Поради отпадане на решението на ОбС Димитровград с което определя размера на такса битови отпадъци (ТБО) за 2022г. за града и с. Бодрово, данъкоплатците трябва да имат възможност да си получат надвнесените суми. Решението на местния парламент е отменено от Хасковски административен съд и потвърдено от ВАС.

Общинският съветник Валентина Кунева е входирала докладна записка, която трябва да бъде гласувана на идното заседание на общинския съвет на 21 декември, с която да се реши приемането на нов налог на оспорения от съда за 2022г., като това да доведе до служебно връщане на надвзетите суми, които да бъдат приспаднати на населението от данъчните им задължения за 2024г., по пример на община Хасково.

След отпадането на решението на 10.05.2023г. в момента всеки данъкоплатец би трябвало да има възможността да си поиска надвнесените пари. Но всъщност това на практика не би било възможно, защото след отпадане на решението на ОбС Димитровград, местният парламент не е приел нов документ за ТБО за 2022г., определящ налога и съобразяващ се с оспорените точки по отпадналия вече, твърди адв. Кунева.

Кунева предлага, кметът на Димитровград да изготви и представи на ОбС нова подробна сметка за разходите, в която да е взето в предвид оспорените от съда точки, като не се включва ДДС и разходи, надхвърлящи необходимите за покриване на материални-техническите и административни разходи за предоставяне на услугите. Иска се да се изчисли на ново реалният размер на ТБО за 2022г. за населението на гр. Димитровград и с. Бодрово.

Решението на хасковския административен съд, което отменя приетото от Общински съвет – Димитровград решение № 613 от 16.12.2021г., в частта му по т.II, т.1 и т.2.1., с които е определен размера на таксата за битови отпадъци за 2022г. за населението на гр. Дмитровград и с.Бодрово:

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 653

14.10.2022г., гр.Хасково

В  ИМЕТО НА НАРОДА

Производството е по реда на чл. 179 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на П.Т.З. ***, подадени чрез пълномощника му адв. Б.Б., против Решение № 613 от 16.12.2021г., прието от Общински съвет – Димитровград, в частта му по т.II, т.1 и т.2.1., с които е определен размера на таксата за битови отпадъци за 2022г. за населението на гр.Д. и с.Б..

В жалбата се посочва, че решението се оспорва на основанията по чл.146, т.3-5 от АПК. Твърди се, че са били допуснати съществени процесуални нарушения по чл.69-74 от АПК. Внесените в предоставения 30-дневен срок предложения и възражения не били обсъдени от Общински съвет – Димитровград. Такава възможност не била предоставена на постоянните комисии към общинския съвет, съответно заседанието на колективния орган не било отложено за по късна дата, с цел да се обсъдят възраженията и предложенията от тези комисии. По този начина бил нарушен чл.71 от АПК. Не било проведено и обществено обсъждане на план-сметката, което също представлявало незаконосъобразност на оспорения акт. Освен тoва, така определените диференцирани размери на ТБО за 5 отделни категории лица в гр.Д. и с.Б., били незаконосъобразни. В данъчната оценка на всеки облагаем имот имало степенуване за тежест в зависимост от местоположението - 4 зони, за вида на имота – жилищен или стопански, дали е в регулация или не и др., поради което повторното диференциране на ставката в размера на ТБО за 5-те вида категории задължени лица било недопустимо и в разрез с чл.8, ал.2, вр. с чл.62 от Закона за местните данъци и такси. Последните задължавали ответника да определи един размер на ТБО за конкретното населено място, с който да се облагали всички задължени лица. На следващо място се сочи, че ограничението на чл.7, ал.1 от ЗМДТ не позволявало разходните пера за дейностите по предоставяне на услугите по чл.62 от ЗМДТ да се калкулира 10% печалба, защото това вече я правило цена, а не такса, както и да се включват други неясни разходи като „допълнителни разходи върху труда - 100%“ (т.2.1 и 2.2 – т.3 от Анализ 1).

