В най-горещата (вероятно) година, отчетена в историята, насред разочарованието от куп неспазени климатични обещания, и с американски ангажимент да се обяви план за използване на "енергията на бъдещето", световните лидери се събират на климатична среща на върха тази седмица.

Домакинът им са Обединените арабски емирства - членка на ОПЕК+, която сама призна наскоро, че климатичните ѝ цели не са достатъчно амбициозни. Султан ал Джабр, който ще ги приветства като ръководител на срещата, е и изпълнителен директор на Националната петролна компания на Абу Даби (ADNOC), която според изследователи подготвя изключително вредни за климата планове за експанзия (Ал Джабр обаче има защитници, които го смятат за подходящ, а опита му в бизнеса - за предимство).

Лидери, предприемачи и неправителствени организации се изправят в Дубай пред нелицеприятни факти. Тази година температурни рекорди бяха чупени един след друг. Безпрецедентни по опустошителността си наводнения в Гърция след най-големия горски пожар в Европа бяха последвани от наводнения в Либия, причинили - в комбинация с човешки грешки - смъртта на десетки хиляди.

Злокобно предупреждение се появи в доклад на Програмата на ООН за околната среда; само преди седмица в него се посочи, че при сегашните политики на съкращаване на емисиите света го очаква "адско" глобално затопляне от 3 градуса по Целзий (спрямо прединдустриалните нива) до края на века. Дори да се изпълнят поетите обещания за бъдещи климатични политики и дори развиващите се страни да се придържат към обещаното свиване на емисиите, затоплянето ще се ограничи до 2.5 градуса.

До момента увеличаването на средните температури е 1.4 градуса; службата на ЕС за климатичните промени Copernicus съобщи преди седмица и че тази температура за кратко е достигнала 2 градуса за пръв път. Апокалиптичните 3 градуса предполагат рязко покачване на морското равнище, суша, интензивни горещи вълни, заплаха за живота на милиони.

А само преди 8 години в Париж световните лидери приеха, че ще се стремят да ограничат затоплянето до 1.5 градуса, а в най-лошия случай - доста под 2 градуса, до края на века. Според ООН, за да стане това, трябва да бъдат премахнати 42% от глобалните емисии до 2030 г. (или 22 млрд. тона) - колкото емисиите на водещите замърсители, Китай, САЩ, Русия, Индия и Япония.

И все пак в тази среда годишната среща Conference of the Parties of the UNFCCC, по-известна като COP28, ще трябва да търси решения. След няколко години на гръмки обещания ще трябва да се предложат решения как те да бъдат спазени.

Натискът на държавите за добри новини - като тази, че въпреки разногласията и бавния напредък работата на COP ще доведе до пик в търсенето на изкопаеми горива най-късно до края на века - няма да секне.

Без Байдън и Си, но с папа Франциск

Това е 28-ата среща на членките на ООН, подписали Рамковата конвенция на ООН за климатичните промени (всички в организацията). От 1995 г. се срещат всяка година. Започващата в четвъртък, 30 ноември, среща ще продължи две седмици, до 12 декември. Причината Дубай да е домакин бе, че бе избран от Азиатско-Тихоокеанската група държави, която редом с други региони участва в ротация за избор къде да се състои срещата.

В ОАЕ първо се събират световните лидери заедно с гражданското общество. На 1 и 2 декември ще бъде Световната среща за климатично действие (World Climate Action Summit) - на практика платформа за обявяване на знакови договорености, ангажименти и инвестиции в борбата с изменението на климата.

Там най-вероятно ще са лидерите на Германия, Франция, Индия, Бразилия, Япония и Великобритания. В Дубай ще е и папа Франциск, който ще говори на 2 декември.

Едва ли обаче ще пътуват лично американският президент Джо Байдън и и китайският му колега Си Цзинпин, ръководителите на двете най-замърсяващи държави в света.

Между обичайните климатичното финансиране, енергетиката, социално-икономическите измерения и взаимодействието им с климатичните политики (например равенството) тази година са включени и други подбрани от ОАЕ теми като здравеопазването.

