Земята се върти на изток, така че Слънцето, Луната и всички небесни тела, които виждаме, винаги изгряват в тази посока и залязват на запад. Но няма причина това да е единственият възможен случай. Нашата планета може също толкова лесно да се върти и в противоположна посока. Да, при това положение светът щеше да е различен, но животът би продължил както обикновено.
За целите на този мисловен експеримент нека да си представим планета, подобна на нашата, която обаче се върти на запад. Не можем да спрем Земята и да я обърнем. Ако светът спре да се върти, ще се образуват апокалиптични цунамита, океаните ще започнат да мигрират към полюсите, а магнитното поле ще изчезне (повече по темата можете да прочетете тук). Това обаче не ни вълнува в момента. Затова нека си престорим, че една вечер сме видели падаща звезда, пожелали сме си Земята да започне да се върти наобратно и на сутринта желанието ни се е сбъднало.
Изгреви и залези
Е, първото нещо, което ще забележим, че слънцето изгрява на запад. Дотук добре, избегнали сме катастрофално опустошение. Основното нещо, което ще се промени, е времето.
Въртенето на нашата планета оказва влияние върху ветровете. Това явление е известно като ефект на Кориолис и се разглежда, често и погрешно, като причината, поради която водата в тоалетната тръгва в една или друга посока в зависимост от това дали сте на север или на юг от екватора. Начинът, по който е изградено едно битово съоръжение, като например тоалетната, може да фалшифицира ефекта. Ето защо не трябва да приемате този експеримент за чиста монета.
Пасатни ветрове
Но в атмосферата ефектът е в пълна сила и нещата ще се отразяват огледално. Пасатите на екватора вече няма да духат на запад. И ветровете, които духат на изток в средните ширини, като САЩ и Европа, но също и Аржентина и част от Австралия, вече няма да се движат в тази посока.
Биоразнообразието на тази планета зависи от адаптации, които са се развивали дълго време, и ние изведнъж поставяме всичко в огледален свят. Със сигурност много видове, включително и ние, ще бъдат засегнати от това. Един прост пример е, че пасатите на екватора пренасят хранителни вещества от Сахара към Амазонка, подпомагайки невероятното биоразнообразие в региона. Без въпросните ветрове този важен процес не би могъл да се осъществи.
Океански течения
Теченията също се влияят от въртенето, а в крайбрежните райони - от ветровете. Установеният поток от гореща или студена вода в океаните би се променил напълно, което би имало особени последици за цялата планета. Трудно е да определим количествено непосредственият ефект от всичко това.
Пустини и без пустини
А сега да проучим сценарий, в който магическата промяна в завъртането е настъпила преди няколко хиляди години (за да можем да пренебрегнем цялото унищожаване на биоразнообразието). Светът днес би изглеждал съвсем различно.
В статия от 2018 г. всъщност е моделиран аналог на Земята, който се върти в обратна посока. Видима разлика би имало в Сахара. Пустинята просто нямаше да я има. Африка и Близкият изток щяха да бъдат много по-зелени, отколкото са днес. Вместо това южната част на Съединените щати, Карибският басейн, Централна Америка, Южна Бразилия и Аржентина щяха да бъдат пустини. Както и Япония и източният бряг на Китай.
Промяната във ветровете и теченията също би повлияла на температурите и валежите. Разбира се, регионите, които сега са пустини, биха били много по-горещи и по-сухи, но промени биха настъпили и в други области. Европа ще бъде много по-студена и влажна, както и Магребът и Близкият изток, части от Австралия и Нова Зеландия.
Не всички планети се въртят по един и същи начин
Всички планети в Слънчевата система обикалят около Слънцето в една и съща посока. Благодарение на запазването на ъгловия момент на газовия облак, от който се е образувало Слънцето, всички ние се намираме на тази синхронизирана въртележка. Не е невъзможно обаче една планета да се върти в обратна посока. Уран е преживял голям сблъсък, който го е накарал да се завърти настрани, така че по време на 84-годишното му пътуване около Слънцето полюсите му сочат директно към нашата лета през съответните лета.
По-интересно е да разгледаме Венера. Смъртоносно горещият близнак на Земята има изключително бавен ден (приблизително 224 пъти по-дълъг от земния) и се върти в противоположна посока. Така че на Венера Слънцето ще залязва на изток. Лошото е, че там има постоянна облачност и това би отнело над 100 дни! Причината за това е неясна.
Възможностите включват планетата да се е обърнала на 180 градуса поради гравитационното привличане на Слънцето и поведението на вътрешността ѝ. Друг вариант е вече споменатият ефект, плюс притеглянето от други планети върху атмосферата на Венера, да са забавили въртенето ѝ напълно и впоследствие да са го обърнали.
По отношение на Венера учените все още не са единодушни, но е очевидно, че е възможно да съществува Земя, въртяща се в обратната посока. Може би в мултивселената има Земя като нашата - със зелена Сахара и пясъчни дюни там, където би трябвало да са аржентинските пампаси.