За дейността по чл.62, ал.1 от ЗМДТ – сметосъбиране и сметоизвозване, били заложени 2 059 230 лева, в които влизали 1 738 492 за гр.Д. и 11 26 лева за с.Б.. Твърди се, че с посочените в Приложение 1 към оспореното решение единични цени за обслужване на тип съдове: Бобър – 5.75 лева, кофи 0.60 лева, за пепел 0.60 лева, кошче 0.15 лева, в разрез с чл.7, ал.1 от ЗМДТ, част от разходните пера в Анализ 1 – събиране и извозване на отпадъците за тип Бобър, изготвен от спечелилото обществената поръчка за обслужване на съдовете дружество, включвали разходи над законово лимитираните материално-технически и административни разходи. Така, и в Анализ №№2,3 и 4 били определени цени за обслужване на: кофи – 0.60 лева, за пепел 0.60 лева, за кошче 0.60 лева, вкл. с печалба 10% и допълнителни разходи върху труда 100%. Счита се, че посочените размери на сумите и разходните пера по предоставяне на услугата по чл.62, ал.1 от ЗМДТ, следвало да се определят от общинския съвет, който бил компетентният орган съгласно чл.6-9 от ЗМДТ, а не концесионера, в случая „НЕО-ТИТАН“ ООД. В детайли възраженията на жалбоподателя за посочените разходи касаят: 4л. масло за 1 машиносмяна, 3 бр. работници, два еднакви разхода записани по различен начин – съответно т.1.1, 2.2 и 1.2, 1.3 от Анализ  1 (л.24). Допълнителните разходи върху труда - 100% (т.2.1 и 2.2 – т.3 от Анализ 1), били неясни  и нерегламентирани. Такова перо в Единния сметкоплан нямало, като същите били в разрез с чл.9, т.2 от Закона за счетоводството. Заложената печалба от 10% - т.6 от Анализ 1, също била незаконосъобразна. По аргумент от чл.7 ЗМДТ концесионерът не следвало да калкулира печалба, която в случая се разпределяла и в полза на държавата, предвид плащането на корпоративен данък по чл.12 от ЗКПО от страна на дружеството. Сочи се, че ако в калкулацията за дейността по чл.62, ал.1 от ЗМДТ не били включени посочените по горе пера – за трети работник, печалба и допълнителни разходи върху труда – 100%, крайната цена за обслужване на съда „Бобър“ щяла да е 4.14 лева, а не 5.75 лева. Налице било неоправдано и неоснователно завишаване на услугата с 1.61 лева, което натоварвало план-сметката и водило до по-високи промили за ТБО. Освен това, размера на цената на услугата сметосъбиране и сметоизвозване не била съобразена с различното разстояние и пробега на специализираните автомобили от 27-те населени места до РЦТНО с.Г. Отбелязва се на следващо място, че задължените лица следвало да заплащат разходите за всички съдове, разположени в конкретното населено място, без тези разходи да бъдат намалени с броя на съдовете, заявени за индивидуално ползване, които били около 200 бр. Така, тези 200 бр. съдове се заплащали веднъж от всички лица и втори път от лицата, които са ги заявили – налице било двойно плащане. Идентичен бил Анализ №5, предложен от концесионера „НЕО ТИТАН“ ООД – за дейностите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, по чл.62, т.3 от ЗМДТ. Отбелязва се още, че план-сметката за същата дейност за с.Бодрово били предвидени разходи от 365 лева, но когато с определения 1,00 промил за същата дейност се обложили данъчните оценки на задължените лица, се получавал свръхизискуем размер от над 4500 лева – завишение с над 12 пъти. На следващо място, неправилно в план-сметката услугата депониране (чл.62, т.2 ЗМДТ) била определена въз основа на предполагаемо количество отпадъци от 16 500 тона, количество каквото никога не било постъпвало в предходните години в РЦТНО – Г. От данните, събрани по реда на ЗДОИ, ставало ясно, че постъпващите количества през годините били около 15 500 тона, т.е. налице било завишаване от около 1000 тона, което от своя страна водило и до завишение на разходите по чл.62, т.2 ЗМДТ с над 100 000 лева, а това рефлектирало върху определения размер на промилите за ТБО за 2022г. Освен това, отчисленията и обезпеченията по чл.60 и чл.64 от Закона за управление на отпадъците се начислявали въз основа на депонираното количество отпадъци, което средногодишно за 2017-2020г. било около 11 500 тона, а не 13 200 тона, както било посочено в Приложение 2 към докладната записка на кмета. Така, план-сметка се завишавала неправомерно с около 1700 тона, което водило и до необосновано завишаване на размера на промилите. В жалбата се изразява несъгласие с това, че Община Димитровград не може да определи размера на ТБО съгласно принципа „количество“ на битовите отпадъци. Също така, в разрез с правилата на чл.66 ЗМДТ, в докладната записка на кмета не се сочили данни за остатъчния размер на ТБО от предходни години, върнати средства от РИОСВ – Хасково, субсидии от ПУДОС, средства от оперативна програма „Околна среда“, от Републиканския бюджет, лихви върху забава за плащане на ТБО, които били в общ размер от 6 878 640 лева. В ДЗ не били изложени и данни по населени места за изпълнението на приходите от ТБО за предходната година, както и за някоя от последните 10 счетоводни години, както и за изискуемия размер на ТБО – 2022г., по населени места, което не давало възможност на задължените лица да си съставят мнение за покриване на разходите със събраните приходи и изискуемия размер на ТБО в предходните години, и увеличението на промилите за някой от дейностите за ТБО - 2022г.

По изложените в жалбата съображения се претендира обезсилване или отмяна оспорения акт в частта по т.II, т.1 и т.2.1, и присъждане на деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и чрез пълномощник, като се допълва твърдение за нарушение на чл.66, ал.3, т.2 от ЗМДТ – не било проведено обществено обсъждане на план-сметката. Неправомерно било начислено ДДС 20 % за дейностите по чл.62 от ЗМДТ и калкулирана печалба от 10 %. Незаконно към разходите било включено закупуването на камиони за извозване на сметта. Възразява се срещу размера на възнаграждението, претендирано от Общински съвет – Димитровград.

Допълнителни доводи за незаконосъобразност на решението се развиват в писмена защита.

Ответникът, Общински съвет – Димитровград, изразява становище за недопустимост на оспорването поради липса на правен интерес. В съдебно заседание, чрез пълномощник, оспорва жалбата. Счита, че решението е законосъобразно. Прави възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя, като иска в случай на уважаване на жалбата присъдените разноски да са под нормативно установения минимум.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

С Докладна записка № РД-28-500/12.11.2021г. (л.88), кметът на община Димитровград, на основание чл.21, ал.1 и ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), във връзка с чл.66, ал.1 от ЗМДТ и чл.17 от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград, е предложил на Общински съвет - Димитровград да приеме решение, с което да: I. одобри план-сметка за разходите по дейности: събиране и транспортиране на битови отпадъци; третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации в депо; поддържане чистотата на териториите за обществено ползване на територията на община Димитровград за 2022г., както и да: II. определи размера на такса битови отпадъци за населените места на територията на община Димитровград за 2022г. В докладната записка е посочено, че в срок от 30 дни от публикуването на документа на интернет страницата на Общината, заинтересованите лица могат да предоставят становища и предложения по докладната.

