Народно читалище „Обединение - 1913” , Кърджали, и Дружество „Будители”, гр. Монтана, организират творческата вечер „Живот сред думи””, посветена на изкуствоведа, литературния изследовател, философа и журналист Юлий Йорданов. Слово за госта ще представи литературния критик Петър Хаджинаков. Организаторите канят кърджалийци на 11 декември 2023 г., от 17.30 ч.във фоайето на голямата зала в читалището.
В своите 18 книги с литературна и изкуствоведска критика Юлий Йорданов изследва духовното развитие в България, в Северозапада, търси духовните ни опори. Сред тях са „Северозападната литературна нива”;„Опуси за талантливостта” ;„Чудотворството, наречено изкуство” ; „Дарове на дарбата” ;„Явлението „Торлашки напеви”;„Истории от историята” ;„Съдба, прободена от перото” ;„Храм, огрян с Божествено зарево” ;„Музкална диря през света” ;„Оазис, държащ буден духа български” ; „Босоног по стърнището на белия лист”;„Северозападни опуси за талантливостта” ;„Ключът за душата” и др.
Член е на СБП и кореспондент на съюзния вестник „Словото днес”. Член е и на Съюза на българските журналисти. Двукратен носител е и на наградата „Перо и меч” на Съюза на запасното войнство на Република България.
Бил е кореспондент на няколко софийски вестника, където публикува оперативна литературна критика и краеведски изследвания. Носител е на две международни награди за публицистика през 1978 и 1985 година, на почетната грамота и плакет на общобългарския комитет „Васил Левски”, на званието „Почетен краевед” на Съюза на краеведите в България, на почетната значка на Монтана и на Русенския университет „Ангел Кънчев” за литературна критика, на наградата „Журналист на годината” на Синдиката на българските учители, на почетния знак „Кръстьо Пишурка” на Община Лом, на почетния знак на кмета на Община Лом. Носител е на най-високото отличие на Съюза на българските журналисти - почетната значка „Златното перо“. На 3 ноември 2023 година министърът на културата Кръстю Кръстев му връчва най-високото отличие на Министерството на културата „Златен век” - печат на Симеон Велики". Нарече го съвременен будител, просветител от възрожденски тип, крепител на нашето национално самосъзнание и гордост, на българщината и духа и живота.
Любовта му към литературата започва от журналистиката, от биографиите и творбите на наши известни автори. Най-често пише за творци - страдалци.Увенчава монументалното творческо наследство на Яна Язова в книгата си „Съдба, прободена от перото”, дело на Издателство „Богианна”. А сега подготвя и втора книга за нея, в която ще оповести новооткритите от него неизвестни факти и документи за живота й. Направил е близо 50 литературни вечери, посветени на Яна Язова, които нарича Национален литературен маратон. Обикаля всички места, където тя е изнасяла своето слово, като започва от родния ѝ град - Лом, откъдето е и той.
Най-новата му книга, посветена на 200-годишнината от рождението на Кръстьо Стоянов - Пишурка е „Сплетител на бунтовния дух”. Пише за него и в книгата си „Ключът за душата”. В тях описва живота и творческото дело на големия наш български деец-възражденец, просветител, културтрегер, поет, преводач и радетел за освобождението от османския ни завоевател.
Създава уникалната институция в сферата на културата - читалището, нямаща я никъде по света. Въвежда взаимоучителен метод на обучение на базата на Бел-Ланкастърската система и слага край на килийното образование в Лом. Богато надареният учител, владеещ писмено и говоримо 6 езика, се залавя и с други дейности. Основава първия народен университет. Отначало от църковния амвон, а после в създаденото от него читалище, в което всеки празничен ден държи поучителни слова. Заедно с врачанина Ангелаки Иванчов, помагал му в културните начинания, стига до идеята за първото театралното представление. Първо поставят преведената от Пишурка пиеса „Многострадална Геновева”, в която самият той изиграва главната роля.
Проф. дин Вера Бонева определя Юлий Йорданов като автор, умело преминаващ от високата стилистика на литературно-критическата интерпретация към близки до журналистическия наратив очерци, посветени на динамичната съвременна събитийност, Казва също, че без неговите усилия да изследва и популяризира делото на Яна Язова, енигматичната „жрица на перото" би останала само там високо в своя творчески храм, дистанцирана от бурното ни всекидневие и естетически отстранена от все по-мощните вълни на посредственост, заливащи книжовното ни поле. И че, като един съвременен жрец в олтара на литературната почтеност, Юлий Йорданов издига жилава, крепителена стена на невидима защита срещу имитативните и псевдокултурни „продукти".
Лили Петрова
