Една от най-замърсяващите индустрии в света - стоманодобивната, е по пътя си към декарбонизация*.
Стоманодобивът, заедно с въглищните централи, са едни от най-големите замърсители и източници на парникови газове в света**.
Как стоманодобивната промишленост се справя със замърсяването, ни разказа икономистът Румен Карамихалев, който е директор за Източна Европа на един от големите шведски стоманопроизводители. Ако такъв преход е възможен в една от най-замърсяващите индустрии, то това е възможно и в останалите, заявява Карамихалев. Модернизация е възможна във всички замърсяващи сектори, особенно тези, които използват за гориво въглищата, но за това са нужни желание и инвестиции.
Технологията за производство на желязо не се променя десетки векове - това е смесване на въглища с руда, съдържаща 60-70% желязо, които се палят и обработват на висока температура и се получава желязо и отпадъчен продукт - шлака, заедно с всички вредни газове от изгарянето им, този метод е чрез използването на доменни пещи. Следващата технология, която започва да се използва последните десетилетия, е чрез електродъгови пещи, който е значително по-щадящ, отделящ 4 пъти по-малко въглероден двуокис и други вредни газове, като при него няма смесване на въглища и руда, а високоволтова дъга, която разтапя или скраб или руда. Най-новата технология, която започва да се развива, е чрез пещи за директно редуциране, която ще бъде най-щадящата за околната среда, но е насочена само за преработката на скраб.
В света на годишна база се произвеждат над 2 милиарда тона стомана - 3/4 от тях в доменни пещи и 1/4 в електродъгови. При производството им се изхвърлят в атмосферата до 4 милиарда тона въглероден двуокис, което е 10% от глобалните емисии. Но индустрията влага средства и усилия в посока металургията да става все по-зелена.
Шведската компания Овак вече е постигнала 6 пъти по-малък климатичен отпечатък и 10-15% от нивото за емисии на въглероден двуокис от средния за индустрията, като цялото производство вече е въглеродно неутрално. Това е постигнато чрез подмяна на технологията на пещите с електродъгови, използваната суровина е само скраб (вместо руди), елекроенергията за процесите е само от ВЕИ (слънце, вода и вятър), спрели са използването на природен газ, използват зелен водород вместо технически газове, използваната вода се рециркулира и пречиства, изградили са инсталация за зелен водород и продължават да изграждат нови в заводите си. От отпадъчния продукт от производството (шлака) се прави асфалт, минерална вата и други сплави. От димоотводните газове произвеждат за година по 6 хиляди тона цинк, отпадната топлина от един завод захранва над 1000 домакинства с топлоенергия, а в Скандинавия тя е нужна.
Карамихалев признава, че няма как производството на стомана да бъде без изпускането на емисии, но важното е да ги отведеш до теоретичния минимум, за което компанията си е поставила за цел за 5 години да ги намали двукратно от текущото ниво, чрез повишаване на пречистването и други планирани модернизации.
Опитът на шведската компания доказва, че замърсяващите производства могат да се модернизират и да ограничат вредното си въздействие върху околната среда, като замърсяване на въздуха и климатичните промени. Пътят на Европа и по-голямата част от света е в посока въглеродна неутралност и тези компании, които не се преструктурират, ще загинат поради предстоящите по-сериозни санкции, които ще им се налагат в близко бъдеще, за да ограничат вредното си въздействие върху природата и човешкото здраве.
* Декарбонизацията е промяна с цел премахването на въглеводорода от производството чрез чисти алтернативни енергии, които излъчват само енергия, която земята може да абсорбира.
** Парниковият газ е газ в атмосферата, който действа като покритието на парник: той поглъща слънчевата енергия и топлината, която се отразява от земната повърхност, улавя ги в атмосферата и им пречи да отидат в космоса. Процесът води до парниковия ефект, който поддържа температурата на Земята по-висока, отколкото тя би била иначе, и прави възможен живота на планетата. Много парникови газове в атмосферата се пораждат по естествен начин, но човешката дейност генерира допълнително големи количества. Това засилва парниковия ефект и допринася за глобалното затопляне.