 Не е спорно, че докладната записка е била публикувана на интернет страницата на Община Димитровград в периода 12.11.2021г. - 12.12.2021г., видно от електронен адрес https:www.dimitrovgrad.bg/bg/aktualno/dokladna-zapiska-rd-28-500/12112021g-do-obshtinski-savet-dimitrovgrad-za-priemane-na-plan-smetka-za-razhodite-za-deynostite-po-chl66-ot-zmdt-i-opredelyane-razmera-na-taksa-bitovi-otpadatsi-za-naselenite-mesta-v-obshtina-dimitrovgrad-prez-2022-godina.

              В срока по чл.69, ал.2 АПК, до кмета на община Димитровград, Общински съвет Димитровград, АДФИ и Сметна палата е било адресирано писмо с предложения и възражения рег. индекс СК-01-171/10.12.2021г. (л.67) от П.Т.З..

Писмото с предложения и възражения е било изпратено от кмета на община Димитровград до Общински съвет – Димитровград с писмо – Справка по чл.69, ал.2 ПАК, рег.индекс РД-28-500#1/13.12.2021г. (л.66) и получено от колективния орган на същата дата (рег.индекс ОбС-07-258#1/13.12.2021г.).

На 16.12.2021г. е било проведено онлайн заседание на Общински съвет – Димитровград, при дневен ред, включващ и разглеждане на Докладна записка №РД-28-500/12.11.2021г. (вх. № РД-28-500/12.11.2021г.), за което е съставен Протокол №27 (л.52) от същата дата. На заседанието е прието оспореното Решение №613 от 16.12.2021г., с което на основание чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл.66, ал.1 от ЗМДТ и чл.17 от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград, Общински съвет – Димитровград е одобрил т.I - план-сметка за разходите по дейности: събиране и транспортиране на битови отпадъци; третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации в депо; поддържане чистотата на териториите за обществено ползване на територията на община Димитровград за 2022 година, за населените места в община Димитровград, а по т. II на основание чл.66, ал.1 от ЗМДТ, е определил размер на таксата за битови отпадъци за 2022 година, по населени места в община Димитровград. В т. II, т.1 е посочено, че размерът на таксата за битови отпадъци за 2022г. за населението на гр.Д. и за жилищата на предприятия е 5,5 промила върху данъчната оценка на недвижимите имоти в рамките на 2022г., по видове услуги, както следва: за събиране и транспортиране на битови отпадъци – 2, 2 промила, за третиране на битови отпадъци и отчисления по чл.60 и чл.64 от ЗУО – 2,5 промила, за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – 0, 8 промила. В т. II, т.2 е посочен размерът на таксата за битови отпадъци за 2022г., като под т.2.1 относно населението на с.Б. същата е определена в размер на 6,8 промила върху данъчната оценка на недвижимите имоти в рамките на 2022г., по видове услуги, както следва: за събиране и транспортиране на битови отпадъци – 2,8 промила, за третиране на битови отпадъци и отчисления по чл.60 и чл.64 от ЗУО – 3,0 промила; за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – 1,0 промила.

 Решението е прието с 21 гласа „за“, 6 – „против“ и 3 – „въздържали се“ от участвалите в гласуването 30 общински съветници (при общ брой на общинските съветници в общинския съвет 33).

 Решението е публикувано на сайта на Община Димитровград на 23.12.2021г.

След приемане на оспореното решение, с молба, заведена под рег.индекс ОбС-07-258#2/07.02.2022г. (л.128) П.З. е помолил постоянните комисии към Общински съвет – Димитровград да разгледат направените от него предложния и възражения, като приемат становища по тях.

На 14.02.2022г. до Общински съвет – Димитровград е било внесено Предложение рег.индекс ОбС-07-258#4/14.02.2022г. (л.135) за провеждане на обществено обсъждане на план-сметка за ТБО – 2022г. В отговор с писмо рег.индекс Обс–07-258#7/22.02.2022г. (л.136) З. е бил уведомен, че избраната от Община Димитровград форма за участие на заинтересованите лица в производството по издаване на решението е тази по чл.69, ал.1, т.1 АПК, поради което публично участие по чл.69, ал.1, т.4 АПК не се предвиждало.

На 17.02.2022г. Общински съвет – Димитровград е бил уведомен с писмо рег.индекс Обс–07-258#6/17.02.2022г. (л.137) от кмета на община Димитровград, че направените от П.З. предложения и възражения са неоснователни, поради което не били възприети в докладната записка за приемане на план-сметката за ТБО за 2022г.

Наред с описаните доказателства, по делото са приети: писмо 94-00-9#5/04.02.2022г. (л.126) от дирекция ОДОП – Пловдив при ТДна НАП – Пловдив, с което П.З. е бил уведомен, че задължените лица не заплащат ДДС на общините за таксите върху битовите отпадъци, тъй като общините не облагат с данък тази сума. Посочено е, че взаимоотношенията между Община Димитровград и концесионера имат търговски характер, поради което не било от компетентността на НАП изразяване на становище по тях; Писмо рег.индекс ОК-01-171#3/17.02.2022г. (л.138), с което П.З. е бил уведомен, че в план-сметката за разходите за дейностите по чл.66 от ЗМДТ са включени разходи за ДДС, тъй като той бил изискуем от Община Димитровград, но Общината не начислявала ДДС върху таксите за битови отпадъци, одобрявани с решения на Общински съвет – Димитровград; Решение №686 от 31.03.2022г. (л.297), с което Общински съвет – Димитровград дава съгласие възстановените от РИОСВ – Хасково средства от отчисления и обезпечения по чл.60 и чл.64 от ЗУО за 2021г. да бъдат използвани от кметът на община Димитровград за компенсиране на недостига на средства за финансиране на разходите по чл.62 от ЗМДТ през 2022г.; Договори за услуга, сключени между Община Димитровград и „НЕО – ТИТАН“ ООД, Ценови предложени, Анализи и Калкулации към тях.

