярна публикация отпреди няколко години, която продължава да се разпространява от време на време, показва една буквална линия в океана - с по-тъмни води от едната страна и по-светли от другата. Според нея водите не се смесват, тъй Тихият океан е по-богат на глина, докато Атлантическият океан има повече желязо и двете субстанции „не се разбират добре“.
Подобни гледки обикновено се наблюдават единствено на места, където сладката речна вода се среща със солената морска вода.
Източник: Wirestock Creators / Shutterstock
Това обаче просто не е вярно. Ако видите подобно видео, то най-вероятно показва сладководна река, която се влива в солена вода, както е на горното изображение.
Водите на юг от нос Хорн обаче имат лоша слава. Районът е пословично труден за плаване поради системите с изключително ниско налягане, които пораждат поривисти и непредсказуеми ветрове и големи вълни. Освен това водите са изключително студени, което е допълнително предизвикателство за мореплавателите.
Въпреки рисковете коридорът между Тихия и Атлантическия океан е бил жизненоважен за международната търговия. За първи път проходът около Рога е преминат през 1616 г. от Вилем Схаутен, навигатор на Нидерландската източноиндийска компания, и оттогава е предопределил съдбата на стотици кораби.
През 1830 г. американският политик Ричард Х. Дейна-младши пише известен разказ за пътуването си около нос Хорн в разгара на антарктическата зима. Той гласи: „Докато бързахме да се качим на палубата, установихме, че от югозапад към нас се спуска голям черен облак, който затъмняваше цялото небе. „Идва нос Хорн!", каза старши помощникът… Миг по-късно се появиха най-големите вълни, които бях виждал някога… Едновременно с това ни забрули с дива ярост суграшица и градушка.“
За щастие на моряците, необходимостта корабите да заобикалят нос Хорн намалява, след като през август 1914 г. е открит Панамският канал, който позволява на лодките да се движат между Атлантическия и Тихия океан през Централна Америка.
