Длъжностни лица и експерти от цял свят се опитват да проверят по независим начин твърдението на Северна Корея от тази седмица, че успешно е изстреляла първия си шпионски сателит - усилие, за което Южна Корея твърди, че вероятно е включвало руска помощ.

С изстрелването късно през нощта във вторник Северна Корея изглежда е преодоляла техническите проблеми, заради които два предишни опита с новата й ракета „Чолима-1“ паднаха в морето, пише агенция „Ройтерс“ в свой анализ, преведен от ФрогНюз.

РАБОТИ ЛИ?

Остава непотвърдено обаче дали полезният товар - разузнавателният спътник Малигьон-1 - работи в орбита и дали Северна Корея е получил някаква външна помощ.

Може да отнеме известно време, за да се установи дали спътникът е в оперативна орбита, дали изпраща сигнали и какви са възможностите му, казват анализатори.

„За да се оцени успехът на това изстрелване, от решаващо значение е не само да се определи дали сателитът е навлязъл в орбита, но и да се осигури възможност за регулиране и провеждане на разузнаване от тази орбита“, каза Хонг Мин, старши сътрудник в Корейския институт за национално обединение. „Това включва проверка на способността за правене на снимки с оптични камери и предаването им по подходящ начин към сателитния център“.

КАК МОЖЕ ДА СЕ ИЗПОЛЗВА?

Северна Корея не е показвала снимки на сателита, но кадри, публикувани от държавните медии от посещение на лидера Ким Чен Ун тази година в производствено предприятие, показват малки сателити, задвижвани от слънчева енергия, които най-вероятно са подобни на изстреляния във вторник, казва Ван Ван Дипен, бивш експерт по оръжия на американското правителство, който работи в Центъра „Стимсън“ във Вашингтон.

„Вероятно това е сравнително малък, оптичен спътник, който ще има сравнително ниска разделителна способност“, каза той пред „Ройтерс“. „Но дори и сателит с относително ниска резолюция е по-добре, отколкото да нямат сателит, каквато е сегашната ситуация“.

Такъв сателит едва ли ще предостави на Северна Корея подробна информация за конкретни оръжейни системи в Южна Корея, например, но все пак ще бъде полезен за идентифициране на неща като големи движения на войски, добави Ван Дипен.

За изстрелването на по-мощен сателит Северна Корея най-вероятно ще трябва да разработи по-голяма ракета, което изглежда прави, каза той.

След първия неуспешен тест Южна Корея възстанови част от отломките на „Чолима-1“, включително за първи път части от сателит, които нямат голяма военна стойност.

РУСКА ПОМОЩ?

Южнокорейската шпионска агенция заяви, че Северна Корея може да е преодоляла техническите пречки с помощта на Русия, която през септември публично обеща да помогне на Пхенян да създаде сателити.

Много експерти обаче изразиха съмнения, че Москва е могла да окаже помощ, която да промени ситуацията, в рамките на около два месеца оттогава.

„Твърде рано е севернокорейците да интегрират каквато и да е помощ, която Русия може да се е съгласила да предостави“, заяви Джефри Люис, експерт по неразпространение на оръжия в Института за международни изследвания в Мидълбъри, в публикация в социалната медийна платформа X. „Може би руснаците са им дали някакъв съвет, но е нормално държавите да стартират и да се учат“.

Чанг Йонг-кюн, професор в Корейския аерокосмически университет, заяви, че би било невъзможно Северът да възстанови сателит с руска технологична или хардуерна помощ в рамките на това време.

„Но Русия би могла да предложи някакъв анализ на предишни повреди и телеметрични данни“, каза той.

Подмяната на частите, подобряването на софтуера, системната интеграция и тестовите изпитания обикновено не могат да бъдат извършени бързо, но руската подкрепа все пак би могла да бъде ценна в ключови области като подобряване на възможностите на спътника или решаване на проблема с нестабилността на горенето, който измъчваше предишното изстрелване, каза Ли Чхун-гюн, експерт по ракетите в южнокорейския Институт за научна и технологична политика.

РАКЕТИ?

Съединените щати и техните съюзници нарекоха последните тестове на сателити на Северна Корея явни нарушения на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, които забраняват разработването на технологии, приложими за програмите за балистични ракети на Северна Корея.

Резолюциите на ООН - приети с подкрепата на Русия - също така забраняват всякакво научно и техническо сътрудничество със Северна Корея в областта на ядрената наука и технологии, космическото и аеронавигационното инженерство и технологиите, или усъвършенстваните производствени техники и методи.

Изглежда, че „Чолима-1“ е нова конструкция и най-вероятно използва двигателите с две дюзи с течно гориво, разработени за междуконтиненталните балистични ракети (МБР) „Хвасон-15“ на Пхенян, които имат корени в съветските конструкции, твърдят анализатори.

Въпреки това, въпреки че ракетата-носител (SLV) вероятно използва същите двигатели, подобни на RD250, като тези на севернокорейските МБР, между тях има конструктивни разлики, каза Люис.

„Северна Корея вече не се притеснява да тества междуконтинентални балистични ракети, така че не - това наистина е SLV“, каза той.