Видно от входяща преписка, Докладна записка № РД-28-500/12.11.2021г. е била разгледана от съответните постоянни комисии при Общински съвет – Димитровград ПК „Икономическа политика и бюджет“ и ПК „ Законност и обществен ред“, заседавали на 08.12.2021г. (л.87).

По делото бяха назначени и приети съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.

Съобразно поставените задачи вещото лице дава следното заключение:

1. размерът на ТБО за 2022г. по категории и дейности е както следва:

- за населението на гр.Д. и за жилищата на предприятия: по чл.62.т.1 ЗМДТ – 650 085.58 лева, по чл.62, т.2 ЗМДТ -  738 733.61 лева, по чл.62, т.3 ЗМДТ – 236 394.76 лева; за с.Б.: по чл.62, т.1 ЗМДТ - 5054.25 лева, по чл.62, т.2 ЗМДТ – 5 415.27 лева, по чл.62, т.3 ЗМДТ - 1805.09 лева.

- за всички нежилищни имоти на фирми и предприятия, които не са подали декларация по чл.19 от Наредбата  за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград /Наредбата/ (подточка 3.1 от оспореното решение): за гр.Д.: по чл.62.т.1 ЗМДТ – 42 7437.48 лева, по чл.62, т.2 ЗМДТ – 462 094.58 лева, по чл.62, т.3 ЗМДТ – 150 180.74 лева; с.Бодрово: по чл.62.т.1 ЗМДТ – 527.06 лева, по чл.62, т.2 ЗМДТ – 569.80 лева, по чл.62, т.3 ЗМДТ – 185.18 лева.

- за всички нежилищни имоти, представляващи сгради със селскостопанско или земеделско предназначение, извън строителните граници на населените места, които не са подали декларации по чл.19 от Наредбата: за гр.Димитровград по трите дейности - 0 лева; с.Б.: по чл.62.т.1 ЗМДТ – 85.20 лева, по чл.62, т.2 ЗМДТ – 91.08 лева, по чл.62, т.3 ЗМДТ – 29.38 лева.

- За всички нежилищни имоти на фирми и предприятия, които са подали декларация по чл. 19 от Наредбата (подточка 4.1. от решението): за гр.Д.: чл.62.т.1 ЗМДТ – 117 810.00 лева / 37 200 лева, по чл.62, т.2 ЗМДТ – 630 505.34 лева, по чл.62, т.3 ЗМДТ – 204 914.40 лева; за с.Б. не са посочени стойности.

- за всички нежилищни имоти, представляващи сгради със селскостопанско или земеделско предназначение извън строителните граници на населените места, които са подали декларации по чл.19 от Наредбата (подточка 4.2 от решението): за гр.Д. – 0.00 лева; за с.Б. не са посочени стойности.

2. Изискуемият размер на ТБО за 2022г. от предприятията за дейността по чл.62 ЗМДТ в гр.Д., които са заявили необходимите им съдове за събиране на сметта: тип „Бобър“ – 63 броя и тип „Кофа“ - 60бр., съгласно таксата от 1870.00 лева за обслужване на съд „Бобър“ и 620.00 лева за обслужване на съд тип „Кофа“, определени с оспореното решение са както следва: 1. Размерът на ТБО за всички нежилищни имоти на фирми и предприятия, които са подали Декларация по чл.19 от Наредбата е 117 810.00 лева - за съдове тип „Бобър“. 2. Размерът на ТБО за всички нежилищни имоти на фирми и предприятия, които са подали декларация по чл.19 от Наредбата е 37 200.00 лева - за съдове тип „Кофа“.

3. На трето място вещото лице посочва, че общата сума на заложените в план-сметката разходи по трите вида дейности и за двете населени места не надхвърля изискуемия общ размер на ТБО.          За гр.Д. заложените разходи в план-сметката по трите вида дейности били 4 036 754.00 лева, а изискуемият размер на ТБО 3 655 356.99 лева. За с.Б. заложените разходи в план-сметката по трите вида дейности били 22 056.00 лева, а изискуемият размер на ТБО 13 762.31 лева.

4. Относно поставения въпрос „дали е налице двойно плащане от страна на задължените лица с ТБО за 2022г. в гр.Д., експертът посочва, че в план-сметката за 2022г. за гр.Д.била заложена сумата от 1 738 492.00 лева за дейностите по събиране и транспортиране на битови отпадъци. Сумата била резултат от броя на съдовете, ед. цена и броя обслужвания и била разпределена по категории по 5-те категории данъчно задължени лица. При калкулиране на общата сума, за всички категории задължени лица залегнала в план-сметката за 2022г. по дейността сметосъбиране и транспортиране били взети предвид всички налични съдове, в т.ч. и тези които се заявявали индивидуално. Размерът на изискуемата ТБО за населението се определял на основата на данъчната основа и промил за съответната дейност. Категорията задължени лица, заявили съдове заплащали годишна такса (1870.00 лева за „Бобът“ и 620.00 лева за „Кофа“). Безспорно било, че броя на съдовете „Бобър“ и „Кофа“, участващи при изчисляване на заложената сума в план-сметката за 2022г. в размер на 1 738 492.00 лева, бил за гр.Д.: 920 бр. – „Бобър“ и 1993 бр. - „Кофа“, като в т.ч. бил и броя на индивидуално заявените съдове: 63 бр. „Бобър“ и 60 бр. „Кофа“ - само за гр.Д..

