Местните избори не са оказали съществено влияние върху електоралната картина в страната. Дистанцията между двете водещи политически сили се запазва в рамките на 7%. Ерозия в подкрепата към правителството. Високо недоверие спрямо изборния процес – близо половината българи смятат, че местният вот е бил нечестен.
Това са заключенията от актуално социологическо проучване на „Тренд“, проведено между 11 и 18 ноември 2023 г.
ГЕРБ остава първа политическа сила с подкрепа от 24,7% сред гласуващите, следвана от обединението „Продължаваме промяната-Демократична България“ (17,9%). „Възраждане“ запазва третата си позиция с подкрепа от 15,4% сред гласуващите. Четвъртият в подредбата е ДПС (13,3%), а петото място остава за БСП (9,.4%). ИТН запазва позицията си на ръба на парламентарната бариера с 4,4%.
Не се регистрира ръст в желанието за предсрочни парламентарни избори. Нагласите през ноември се запазват близки до тези от последните месеци - 30% искат нови избори, а 47% твърдят, че такива не са необходими.
Парламентът остава с традиционно ниски нива на положителна оценка (14%). Регистрира се минимална ерозия в положителните оценки на правителството от 22% през септември и октомври до 20% през ноември. Отрицателните оценки се покачват с 5% за един месец, достигайки до 71%. Запазва се подкрепата от страна на симпатизантите на ПП-ДБ – 4/5 от тях дават положителна оценка на кабинета „Денков“. Докато в предходни проучвания избирателите на ГЕРБ бяха разделени на две приблизително равни групи, през ноември мнозинството от тях не подкрепя кабинета. Положителна оценка дават и близо една трета от привържениците на ДПС. Електоратите на останалите формации изразяват в огромното си мнозинство отрицателна оценка.
Без съществена промяна в подкрепата спрямо президента - 36% дават положителна оценка за неговата работа, а 51% отрицателна.
Оценката на отминалия местен вот показва високо недоверие към изборния процес. Близо половината (47%) от пълнолетните българи са на мнение, че вотът не е бил честен. Само 19% определят изминалите избори като честни, като този дял е по-висок сред електората на ПП-ДБ и ГЕРБ. Избирателите на ДПС са разделени по темата, докато мнозинството от гласуващите за БСП и Възраждане определят изборите като нечестни.
Превес има усещането, че местните избори няма да доведат до промяна - това споделят 44% от българите. 29% са оптимисти, че тяхната община ще се развива в положителна посока след местните избори, а други 16% мислят, че бъдещето на общината им ще бъде по-лошо.
Една трета от българите са на мнение, че отмяната на машинното гласуване за първия тур на местните избори е направила изборите по-нечестни. Сходен дял (32%) смятат, че това не е оказало влияние върху честността на вота. Само 11% мислят, че това е направило изборите по-честни.
Мнозинството от българите (59%) смята, че смесеното гласуване с възможност за избор между хартия и машина трябва да се запази. Малко над една пета (21%) са на мнение, че е добре да се премине към изцяло машинен вот, а 11% - изцяло към гласуване с хартиена бюлетина.
По отношение на личните предпочитания за начин на гласуване, 41% посочват машинно гласуване, а 25% гласуване с хартиена бюлетина. Трима от десет посочват, че методът няма значение за тях. Регистрира се съществена поколенческа зависимост – мнозинството от хората до 50 г. изразяват предпочитание към гласуването с машина, докато при избирателите над 70 г. над две трети посочват хартиената бюлетина. С машина предпочита да гласува мнозинството от избирателите на ПП-ДБ и „Възраждане“, а в най-голяма степен с хартия предпочитат да упражняват правото си на глас симпатизантите на БСП, следвани от тези на ДПС.
Проучването е проведено по поръчка на вестник „24 часа“ между 11 и 18 ноември 2023 г. чрез пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“ с таблет сред 1006 души на възраст 18+.
