Невложените през последните години инвестиции са забавили ръста на икономиката, а ниските заплати не допринасят за увеличението на брутния вътрешен продукт. Това коментира пред депутатите от бюджетната комисия министърът на финансите Асен Василев. Комисията разглежда проектите на държавен бюджет за 2024 г., както и тези на здравната каса и на общественото осигуряване.
„Няма как да станем богата държава, ако поддържаме работната ръка евтина. Няма държава, забогатяла с евтина работна ръка“, обяви Василев. В проектобюджета е заложен ръст на доходите средно с 11%, което е над два пъти по-висок ръст спрямо очакваната инфлация, допълни той.
Коментира, че заложените рекордни капиталови инвестиции от 12 млрд. лв. могат да позволят на работещите да защитят по-висока производителност и по-високи заплати. При излагането на позиции председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев репликира, че вдигането на заплатите не може да става с решение на ръководството, а с по-качествена работа, за което е нужна квалификация. Допълни, че ако хората получават повече от безработица, нямат мотив да се преквалифицират и избират да лежат на дивана.
Василев се съгласи, че квалификацията е изключително важна, и затова продължава политиката на ГЕРБ да се държат дори заплатите на учителите. Посочи обаче, че проблемът не е, че работната ръка не е квалифицирана, а че има 800 хил. души, които са отишли да работят за по-добри заплати в Западна Европа, като по време на полета дотам не са се сдобили с допълнителна квалификация. „Там получаван по-високи доходи, защото фирмите там са създали организация на труда и машини, които позволят на същите хора със същите умения да защитят 2 или 3 пъти по-високи заплати“, подчерта той.
Все пак обяви, че е готов да подкрепи програми за квалификация, но насочи към институциите, свързани с образованието, които да ги определят какви да са.
„Ние губим работници към чужбина, което показва, че не можем да им осигурим достатъчно добро заплащане през организация на труда и машинен парк“, заключи той.
Василев обяви, че през последните 10 години в икономиката не са вложени над 16 млрд. лв. - средства, което е можело и е трябвало да влязат в икономиката. Допълни, че тези пари са били заложени в съответните бюджети, но не са изпълнени, което е забавило растежа на икономиката. Посочи, че това най-пряко се вижда в голямото изоставане на България от Румъния по показателя капитал на глава от населението. В България той е 20% от средното за ЕС, а в Румъния - 38%. Българската икономика в годините беше свързана много с големите икономики на ЕС, защото ръстът ни беше свързан с износа. Със стимулиране на вътрешното потребление (което зависи от доходите - бел. авт.) този ефект може да бъде отслабен, коментира Василев. Това смекчава ефекта от спада на икономиките в Европа. „Ако европейските икономики вървят надолу, и при нас да има спад, но не е толкова драматично“, илюстрира той.
Коментира, че вътрешното потребление е позволило през последните години да се поддържа стабилно ниво на съотношението дълг към БВП в диапазона 21.5-23%, което позволява и в година, когато европейските икономики са на ръба, в България да има около 1.8% - колкото се очаква към края на годината. „Което не е високо в исторически план, но... на фона на Европа си е един успех за нашите производители и за нас“, допълни Василев.
На препоръките за нулев бюджетен дефицит той отговори, че това е политика на стабилната бедност. „Ние сме стабилни, не поемаме никакви рискове, не нарушаваме абсолютно никакви финансови критерии, поддържаме балансиран бюджет и си оставаме завинаги бедни и последни на опашката на Европа. И разликата с Румъния се увеличава“, подчерта той. „Ако искаме реално да достигнем Европа, значи трябва да правим нещо различно от това, което сме правили последните години“, заключи министърът.
Управителят на БНБ Димитър Радев посочи пред депутатите, че институцията оценява положително бюджета и бюджетната процедура, която се връща към нормалния си ритъм. „Очертава се бюджетът да бъде приет преди края на годината и това ще въведе ред в силно разстроения календар. Важно е и овладяването на инфлацията, присъединяването към еврото и поддържане на бюджетно салдо в рамките на Маастрихт“, допълни той.
Той оцени въвеждането на прозрачност чрез прилагане към проектобюджета на списък с проекти, които ще се финансират. Посочи обаче, че с такъв бюджет се води проциклична фискална политика, която е предпоставка за макрооикономически дисбаланси и по-висока инфлация. В същото време напомни, че и БНБ, и ЕЦБ провиждат рестриктивна и антиинфлационна политика. Напомни, че централната банка е увеличила изискванията за минималните резерви на банките, за да се обере излишната ликвидност и така да се намали инфлацията. Сред мерките включи и антицикличния капиталов буфер на банките от 2 процента, който е един от най-високите в ЕС.
„За да имат ефект тези мерки, трябва имаме добра координация в паричната и фискалната политика“, каза Радев. Анализира, че за да има антиинфлационна политика, препоръчва бюджетен дефицит от 1 процент от БВП през 2024 година година и достигане до балансиран бюджет през 2026 година. Отбеляза, че все пак това не е реалистично, и затова препоръча да има ясен тренд за намаляване на бюджетния дефицит.
Предложи и да се заложат буфери в бюджета - от 9-10%, които да бъдат ползвани при сбъдването на негативни сценарии в икономиката и да се харчат през четвъртото тримесечие, ако има проблем в приходите.
Допълни, че размерът на фискалния резерв от 4.5 млрд. лв. се запазва на настоящото му равнище и допълни, че приблизително такава сума има в т.нар. Сребърен фонд. Обяви, че такъв размер на резерва не гарантира и други подобни фондове, сумите в които трябва да са за няколко месеца. Даде пример, че наличните 4 млрд. лв. в Сребърния фонд ще стигнат за едномесечно плащане на пенсиите.
Любомир Дацов, председател на Фискалния съвет, посочи, че напълно споделя акцентите и препоръките на БНБ. Нашата препоръка със списък с капиталови разходи е спазена, но искам да напомня, че тази практика съществуваше в периода 2007 - 2009 година. Необходимо е да има и резервен списък с проекти за инвестиции, защото в страната има проблем с усвояването на капиталовите разходи и се усвояват средно едва 30 - 36 процента от заложените. Политиката на бюджета е проциклична и няма как инфлацията да спадне през следващите години. Нашата инфлация спрямо тази на еврозоната е три пъти по-висока, каза Дацов.
Ако не искаме да вдигаме данъците, а ние не искаме, ние трябва да започнем да ги събираме, обяви Василев в отговор на коментари от бизнеса, че някои мерки тормозят дейността му - като например декларирането на стоки с висок фискален риск. Василев напомни, че според повечето проучвания сивата икономика е с дял около 30%, или с други думи, всеки 1 лев на 3 лева не е обхванат от данъчната система. Обяви, че „ще заживеем в съвсем различен свят, когато тези проценти бъдат свити до 20 или 15. Анализира, че когато се взимат мерки и вече се вижда по-висока събираемост, е нормално да има съпротива, защото хора, които досега не са плащали данъци, сега ще трябва да го правят. Допълни, че все пак въпросът е по-голямата събираемост да става по най-безболезнен начин за бизнеса.
Националният омбудсман Диана Ковачева отчете, че се предвижда ръст на помощите за отглеждане на деца с увреждания до завършването на средно образование, но посочи, че все още няма изграден механизъм за автоматичното актуализиране на тези помощи.
Обърна внимание и на това, че данъчните облекчения върху доходите на хора с 50% и по-голяма инвалидност не са актуализирани от 2007 г., когато минималната заплата е била 220 лв.