По искане на жалбоподателя по делото се назначи допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице, след извършен анализ на предоставените материали по делото, както и на допълнително изискана и предоставена информация, дава следното заключение:

1. Дейностите по чл.62, т.1 от ЗМДТ, заложени в план-сметката за 2022г. по отношение на гр.Д. и с.Б. са заложени с включен ДДС от страна на Община Димитровград, като за гр.Д. стойността без ДДС е 1 448 742.85 лева, а с ДДС 1 738 491.42 лева, за с.Б. 9 188.40 лева без ДДС, а с ДДС 11 026.08 лева. В единичните цени (на база на преглед и оценка на представените „Анализи“ от „НЕО ТИТАН“ ООД) , които били в основата на определяне на разходите по дейността по чл.62, т.1, била налице калкулирана нормативна печалба, ДДС, преки и непреки разходи.

2. Дейностите по чл.62, т.2 от ЗМДТ, заложени в план-сметката за 2022г. по отношение на гр.Д. и с.Б. били заложени без включен ДДС от страна на Община Димитровград и били съответно 1 615 107.97 лева и 1 065.23 лева.

3. Дейностите по чл.62, т.3 от ЗМДТ, заложени в план-сметката за 2022г. по отношение на гр.Д. и с.Б. били заложени с включен ДДС от страна на Община Димитровград, като за гр.Д. стойността без ДДС е 539 450.02 лева, с ДДС 647 340.45 лева, а включената сума в план-сметката за 2022г. била 683 157.00 лева; за с.Б. 304.20 лева без ДДС, с ДДС 364.04 лева,           включената сума в план-сметката за 2022г. - 364.04 лева. В единичните цени (на база на преглед и оценка на представените „Анализи“ от „НЕО ТИТАН“ ООД), които били в основата на определяне на разходите по дейността по чл.62, т.3, била налице калкулирана нормативна печалба, ДДС, преки и непреки разходи.

Съпоставката на изискуемия размер на ТБО за 2022г. за гр.Д. и с.Б. със съответните им разходни части от план-сметката поотделно за всяка от трите дейности по чл.62 ЗМДТ, така както е заложено в план-сметката и съобразно изчисленията извършени по отношение на задача 1, е представена от вещото лице в следния вид:

Вещото лице уточнява, че видно от посочените в таблицата данни за гр.Димитровград за дейностите събиране и транспортиране на битови отпадъци до РЦТНО, изискуемият размер на ТБО не надхвърлял съответните им разходни части от план-сметката; за третиране на битови отпадъци и отчисленията по чл.60 и чл.64 от ЗУО, изискуемият размер на ТБО надхвърлял съответните им разходни части от план-сметката със сумата от 216 229.03 лева; за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, изискуемият размер на ТБО не надхвърлял съответните им разходни части от план-сметката, когато сумите били с включено ДДС, а при изключване на ДДС, изискуемият размер надхвърлял заложеното в план-сметката с 52 058.64 лева.

По отношение на с. Б. се уточнява, че за дейността събиране и транспортиране на битови отпадъци до РЦТНО, изискуемият размер на ТБО не надхвърля съответните им разходни части от план-сметката. За дейността третиране на битови отпадъци и отчисленията по чл.60 и чл.64 от ЗУО, изискуемият размер на ТБО не надхвърля съответните им разходни части от план-сметката. За дейността поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, изискуемият размер на ТБО надхвърля съответните им разходни части от план-сметката с 1 654.65 лева, когато сумите са с включено ДДС, а при изключване на ДДС, изискуемият размер надхвърля заложеното в план-сметката с 1 715.45 лева.

В съдебно заседание експертизите се поддържат от вещото лице,

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Оспорването е срещу Решение № 613/16.12.2021г., прието от Общински съвет Димитровград на основание чл. 21, ал. 1, и ал. 2 от ЗМСМА, вр. чл. 66, ал.1 от ЗМДТ и чл. 17 от Наредба № 10 за определянето и администртирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград в частта  му по т.II, т.1 и т.2.1., с които е определен размера на таксата за битови отпадъци за 2022г. за населението на гр.Д. и с.Б..

Процесното решение в оспорените му части засяга правата, свободите и законните интереси на неопределен брой лица – собственици на имоти и има еднократно правно действие, предвид което следва да се приеме, че представлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК.

 С оглед изложеното процесната жалба се явява насочена срещу подлежащ на оспорване административен акт. Същата е подадена от лице с пряк, личен и непосредствен правен интерес от оспорване, доколкото видно от представените с жалбата доказателства жалбоподателя П.Т.З. притежава недвижими имоти в гр. Д. и с. Б., за които съгласно чл. 64 от ЗМДТ, вр. чл. 11 от същия закон се явява задължен да заплаща такса битови отпадъци за извършените от общината услуги по чл. 62 от ЗМДТ. Спазен е предвидения в чл. 179 от АПК срок за оспорване, предвид оповестяването на Решението по реда на чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА чрез публикуване на сайта на Община Димитровград на 23.12.2021г. и депозиране на процесната жалба на 14.01.2022г.

Изложеното води на извод, че жалбата се явява процесуално допустима.

