Гражданите участват в управлението на общината чрез избраните от тях органи на местно самоуправление, казва Конституцията. Може и да участват, но мнението на всеки пети гражданин за това кой да го управлява няма да се е се взима предвид и това не е проблем, отвръща държавата. Или поне така излиза от позицията на официалните власти след поредните местни избори в страната. Въпреки че на 29 октомври недействителните гласове достигнаха пик, Централната избирателна комисия (ЦИК) няма отговор какви са причините и не дава категоричен отговор дали ще анализира проблема, за да го отстрани.

Броят на невалидните гласове, основно за общински съветници, расте прогресивно в последното десетилетие, но досега не е правен анализ дали гласовете са се превърнали в недействителни заради протестен вот, грешки на избирателите, твърди рестриктивни условия за гласуване или умишлени действия на членове на комисии при отчитането на резултатите. Официално ЦИК не посочва причините да не се занимава с това. Неофициалните коментари на част членове на комисията илюстрират нагледно разнопосочните мнения по въпроса: според едни законът не позволява да се прави анализ по тази конкретна тема, според други - законът не забранява, т.е. го разрешава.

Засега преглед на недействителните гласове се прави единствено в общините, където има дела срещу изборните резултати и то е по решение на съда. Като в Каварна, където назначеното от Административния съд повторно преброяване на бюлетините от избора за общински съвет, показа не средните за страната 20%, а над 40% недействителни гласове. По всичко изглежда обаче, че въпросът защо все повече гласове отиват на боклука ще остане без отговор, поне до следващия път - след четири години.

Забранява ли законът, или разрешава

"След всеки произведен избор Централната избирателна комисия представя доклад пред Народното събрание относно организацията и произвеждането му. Предстои подготовката на такъв доклад и за изборите за общински съветници и за кметове на 29 октомври и 5 ноември 2023 г. В рамките на този доклад ще бъдат анализирани основните проблеми на изборния процес." Това гласи лаконичният отговор на ЦИК до "Дневник" на въпроса дали ще бъде направен анализ на недействителните бюлетини. От него не се разбира дали проблемът ще бъде специално анализиран, но ако бъде следван досегашният модел на отчети, това няма да стане.

Неофициално членове на комисията прогнозираха, че ще бъде направен опит темата да бъде повдигната, но шансовете за успех са съмнителни, защото мнозинството от членовете не искали да се стига до отваряне на чували. "Този път може и да е променено съотношението и да има различно развитие по темата, но тепърва ще видим", каза участник в комисията.

Според източник на "Дневник" становището на мнозинството на комисията е, че за да бъдат отворени чувалите трябва да има съдебно решение по дело, свързано с оспорване на изборите, защото законът не указва изрично, че комисията може да направи това. Друга част от членовете на комисията тълкували липсата на изрична забрана в закона, като възможност да се вземе решение и да бъде направен анализ и без решение на съда.

"ЦИК може да даде разрешение да се отворят книжата на определена секции. Или на социологически принцип да определи секции, които отново да бъдат прегледани, така че да има представителност, без да има изрично решение на съда за това", коментира пред "Дневник" конституционалистът Наталия Киселова.

Това може да стане след изтичане на сроковете за оспорване на резултатите. По думите й такъв анализ може да бъде направен и в рамките на доклада, който комисията подготвя до Народното събрание.

През 2014 г. неправителствената организация Институт за развитие на публична среда отправя предложение до ЦИК за пилотни секции, които да бъдат включени в анализ на недействителните бюлетини от изборите за народни представители на 5 октомври 2014 г. Броят на недействителните гласове тогава е 218 125, като според анализ на организацията близо 55 хил. от тях са с отбелязана само една листа, т.е. не би трябвало да попадат в този списък. Предложението не е прието.

Прекроени общински съвети - големият проблем на недействителните гласове

"В Изборния кодекс няма задължение конкретно да се направи анализ на причините за недействителните бюлетини. Там обаче е разписано, че ЦИК "извършва анализ на проведените избори и внася в Народното събрание доклад, който може да съдържа предложения за усъвършенстване на изборното законодателство", коментира пред "Дневник" Ива Лазарова, от Института за развитие на публичната среда (ИРПС), която е и зам.-председател на Обществения съвет към ЦИК. Според нея преценка на комисията е какво следва да има в такъв анализ и какво ще е включено в доклада.

"Краткият отговор защо ЦИК не прави анализ, е че те нямат интерес. В България ситуацията е такава, че малко след изборите става ясно дали сме доволни от резултата или не. Ако политическите играчи са доволни, никой не пипа. Малко ситуацията е да пазим питомното, да не гоним лудото", коментира пред "Дневник" изборният експерт Стоил Цицелков.

От кифлата до невалидните гласове днес

Плик с бюлетина и парче от кифла вътре - това е пример за невалидна бюлетина от изборите на втори тур през 1990 година по спомен на изборен експерт, наблюдавал вота тогава. По това време се гласува с цветни бюлетини и недействителни гласове почти няма. За такива са се приемали, ако в плика са пуснати бюлетини с различни цветове или ако по бюлетините е имало знаци, но броят пак е бил незначителен.

От 2009 г. насам, когато се гласува с интегрални бюлетини, т.е. на бяла хартия с изброени всички политически участници, недействителните гласове нарастват, най-чувствително за във вота за общински съветници.

