От 1 януари действа забраната бургаската рафинерия да изнася продукти, произведени с руски петрол, а от 1 март трябва да спре да преработва, а значи и да внася нефт с руски произход. Ще имали стрес на пазара?

Нефтеното пристанище в Росенец и данъчните складове на „Лукойл Нефтохим Бургас“ не помнят такъв митнически десант като започналия на 1 януари – не го е имало даже и по времето на шефа на митниците Ваньо Танов, който се бореше за измервателни уреди на Росенец и срещу вноса на джуркани горива.

От 1 януари действа забраната, наложена със закон, бургаската рафинерия да изнася продукти, произведени с руски петрол, а от 1 март трябва да спре да преработва - а значи и да внася - нефт с руски произход. Затова в Бургас, както и в над 50 данъчни складове, се изсипаха около 150 митнически служители, за да опишат наличните количества нефт, също и произведените количества бензини с октаново число 95 или повече, но по-ниско от 98, както и леки масла.

Установените количества могат да се изнесат за страни извън ЕС. Освен това на „Лукойл“ е разрешено да пласира и горивата, в които ще преработи доставения до 1 януари суров нефт - а вносът беше с ускорени темпове. Законът обаче позволи на компанията да изнася бензин с октаново число по-малко от 95.

„Лукойл“ се подготви за скъсяването на дерогацията

Още през декември в свой анализ от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) отбелязаха, че „Лукойл“ е започнал да внася с 50% повече нефт и е натрупал запаси от 4-5 милиона барела в горива, които т.г. ще продаде в страната или за износ. Очевидно компанията се е подготвила, след като парламентарното мнозинство - ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС - даде ясни знаци, че ще промени Закона за прилагане на ограничителните мерки с оглед действията на Русия в Украйна, за да скъси значително дерогацията, разрешена от Европейската комисия (ЕК).

През юли 2022 г. Брюксел изключи България от ембаргото за внос на руски суров петрол по море до края на 2024 година. Това позволи на рафинерията да продължи да реализира печалби, а собственикът ѝ - втората по големина руска петролна компания, да внася приходи в руския бюджет. Но както констатираха експерти, горивата на българския пазар, доминиран от „Лукойл“, така и не поевтиняха след дерогацията. В крайна сметка от 1 март тя отпада и рафинерията ще трябва да преработва неруски петрол.

Ще има ли стрес на пазара

Какво ще се случи на българския пазар на горива след 1 януари? Абсолютно нищо няма да се промени, коментира пред Дойче Веле директорът на програма „Енергетика и климат“ в ЦИД Мартин Владимиров. „Лукойл“ ще продължи да внася руски петрол, за да покрива българското потребление, а от 1 януари до 1 март ще реализира запасите, които е натрупала“, заяви Владимиров. Неговата прогноза е, че цените на горивата няма да спаднат, „Лукойл“ ще генерира свръхпечалби и ще продължи да внася петрол над определения от ЕС таван на цената от 60 долара за барел, „за да пълни кремълската каса“. България не е длъжна да спазва този таван заради полученото от ЕК изключение.

Преди месец Владимиров коментира, че заради дерогацията горивата в България трябваше да са по-евтини поне с 20%, но вместо това Русия е спечелила 1 милиард евро. Изглежда ще продължи да го прави още известно време, независимо че предупреди как складовете може да се препълнят, да спре работа и да застраши доставките за българския пазар.

Управляващите и „Лукойл”

Прекратяването на дерогацията за частната руска компания не снема фокуса на управляващото мнозинство от „Лукойл“. Компанията притежава бургаската рафинерия, също и дистрибуторска мрежа от 220 бензиностанции и девет петролни депа.

След появилата се информация, че с помощта на международни консултанти компанията анализира различни опции, вкл. продажба на бизнеса си в България, мнозинството, което прекрати дерогацията, внесе в парламента законопроект, който му дава последната дума при евентуална сделка (за стратегически обект). Проектът предвижда такава да бъде одобрена от парламента с мнозинство от ⅔ - с каквото разполагат ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС, откъдето са и вносителите: лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, съпредседателите на ПП-ДБ Кирил Петков и Христо Иванов и председателят на ПГ на ДПС Делян Пеевски. Последният е сочен, по неофициална информация, за инициатор на инициативата.

Това е безпрецедентен по рода си законопроект. Сделки за стратегически предприятия, които държат критична инфраструктура като БТК и приватизацията ѝ, например, не са били обект на такова одобрение. А и защо е необходим закон, след като два доклада на спецслужбите спряха продажбата на българския бизнес на ЧЕЗ на фирма „Инерком“ на Гинка Върбакова. Освен това решаваща дума за такава сделка има и Комисията за защита на конкуренцията.

През декември Кирил Петков защити необходимостта от парламентарна санкция за сделката, тъй като компанията е стратегически обект и „така целият народ ще се запознае с потенциалния купувач“. Ако законопроектът бъде приет, запознанството ще е по-скоро между евроатлантическото и конституционно мнозинство и кандидата.

Общественият интерес от евентуална сделка обаче е да бъде освободен пазарът от монополна хватка, което означава също конкурентен внос, а това пък означава складовете да са на повече от един собственик. Бизнесът на частната руска компания в България е вертикално интегриран - от производството на горива до реализацията им, и ако регулаторите си бяха на мястото, това господстващо положение можеше да бъде ограничено. Ако парламентарното мнозинство иска да работи в полза на обществото, най-добре да се заеме с реформиране на закона за защита на конкуренцията и обновяване на КЗК с добри и почтени професионалисти.

Кой е най-подготвен

Но ДПС са подготвени. Ако настоящият законопроект не бъде приет, на въоръжение е друг. Предстои второто четене на разработения от Движението проект за изменение на Закона за насърчаване на инвестициите - за скрининг на преките чуждестранни инвестиции и срещу корозивен капитал. Законодателната промяна, внесена още през юли м.г., мина на първо четене през септември с гласовете на утвърденото вече мнозинство - ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. Подготвеният за второ четене проект предвижда Междуведомствен съвет за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, свързани със сигурността или обществения ред, към министъра на иновациите и растежа да одобрява или отхвърля сделки за минимум 1 милион евро в критична инфраструктура - енергетика, транспорт, отбрана, финанси, избори, медии и др.

Целта е да се проверява за „зловредните (основно руски) корозивни капитали, особено в контекста на непровокираната руска военна инвазия в Украйна“, пишат вносителите. От ДПС се позовават на европейския регламент за скрининг на преките чуждестранни инвестиции. Брюксел е разработил и насоки за държавите членки на ЕС относно преките чуждестранни инвестиции от Русия и Беларус. Мирисът на петрол обаче издава един текст в законопроекта, предложен за второ четене от депутати от ДПС, според който: „На скрининг по реда на този закон подлежат всички преки чуждестранни инвестиции в обекти и дейности от лица, който извършват дейности по чл. 2, ал. 1, т. 8 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход“. „Лукойл Нефтохим България“ е точно такова „лице“ - произвежда енергийни продукти от нефт и продукти от нефтен произход в обекти, част от критична инфраструктура. Сега остава да се появи купувачът - докато „Лукойл“ изнася горива през законовите вратички.