От началото на година до момента са регистрирани над 6100 киберинцидента в публичната сфера. Това заяви министърът на електронното управление Александър Йоловски, който участва в представянето на резултатите по проект, свързан с развитието на Националния координационен център и с българска екосистема за киберсигурност. 

 

Министър Йоловски уточни, че това са инциденти, свързани само с публичния сектор и без да засягат критичната инфраструктура. Като пример за увеличаващите се киберзаплахи, той посочи данните от миналата 2022 г., когато регистрираните инциденти са 4100. „Това изобщо не са малки числа“, посочи той. 

 

„Дигитализацията и киберсигурността са две страни на една и съща монета. Дигитализацията е невъзможна без обратната страна, а именно киберсигурността“, каза министър Йоловски. Според него в България и цяла Европа темата за споделяне на информация и киберсигурността става все по-актуална заради непрекъснатото развитие на технологиите, включително и на изкуствения интелект. 

 

„Нито една стратегия за киберсигурност не трябва да изпуска инвестициите в услуги и оборудване, но и инвестициите в хора. Ние лесно можем да закупим определени продукти, да внедрим определени решения, но ако нямаме хората, които да обезпечат тяхната дейност, задачата не е изпълнена. Именно за това е важно да се учим от грешките в миналото и да правим все по-големи инвестиции в хората“, смята министърът на електронното управление. 

 

Министърът подчерта, в България има добри специалисти в областта на информационните и комуникационните технологии, както и „добра банка от фирми“, които работят за българския и чуждите пазари. Според него на ниво Европейски съюз се забелязва липса на достатъчно специалисти, както в областта на информационните технологии, така и в киберсигурността. „Другите държавни членки също инвестират много в тази посока. България не бива да изостава назад. Оживяването на екосистемата е от ключово значение“, посочи Йоловски. 

 

Той даде три примери за изводите, които страната ни си е направила в тази област и подобренията, върху които е работила. Първият пример бе свързан с проблемите с Търговския регистър отпреди няколко години. Министър Йоловски припомни, че това е довело до създаване на хранилище за резервни копия на критични данни, като към настоящия момент общо 36 администрации съхраняват резервни копия на данните си там. Вторият пример е с повишения брой DDoS атаки (атаки за отказ от услуги) след началото на войната в Украйна. Министърът увери, че в кратки срокове държавата е предприела мерки, за да създаде и надгради защитен интернет възел, така че да се предоставя централизирана услуга за защита от такива атаки.

 

„Към настоящия момент работи много добре. Има 55 централни администрации, които са защитени и този брой непрекъснато се увеличава“, обясни министърът. Третият пример, който дадем министърът на електронното управление, бе свързан с теча на данни от Националната агенция по приходите (НАП). „След този теч НАП направи невероятно важна инвестиция в подновяване на цялата си инфраструктура“, подчерта Йоловски. 

 

„За да се предпазваме в бъдеще, трябва да правим инвестиции сега“, каза в заключение министърът. 

 

Основната цел на представения днес проект „Разгръщане на мрежата от Национални координационни центрове с държавите членки" е свързан с развитието на Националния координационен център у нас и на активна и ангажирана българска екосистема за киберсигурност с много партньори в публичния и частния сектор, както и в академичните среди. Националният координационен център ще служи като национална точка за контакт по всички теми, свързани с киберсигурността по проекта, обясниха от министерството. Предвижда се и създаването на програма за финансова подкрепа, която ще подпомогне малки и средни предприятия в усвояването на най-съвременни решения за киберсигурност.