Ефектът на Барнъм описва една психологическа заблуда, чрез която човек намира смисъл лично за себе си в твърдения, които могат да се приложат за всички хора.
Например:
- Имате нужда другите да ви обичат и уважават.
- Склонни сте към самокритика, но същевременно притежавате значителни способности, които не използвате в своя полза.
- Макар и да имате някои лични слабости, като цяло сте способен да ги компенсирате.
- Макар отвън да изглеждате като дисциплиниран и владеещ се човек, вътрешно сте несигурен и загрижен.
- Понякога имате колебания дали сте взел правилното решение.
- Обичате промяната и разнообразието и сте разочарован, когато ви се налагат ограничения.
- Мислите независимо и не приемате чуждите твърдения без задоволително доказателство.
- Открили сте колко е неразумно да се саморазкривате пред другите.
- Понякога сте екстровертен, приветлив, общителен, но понякога и интровертен, предпазлив и резервиран.
- Някои от стремежите ви са доста нереалистични.
- Сигурността е една от главните цели в живота ви.
Тези твърдения звучат така, сякаш са от астрологична прогноза, нали? Такива фрази понякога се наричат "твърдения на Барнъм"' и са ефективен елемент в репертоара на врачки, астролози, хироманти, медиуми и всякакви предстазатели.
Психологът Пол Мийл (Paul Meehl) предложил термина "ефект на Барнъм" в чест на вариететния и цирков артист Финиъс Барнъм от 19-ти век, който бил майстор на психологическото манипулиране. Той използвал склонността на хората да повярват на всякакви общи и банални твърдения за себе си, поднесени подходящо. Той казвал: "Всяка минута на света се появява по един наивник" и още "За всекиго имаме по нещо".
През 1948г Бертрам Форър, психолог от Малибу направил интересен експеримент за да провери ефекта на Барнъм. На всеки от своите 39 студенти изпратил "персонално изготвена" характеристика, но с един и същ текст (горния). Участниците трябвало да оценят валидността на "личната" характеристика с оценки от 0 до 5, като 0 е пълно несъответствие, а 5 – пълно съвпадение.
Средният резултат бил – 4,26 - ефектът на Барнъм работи. Форър публикува констатациите от експеримента през 1949г. под заглавие "Заблудата на личната валидизация: Една аудиторна демонстрация на наивност" в списание по психология.
Ако подобни твърдения се появяват в описание, което вярвате, че специално е създадено точно за вас самия, често стигате до извод, потвърждаващ верността на тези твърдения. А заедно с тяхната валидност, приемате и достоверността на инструментите, използвани за тяхното формулиране. А веднъж повярвали, хората са склонни да търсят само потвърждения и да отричат противната информация.
Защо действа ефектът на Барнъм и предсказанията?
На първо място, защто болшинството от хората обичат ласкателствата и с готовност им вярват. Допустими са и някои простими, дребни недостатъци на характера. По-нататъшните проучвания показали, че за най-достоверни се приемат положителни към отрицателни характеристики в съотношение 4 към 1.
Друг подкрепящ фактор при "ефекта на Барнъм" е, че към предсказания се обръщат хора, неуверени в себе си за бъдещето си. Предсказанието за такива хора е своеобразен вид психотерапия - те го търсят, защото ги подкрепя.
Установено е от психолозите, че повечето хора след като прочетат прогнозата си се стараят тя да започне да съответства. Ако вашия хороскоп призовава да бъдете упорити за да постигнете целите си, вие неволно ще се постараете.
Често започваме да подготвяме живота си така, че да се осъществи дадена прогноза. Фокусиран в нея, човек подсъзнателно се настройва предсказаното задължително да се сбъдне. И без да осъзнава напълно, работи за да ги сбъдне, сам създава ситуации, подходящи за реализация на прогнозата.
Ако не стане - както Фройд казва - човек е склонен да помни положителните твърдения и прогнози за себе си и да игнорира отрицателните.