След преценка на доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на оспорения акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, приложими субсидиарно на основание чл. 184 от АПК, съдът намира оспорването за основателно, при следните съображения:

С оглед разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 7 ЗМСМА и чл. 67, ал.3, вр. чл. 66, ал. 3, т .2 от ЗМДТ, оспореният акт се явява издаден от териториално и материално компетентен орган. Видно от Протокол № 27/16.12.2021г. на проведеното от разстояние, чрез платформата ZOOM, заседание на Общински съвет Димитровград при вземане на процесното решение са гласували 30 от общо 33-ма общински съветници, от които 21- „за“, 6 – „против“ и 3-ма „въздържали се“. Налице е проведено поименно и явно онлайн гласуване.  Ето защо, следва да се приеме, че са спазени изискванията на чл. 27, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА относно законността на проведеното заседание на Общински съвет Димитровград.  

Процесният акт е издаден в писмена форма и при спазване изискването за излагане на мотиви относно релевантните факти и обстоятелства относими към неговото приемане. В тази връзка следва да се посочи, че макар и мотиви да не са изложени в самия акт или в протокола воден по време на заседанието по неговото приемане, такива се съдържат в изготвената във връзка с производството Докладна записка № РД-28-500/12.11.2021г., на Кмет на Община Димитровград (л.88). Последните се приемат от решаващия съдебен състав за релевантни към издаване на процесния акт.

При издаване на процесния акт са спазени разпоредбите на чл. 66- чл. 69 от АПК.

Съгласно чл. 66, ал. 1 АПК, откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращане на проекта до организациите на заинтересованите лица или по друг подходящ начин. Уведомяването по ал. 1 включва и основните съображения за издаването на акта, както и формите за участие на заинтересованите лица в производството – ал. 2.

 Съгласно чл. 69, ал. 1 АПК, административният орган определя и оповестява публично по реда, определен в чл. 66, ал. 1, една или повече от следните форми на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта – писмени предложения и възражения; участие в консултативни органи, подпомагащи органа, издаващи акта; участие в заседания на органа, издаващ акта когато той е колективен; обществено обсъждане. Съгласно ал. 2 на същия текст, органът следва да осигури на заинтересованите лица възможност да осъществят правото си на участие в разумен срок, определен от него, който не може да е по-кратък от един месец от деня на уведомяването по чл. 66.

В процесния случай, Докладна записка с рег. индекс РД- 28-500/12.11.2021г. на Кмет на Община Димитровград, с която е започнало производството по издаване на оспорения акт е публикувана на интернет страницата на Община Димитровград в периода 12.11.2021г. - 12.12.2021г. В последната изрично е отбелязана възможността на всички заинтересовани лица да представят становища и предложения в 30 дневен срок от публикуването й в Общински център за услуги и информация на гражданите.

Доколкото предоставената на гражданите възможност за участие в приемане на процесното решение, чрез представяне на становища и предложения представлява една от алтернативно предвидените с нормата на чл. 69 от АПК форми, настоящият състав намира, че в случая последната разпоредба е била спазена.

Независимо от изложеното съдът констатира, че при приемане на оспореното решение са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, разписани в нормата на чл. 71 от АПК, довели до ограничаване възможността на заинтересованите лица и в частност на жалбоподателя З. за участие в производството.

Последно посочената нормативна разпоредба задължава административния орган преди издаване на съответния общ административен акт, да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая и да обсъди предложенията и възраженията на заинтересованите граждани и техните организации.

 Видно от изготвена от кмет на Община Димитровград Справка по чл. 69, ал.2 от АПК с рег. индекс 28-500#1/13.12.2021г. /л. 66/ изпратена до всички общински съветници на 14.12.2021г. по имейл /л.86/, преди проведеното заседание, на което е гласувано процесното решение, Общински съвет Димитровград е бил запознат с постъпилото от настоящия жалбоподател- П.Т.З., писмено възражение и предложение с рег.№ ОК- 01-1713/10.12.2021г., във връзка с Докладна записка с рег. индекс РД- 28-500/12.11.2021г. на Кмет на Община Димитровград. Независимо от последното, нито преди проведеното заседание на 16.12.2021г., нито по време на дискусиите  по т. 8 от дневния ред,  административният орган не е предприел каквито и да било действия по обсъждане на така посоченото възражение. Последното според настоящият състав представлява съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване предоставената от закона възможност на заинтересованите лица да вземат участие в процедурата по издаване на общ административен акт, който по своята природа засяга правата и интересите на неограничен кръг лица, съответно има свойството да оказва значително въздействие в правната сфера на същите. В случая нито в докладната записка на кмет на Община Димитровград, нито в мотивите на оспореното решение, се обосновава наличието на предпоставките на чл. 73 от АПК, единствено при който законодателя е поставил други правнозащитими интереси над правото на заинтересованите лица да вземат участие в производството по издаване на акта.

 Не би могло да се приеме, че единствено и само със спазване процедурата по чл. 66 – 69 от АПК, без да се държи сметка за отношението на органа по депозираните становища, правото за активно участие на заинтересованите лица в производството е било гарантирано. Правилата на чл. 66- 71 от АПК регламентират процедурата по общественото обсъждане, като целта на тази процедура е да се чуе и разгледа позицията на потенциалните адресати на бъдещия общ административен акт преди неговото приемане. Ето защо като не е обсъдил възраженията на П.З., доведенени до знанието на всеки един общински съветник, Общински съвет Димитровград е постановил своя акт при съществено нарушение на процесуалните правила, съставляващо самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. В този смисъл са Решение №13343 от 25.10.2012г. по АД № 12125/2010г. на ВАС, оставено в сила с Решение № 4498/01.04.2013г. по АД № 1852/2013г. на ВАС 5 –чл. състав.

Следва да се посочи, че констатираното процесуално нарушение е довело и до нарушение на материалния закон, доколкото обсъждането му би могло да доведе до постановяване на административен акт с различен правен резултат.