Експерти, с които "Дневник" разговаря, посочват множество възможни причини - от липсата на машини, които елиминират възможността за грешки, през рестриктивните указания на закона как да се попълват бюлетините (само със знак Х или V в рамките на квадратчета), до строгото тълкувание на някои членове на секционни комисии и при излизане на милиметър от квадратчето приемат гласа за невалиден. Според други проблемът е по-скоро в грамотността на определена група от хора и фактът, че не могат да разберат как правилно да отбележат своят избор.

В подозренията, естествено, влизат известните методи за умишленото превръщане на бюлетини в недействителни, за да се повлияе на резултата. През годините ставаха известни различни способи за това, включително чрез мастилен отпечатък от палеца на броящия бюлетините член на секционна комисия, който го превръща в невалидни. Или чрез черти от цветен лак, оставени от дами с маникюр. Дали тези подобрения са основателни обаче остава в полето на спекулациите, докато не бъдат проверени и анализирани бюлетините.

"Проблемът с недействителните бюлетини е много сериозен. И докато няма анализ, докато членовете на СИК броят резултата, ще има политически сили, които ще са доволни от това и трудно ще има промяна"- Член на ЦИК пред "Дневник"

Примера от прегледа на гласовете в последната седмица в Каварна сочи и обратна тенденция - недействителни бюлетини са броени за действителни, разказва пред Би Ти ви съдия Красимира Иванова. "Това е фрапиращо, защото се вижда как има задраскване, удебеляване, зачертавания, за да бъде тази бюлетина недействителна. И буди учудване същевременно как в Секционната избирателна комисия (СИК) при 9 члена не са видели такъв огромен брой недействителни бюлетини и са ги отчели за действителни", казва Иванова пред телевизията.

Според политолога Димитър Димитров, член на ЦИК от квотата на ГЕРБ, проблем с недействителните бюлетини няма. "Има някакви недействителни бюлетини, които се дължат на цивилизационни причини на специфични групи от обществото". Според него проблемът с недействителните гласове е бил преувеличен, за да се поиска отново въвеждане на машинно гласуване. "Опитва се да се направи абсолютна подмяна", коментира още политологът пред "Дневник".

"Хора с висше образование също са имали проблем с бюлетините за общински съветници. Не може изцяло да кажем, че става въпрос за грамотност", коментира пред "Дневник" депутатът Антоанета Цонева от "Продължаваме промяната - Демократична България", която преди това беше изборен експерт. Според нея анализ е напълно задължителен, за да се види какви са причините. "Защото близо 500 хил. недействителни гласа удря много силно в разпределението на местата в общинските съвети по места." Цонева смята, че при броенето на бюлетините в различни съдилища по различни дела е добре да бъдат изпратени експерти, които да видят и невалидните бюлетини.

Какво може да се направи

Идеи как да се реши проблемът с големия брой недействителни гласове са предлагани неколкократно. Сред предложенията са експертни преброителни центрове, които да извършват броенето, промяна на закона за това какви да са инструкциите за попълване на бюлетините, през въвеждане на изцяло машинно гласуване.

От обществения съвет на ЦИК смятат, че трябва да има законодателна промяна и да се предвиди изрично възможност ЦИК да може самостоятелно да отваря чували и да прави анализ.

Според експерти възможност за повторно броене има и сега, макар и с условности. Те се позовават на хипотеза в член 445 ал. 3 на Изборния кодекс. Според тях тя позволява на Общинската избирателна комисия да извърши ново преброяване на гласовете след приемането на протоколите на всички секционни избирателни комисии в случай, че установи несъответствие между фабричните номерата на получения и предадения протокол от секционната избирателна комисия или съществено несъответствие във вписаните в протокола данни. Това може да стане без решение на ЦИК, но отново няма да е пълен анализ за причините.

"Трябва да се въведе напълно машинно гласуване, защото по този начин няма да се допуска избирателя да пусне празна или сгрешена бюлетина"

През машината също се елиминира възможността за свободна интерпретация на членовете на комисиите, които дописват или дори правят недействителни бюлетини, които всъщност са действителни", казва Ива Лазарова. Организацията препоръчват по-ефективна и навременна информационна кампания на ЦИК и ангажираност на партиите при таргетирането на техните избиратели, както и промяна в начина, по които се набират и подготвят членовете на секционните избирателни комисии.

За и против преброителни центрове

Идеята е коментирана в последните десетилетия от изборни експерти, но през 2022 г. "Демократична България" внесе законови текстове да бъдат обособени преброителни центрове на територията на всяка община, в които да бъдат назначавани преброителни комисии. те предвиждаха всеки участък да бъде формиран на база 20 хил. избиратели, а само в онези общини или райони, които надвишават тази бройка, да бъдат създавани повече от един преброителни центрове. Идеята беше отхвърлена при гласуването на промените в изборния кодекс тогава, но подобно предложение среща подкрепата на различни експерти.

"Има смисъл да се скъса връзката между членовете на секционната комисия и хората, които броят. Но също създава почва за спекулации, че тези хора, може да дописват протокола. Но всичко е въпрос на това как би била разписана тази идея", коментира Цицелков. Според него идеята да има "свежи, отпочинали хора, които застъпват на работа в 21 ч., а не са на крак от 5 сутринта" не е лишена от смисъл.

Те само ще броят. Така се елиминира и субективният фактор - по един и същи аршин ще бъдат гледани бюлетините. И сега като наблюдаваме видеа от преброяването, в две съседни секции виждаме много голяма разлика в преценката на различните членове и това изкривява резултата", казва още Цицелков.

Според член на ЦИК, пожелал да остане неназован, проблемът с недействителните бюлетини е много сериозен и трудно решим, докато няма анализ за произхода му, защото има политически сили, които ще са доволни от съществуването му и трудно ще се стигне до промяна.