След широка гама от обсъждания между огромния брой (вероятно около 70 хил.) участващи в срещата сред обичайните климатични пактове с десетки подписващи страни се очаква и общо изявление на участниците; споровете по него често удължават срещата отвъд последния планиран за нея ден.

Всяка държава - с целите си

От изявленията на лидерите и амбициозните пактове до общото изявление накрая, домакините и знакови участници очакват няколко цели да бъдат постигнати.

За ОАЕ основна задача е ускоряването на енергийния преход. Следват три други приоритета: справяне с проблемите в климатичното финансиране (за което се обещават десетки милиарди долари всяка година), ориентиране на климатичните действия около природата и поминъка на хората, провеждане на най-приобщаващата досега среща COP.

Т.нар. Фонд за загубите и щетите - инструмент за финансова помощ за бедни държави за овладяване на негативните последици от климатичните промени (горещи вълни, опустиняване и други) - например бе създаден на предишната среща, COP27, в Египет.

Механизмите за работа на фонда, изтъкван като един от големите успехи на срещата, предстои да бъдат уточнени. Предстои на COP28 формално да бъде обявено решение, около което обаче все още има има спорове: Световната банка ще бъде посредникът за контрол на преговорите и сроковете около разпределянето им.

Отвъд тези цели важни участници ще преследват своите. Европейският съюз например ще работи за първата сделка за поетапен глобален отказ от въглища, петрол и газ. Очаква се обаче държави като Саудитска Арабия, но и редица развиващи се държави да отхвърлят това. Това усилие бе отхвърлено и миналата година.

Бразилия ще предложи "огромен" (според представителя за климатичните политики на страната) мегафонд за опазване на тропическите гори, поредния от множество договорени в последните години; само миналата се появиха два, един за биоразнообразието и още един - за справяне с разрухата, причинена от измененията на климата. Бразилия, в която обаче са 60% от Амазония, се смята за ключова страна в климатичните политики и работи за възвръщане на лидерска роля, след като Хосе Инасио Лула да Силва се върна на власт като президент. Очакват се и мерки срещу обезлесяването на Амазония.
За пръв път на срещата ще има и карта за оценка на работата на държавите по спазване на ангажиментите им към Парижкото споразумение - т.нар. Global Stocktake. Ще се измерва колективният успех на страните, за да се направи извод какво остава за изпълняване на целите на Парижкото споразумение. В последните две години са анализирани отделните стратегии на всяка страна (т.нар. Nationally Determined Contribution, или NDC) заедно с други данни, за да се създаде картата и да помогне за подсилване на NDC - план, какъвто има и България.

САЩ по пътя към термоядрения синтез

На COP28 същевременно се очаква Съединените щати да представят първата международна стратегия за комерсиализиране на термоядрения синтез - технология, която, ако може да се разработи в търговски мащаб, може да даде огромни и достъпни количества енергия на света без въглероден отпечатък.

За плановете на пратеника на САЩ за климатичните промени Джон Кери съобщиха двама източници на "Ройтерс"; Кери сам ги потвърди миналия понеделник. Според наличната информация стратегията ще предвижда комерсиализиране на термоядрения синтез в рамките на години, а не на десетилетия, както се очаква сега.

Подобни планове за метод, при който човечеството опитва да възпроизведе създаването на енергия в звездите и от това да произвежда електричество, предполагат устойчиво производство на повече енергия, отколкото е нужна за поддържане на реакциите. Предстои това да бъде постигнато.

Енергията от термоядрен синтез вече не е само научен експеримент.
Джон Кери, специален пратеник на САЩ за климата

Според запознат с плановете източник Кери ще обяви рамка за глобално въвеждане на технологията, която може да получи подкрепа от международни партньори, и това ще е като "стартов пистолет за международно сътрудничество" в термоядрения синтез. Кери ще представи плана си като "решение, а не научен експеримент", с което ще се реши климатичната криза.

Инвестициите в чиста енергия намаляват през 2023 г. покрай икономическата несигурност и инфлацията; например тези в синтез са 1.4 млрд. долара тази година, при 2.83 млрд. миналата. Компаниите, които инвестират, обаче се увеличават, и то във все повече държави.