Съгласно чл. 67, ал. 1, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 от ЗМДТ, размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице следва да се определя за календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците. Размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице е сумата от размера на таксата за всяка услуга по чл. 62, която се определя, като разходите за сметка на таксата за битови отпадъци за текущата година от план-сметката, формирани по реда на чл. 66, ал. 13 за всяка услуга по чл. 62, се разпределят, като се приложи съответният начин за изчисление в зависимост от приетите от общинския съвет основи за услугите по чл. 62.  Водеща основа за определяне на размера на таксата за битови отпадъци е количеството битови отпадъци, като Общинският съвет може да приеме основа или основи, различни от посочената в ал. 4, при условие, че съществуват обективни обстоятелства, възпрепятстващи прилагането й.

В случая в докладната записка на Кмета на Община Димитровград подробно е обоснована обективна невъзможност, определянето размера на таксата за битови отпадъци за 2022г. за населените места в Община Димитровград да бъде на база „количеството битови отпадъци“, предвид което е обоснован предлагания способ за определяне, както следва: за жилищни имоти- данъчната оценка на недвижимите имоти в рамките на 2022г., а за нежилищни имоти на фирми и предприятия- по- високата стойност от данъчната оценка и отчетната стойност на недвижимите имоти в рамките на 2022г. Последният подход, настоящият състав намира за законосъобразно възприет, предвид, че към датата на приемане на решението в оспорените му части все още не е налице разработена методика за изготвяне на план-сметката с необходимите разходи за дейностите и за видовете основи, които да служат за определяне размера на таксата за битови отпадъци, като приложимата Наредба № 10 за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград също не съдържа механизъм/метод за определяне на таксата за битови отпадъци за жилищните имоти на база количеството битови отпадъци за населението. Видно от чл. 20, ал. 5 от същата наредба, декларация по ал. 1 от същата разпоредба за определяне таксата според количеството отпадъци е предвидено да се подава само от предприятия, които са декларирали притежаваните нежилищни имоти или такива, върху които е учредено вещно право на ползване с декларация по чл. 14 от ЗМДТ. С оглед заложената в чл. 67, ал. 5 и ал. 4 от ЗМДТ регламентация, към датата на приемане на обжалваното решение, въпросът за определяне на коментираната основа от ТБО е в оперативната самостоятелност на компетентния орган и в случая Общинският съвет, в съответствие с предоставената му възможност, е определил таксата да се изчислява върху данъчната оценка на имота.

Съответствието на оспореният акт с материалния закон следва да бъде разгледано и с оглед разпоредбите на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ, регламентиращи принципа на определяне размера на таксата за битови отпадъци. С оглед тези разпоредби такса за битови отпадъци се определя в годишен размер, при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците, въз основа и в съответствие с приетата план-сметка за разходите за дейността по събиране и транспортиране на битови отпадъци; третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации в депо; поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице е сумата от размера на таксата за всяка услуга по чл. 62, която се определя, като разходите за сметка на таксата за битови отпадъци за текущата година от план-сметката, формирани по реда на чл. 66, ал. 13 за всяка услуга по чл. 62, се разпределят, като се приложи съответният начин за изчисление в зависимост от приетите от общинския съвет основи за услугите по чл. 62.  

Също така размера на ТБО, като вид местна такса, следва да бъде съобразен и с правилото на чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ. Съгласно последната разпоредба, размерът на таксата за битови отпадъци се определя въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. Следва да се посочи, че средствата събирани като такса за битови отпадъци са целеви по своя характер и следва да обезпечават финансирането на посочените в чл. 62 от ЗМДТ дейности, предвид което по аргумент на чл. 7 от ЗМДТ, не могат да бъдат разходвани за други дейности.

 Във връзка с посочените по- горе принципи за определяне размера на ТБО, настоящият съдебен състав намира за основателни направените от жалбоподателя възражения относно залагане на по- висок размер на таксата от необходимия такъв за покриване на материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. Така направеното възражение, следва да бъде разгледано съвкупно и с наведените от жалбоподателя аргументи за незаконосъобразно калкулиране на ДДС в размера на дължимата за съответната услуга такса и липсата на обоснованост на размера на заложените в план- сметката разходи за извършване на съответните услуги по чл. 62 от ЗМДТ.

Настоящият съдебен състав намира за относими към проверка обосноваността на разходната част на процесната план – сметка разпоредбите на чл. 3, ал.5 от ЗДДС и чл. 13, пар. 1 от Директива 2006/112, съгласно които държавите, регионалните и местните органи, както и другите публичноправни субекти не се считат за данъчнозадължени лица по отношение на дейностите или сделките, които извършват, в качеството си на органи на публичната власт. В случая са налице предпоставките на §1, т.7, б.“а“ и б.“б“ от ДР на ЗДДС, с оглед на които следва да се приеме, че Община Димитровград е данъчно незадължено лице по отношение на дейността й свързана с предоставените от нея услуги по сметосъбиране и сметоизвозване по чл. 62 от ЗМДТ. Последното води на извод, че заложените в план- сметката разходи за предоставяне на услугите по чл. 62 от ЗМДТ не трябва да съдържат отчисления за ДДС. Последният принцип следва от обстоятелството, че Община Димитровград е нормативно задължена, в качеството си на публично правен субект да предостави на гражданите съответната услуга, без да обременява стойността й с разходи, различни от тези необходимите за покриване на материално-техническите и административни такива. В този смисъл са Решение № 12630/10.12.2021г. по АД № 2831/2021г. на ВАС и Решение № 5587/08.06.2022г. по АД 9424/2021г. на ВАС.

