50 000 километра на автостоп за 10 месеца. Прекосени 35 държави. Румъния, Унгария, Русия, Казахстан, Китай, Тибет, Непал, Индия, Нова Зеландия, Австралия, Сингапур, Малайзия, Тайланд, Камбоджа, Виетнам, Англия.Това са част от страните, които пропътува на стоп 25-годишната Ваня Апостолова от Хасково. Следващата спирка на младата авантюристка ще бъде Африка. Потърсихме Ваня, за да ни разкаже за преживелиците си по широкия свят. Предлагаме ви малка част от тях.

Останалото ще излезе в книжка, която ще събере бележките от дневника, който си е водила по време на пътуванията.

Приятелите я наричат Тери.

Ваня-Тери Апостолова, пътешественик

- Ваня, кога за първи път пътува на стоп?

- Стопирах за първи път на 15 години. Беше 06.00 сутринта. От Триград исках да стигна до Смолян. Спря един даскал.

- Обиколила си на стоп 35 държави. Къде е най-трудно?

- В България чакаш най-много пет минути. В Италия обаче ми се е налагало да вися край пътя по 12 часа. Внушава се на италианците, че стопът е назаконен. Преди магистралите са побити табели с надпис, че е забранен. Забранен е на магистралата, ама италианците не спират никъде. Там съм се качвала предимно при французи и белгийци.

Иначе Италия е уникално красива страна. Хората са добродушни, но карат като луди. Неапол е главозамайващ. Говори се, че е мафиотски град, но за мен е приятелско място. Имаш усещането, че си в Африка - има много черни.

И в Англия спират рядко. Хората там са много нещастни и стресирани. Живеят в постоянен страх един от друг.

Преди време са качвали стопаджии, но сега ги е шубе от всичко - от емигранти, от терористи.

В Англия чаках на стълбището пред кооперацията, в която трябваше да отседна при приятелка. Някакъв съсед се обадил на полицията и казал, че пред блока стои подозрителен човек с раница. Дойде едно ченге и започна да ме разпитва. Там е така.

Веднъж ме качи англичанин. Докато бях в колата, се обади брат му. Самопокани се за рождения му ден. Каза, че ще си донесе всичко - ядене, пиене. Моят спътник обаче безцеремонно го отряза - съпругата му не го искала. Много са студени хората в Англия.

В Китай пък е много забавно. Там няма практика да спират на стоп. Когато махаш, мислят че имаш проблем с колата и затова спират.

- Не те ли е страх да стопираш? Не се знае на какви типове ще попаднеш.

- Ако ме е страх, няма да го правя. Когато си настроен, че всичко ще е наред, няма как да ти се случи нещо лошо. Хората навсякъде по света искат да ти помогнат. Винаги попадам на добри хора. Случвало се е да ме спрат лоши шофьори. Тогава слизам.

- При толкова пропътувани километри не си ли претърпявала инцидент на пътя?

- Веднъж. Трябваше да стигна до Велико Търново. Качи ме един, който караше екстремно. Ударихме се в пожарна кола. Искаше да я изпревари отдясно, в този момент колата зави в същата посока и се нацелихме. Разминахме се само с натъртвания. Казах си - за добро е, случва ми се в началото на моето пътуване. И наистина нямах други инциденти.

- Имала ли си друго екстремно преживяване?

- Бях на централната гара в Момбай, когато беше атакувана от терористи. Седях в чакалнята, когато към мен се приближи непознат мъж, после разбрах, че е бил един от тях. Изглеждаше като индиец, но се оказа пакистанец. Попита откъде съм. Говореше на английски. Отговорих му. Тогава той ме блъсна и ми каза да тичам към платформите. След по-малко от минута чух страшна пукотевица. Бяха започнали да стрелят и хвърлят бомби. Имаше много загинали и ранени.

Бях се обадила малко преди това на родителите си и знаеха къде съм. Много се притеснили, когато чули за атентата. Звъняли са на телефона ми, но му беше паднала батерията.

- Най-красивото място за теб?

- Австралийската джунгла ми е любима. Прекарах пет дни на един остров, ядях само кокосови орехи, накрая дори ми се повръщаше. Цял ден се гмурках - от 06.00 сутринта до 20.00 вечерта. Изследвах живота в рифа. Когато си тръгнах, плаках. До ден днешен го сънувам - това е друг свят.