       Видно от заключението и допълнението към същото на изготвената по делото съдебно – счетоводна експертиза, след анализ на дължимите суми за ТБО за всички категории задължени лица за 2022 година на територията на гр.Д. и с.Б., данъчните оценки на всички категории задължени лица за такса “битови отпадъци“ на територията на гр.Д. и с.Б. за 2022г., респективно разходите за сметосъбиране и сметоизвозване за гр.Д. и с.Б. за 2022г., депониране и обезвреждане и чистота за същите две населени места за 2022г. се установява на първо място, че в заложените в план- сметката стойности за услугите по чл. 62, т.1 от ЗМДТ и чл. 62, т.3 от ЗМДТ, предоставяни на територията на гр. Д. и с. Б., административният орган е калкулирал ДДС. Последното обстоятелство доколкото е в противоречие с посочената по- горе нормативна регламентация, е довело до незаконосъобразното и необосновано сформиране на разходите по чл. 62, т.1 от ЗМДТ и чл. 62, т.3 от ЗМДТ в приетата план – сметка. Предвид, че така заложените в план – сметката разходи са основание за определяне на изискуемата от гражданите ТБО, следва извод, че същата е определена в размер надхвърлящ този необходим за покриване на материално-техническите и административни разходи по предоставяне на услугите. Последният извод следва и от представените в табличен вид съпоставки на ВЛ по отношение изискуем размер на ТБО на база облагаема основа и заложен в план сметката разход за съответната дейност. Тук следва да се отбележи, че за гр.Димитровград изискуемия размер на ТБО на база облагаема основа за дейността по чл. 62, т. 2 от ЗМДТ, също надхвърля заложените в разходната част  на план- сметката материално – технически и административни разходи за предоставяне на услугата с 216 229, 03 лв., въпреки че последните са били заложени без калкулирано в тях ДДС.

        За дейността по чл. 62, т.3 от ЗМДТ за община Димитровград, след премахване на заложеното от органа ДДС, също се наблюдава завишение на изискуемите средства от тези необходими за материално-техническите и административни разходи по предоставяне на услугите  с 52 039, 87 лв.

        За с. Б. такова завишение се наблюдава в минимален размер по отношение дейностите по чл. 62, т.3 от ЗМДТ, като изискуемата ТБО за тези дейности надхвърля съответните им разходни части от план сметката с 1 715, 45 лв., при уговорка, че не се калкулира ДДС към стойността на услугата.

         Настоящият съдебен състав споделя и направеното от жалбоподателя възражение, относно незаконосъобразното определяне разходите по дейностите сметосъбиране и транспортиране, предвид калкулиране на същите на база предвидените в план – сметката  920 бр. съдове тип „ Бобър“ и 1993 бр. съдове тип „Кофа“ разположени на територията на Община Димитровград, без да се държи сметка, че част от тези съдове, а именно 63 бр. съдове тип „ Бобър“ и 60 бр. съдове тип „Кофа“ са били индивидуално заявени, за което задължените лица заплащат годишна такса 1870 лв. за „ Бобър“ и 620 лв. за „Кофа“. Последното обстоятелство безспорно се установява от изготвената по делото съдебно – счетоводна експертиза, а според съдебният състав е довело и до необоснованост на така заложените разходи в този им размер.     

          Представеното по делото заключение и допъленение към същото по назначена съдебно – счетоводна експертиза съдът намира за пълно и точно отговарящо на поставените задачи и подробно обосновано и аргументирано, поради което го кредитира изцяло. От същото може да се направи извода, че размерът на таксата за битови отпадъци за гр.Д. и с.Б., общ.Димитровград за 2022г. е определена в нарушение на чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 3, ал.5 от ЗДДС, което обосновава материална незаконосъобразност на оспореното Решение № 613 от 16.12.2021г., прието от Общински съвет – Димитровград, в частта му по т.II, т.1 и т.2.1 .

           Останалите изложени в жалбата съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, настоящият съдебен състав намира, че са прерогатив за проверка от страна на Сметната палата предвид разпоредбата на чл. 66, ал.3, т.3 от ЗМДТ.

С оглед гореизложеното по приложението на материалния закон и предвид констатираните от съда съществени нарушения на административно-производствените правила при приемане на оспореното решение в частта му по т.II, т.1 и т.2.1., с които е определен размера на таксата за битови отпадъци за 2022г. за населението на гр.Д. и с.Б., същото в тази част подлежи на отмяна.

 При този изход на спора, съдът намира, че направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на жалбоподателя се явява основателно. Такива се претендират в общ размер от 1562, 50 лева, от които 732, 50 лв. разноски за вещи лица, 10 лева ДТ за образуване на производство пред Административен съд-Хасково, 20 лева държавна такса за обнародване в Държавен вестник и 800. 00 лева действително направени разноски за възнаграждение на адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 21.03.2022г. (л. 146). Ответникът, с изпращането на административната преписка в съда и в съдебно заседание, е направил възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Предвид своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение, и като съобрази разпоредбите на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. според които минималното адвокатско възнаграждение за дела без материален интерес е в размер на 500. 00 лева, както и че делото не се характеризира с правна или фактическа сложност, съдът в настоящия му съдебен състав намира, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и следва да присъди на жалбоподателя по-нисък размер на претендираните разноски за адвокат, а именно сума в размер на 500. 00 лева. Или общо на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 1262, 50 лева (10 лева ДТ, 20 лева такса за обнародване в ДВ и 500. 00 лева адвокатски хонорар и 732, 50 лева за вещи лица), платими от бюджета на ответника.

 Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 613 от 16.12.2021г., прието от Общински съвет – Димитровград, в частта му по т.II, т.1 и т.2.1., с които е определен размера на таксата за битови отпадъци за 2022г. за населението на гр.Д. и с.Б..