В Австралия гоних крокодили. Запознах се с две момичета, взеха ме на стоп. Гаджето на едната ходел на лов и ме взеха една нощ. Тръгнахме с пикап и джип. Опитвах се да хвана крокодил, но не успях. Преди седмица на същото място крокодил беше изял дете. Но мен не ме беше страх.

Белите са се откъснали от природата. Страх ги е и хукват да бягат. Тогава крокодилът ги възприема като плячка и ги изяжда. Аборигените са плували с крокодилите. Аз плувах със скатове. Доближавах ги отзад и отгоре - много погрешно от моя страна. Трябва да ги приближаваш отпред и отгоре, тогава не нападат. Но това го разбрах, когато се прибрах в България. Тази грешка допусна ловецът на крокодили Стив Ървин и го уби скат.

- Къде ти е било най-трудно?

- В Китай. Имах перипетии, докато стигна до там. Бях в Казахстан. Върнаха ме на границата, защото събота и неделя е затворена. Бях с карта в ръка, когато две момчета спряха с колата и ме качиха. Говореха само руски език. За да се разберем, се обадиха на своя приятелка, която знае английски. Тя ме покани у тях. Прекарах при нея два дни. Гледаха ме като принцеса. Показаха ми уникални места, пих кобилешко мляко.

В Казахстан съм виждала да стопира мъж с костюм и куфарче. Там стопът е много популярен, но си плащаш превоза.

Когато влязох в Китай, започна лудницата. На табели йероглифи. Нямах идея в кой град влизам, нито на коя улица се намирам. Бях изгубена. Сравнявах надписите на табелите с тези на картата - нищо не разбирах. Седях на тротоара и заговарях минувачите с надежда, че някой ще проговори на английски. Носеха ми храна, снимаха се с мен, бях им много интересна. Като в Индия - там рядко виждат бял човек. Сочеха ме с пръст, черпеха ме с чай.

В Индия е много мръсно. Изхвърлят всичкия си боклук на улицата, кучетата и кравите по цял ден ровят в него и го разнасят.

Не си миех цял месец ръцете, за да придобия имунитет. Там е много прашно и бършех чернилката с кърпа. Къпех се в реката или морето, но без сапун. Всички чужденци бяха болни, аз - не.

- Къде отсядаш по време на пътуването?

- Има хора по целия свят, които са готови да те приемат у тях. Намирам ги чрез един сайт. Но съм спала на плажове, край магистрали, в джунглата.

- И никъде не си имала проблеми?

- Не. Хората не ми създават проблеми, помагат ми. Два пъти съм се била. Пресичах улица във Виетнам, когато ме отнесе един с мотоциклет. Набих го. Набих и един индиец. Дръпна ме за косата - закачаше се. Показах му, че тези номера не минават. Беше шокиран.

Навсякъде хората са добронамерени. В Малайзия са ме качвали полицаи. Заведоха ме в полицейското управление, дадоха ми ядене, гледахме техния "Мюзик Айдъл". Много бяха отзивчиви. Не като в България.

Стопирах на изхода на Асеновград в 12.00 часа през нощта. Връщах се от Момчиловци, където карах сноуборд. Спират едни ченгета и започват да ме проверяват и разпитват. Казаха, че няма кой да ме вземе - беше минус 20 градуса. И ме оставиха край пътя. Качиха ме малко по-късно.

 - Има ли разлика между хората по света?

- Различават се по отношението си към живота. В Европа се мъчат, за да не се мъчат. Робуват на вещите. Уморени и агресивни са, вечно бързат, все едно светът утре ще свърши. В стремежа си да опростят живота, те го усложняват.

Една крушка не могат за завият сами. Непрекъснато сменят колите, телевизорите.

В Нова Зеландия и Австралия не е така. Хората там живеят просто.

В Нова Зеландия можеш да отскочиш до магазина оплескан с боя, никой няма да те гледа странно. Можеш да си пееш по улиците. Ако това го направиш в Европа, ще те вземат за луд. В Нова Зеландия всеки мисли за екологията. Там рециклират дори корите от яйца. Нищо не се изхвърля. Поправя се и се използва отново. Радват се на простичките неща. И са по-щастливи.

Интервю на Христина Котларска