Ходът на човешката еволюция през последните 2 милиона години е бил оформен от промени в обитаемите зони, свързани с астрономически предизвикани промени в климата, предполагат учените в ново проучване.
Използвайки безпрецедентна симулация на климата на Земята, постигната чрез суперкомпютър, и преминавайки през климатичните промени в хода на епохата на плейстоцена, изследователите откриха, че промените в стойностите на валежите и температурата са свързани с това, как редица различни видове хоминини, включително Homo sapiens, се заселват или скитат през зората на човешката праистория.
„Въпреки че различните групи от архаични хора предпочитат различни климатични среди, техните местообитания реагират на промените в климата, причинени от астрономическите промени в люлеенето, наклона и орбиталния ексцентриситет на земната ос“, казва климатичният физик Аксел Тимерман от Националния университет в Пусан в Южна Корея.
Резултатите добавят значителна тежест зад аргумента, че праисторическите епизоди на изменението на климата са помогнали за стимулиране на еволюционното развитие на рода Homo – дълго предполагаема, но въпреки това трудна за доказване хипотеза поради липсата на твърди климатични данни, припокриващи се едновременно с открития на древни хора във вкаменелостите.
„Един от най-забележителните проблеми е, че земните записи на информация за местообитанията – като тази, получена от седиментни разкрития и ядра от сондажи от палеолезера – често са ограничени по отношение на времевите рамки на наличните данни“, обяснява археологът Майкъл Петраглиа от Института „Макс Планк“ за науката за човешката история в Германия, който не е участвал в изследването, но е автор на коментар на констатациите.
За да заобиколят проблема, Тимерман и неговият екип моделират промените в условията на околната среда на Земята за период от 2 милиона години, включвайки астрономически предизвикани климатични промени, дължащи се на движението на Земята, известни като цикли на Миланкович.
Симулацията, работеща на южнокорейски суперкомпютър, наречен ALEPH, отне повече от шест месеца, за да обработи числата, произвеждайки това, което според екипа е най-продължителната цялостна симулация на климатичен модел досега.
След това изследователите сравняват данните с документирано присъствие на няколко вида хоминини във вкаменелостите – включително Homo erectus, H. heidelbergensis и H. neanderthalensis, наред с други – и обхващащи над 3000 геохронологично ограничени вкаменелости на хоминини и свързани материали.
„Ние сме това, което сме, защото сме успели да се адаптираме в продължение на хилядолетия към бавни промени в миналия климат.“
Като един пример изследователите предполагат, че климатичният стрес в Южна Африка може да е бил това, което е довело до възхода на H. sapiens, докато H. heidelbergensis е изчезнал. Освен предположението, че климатичните данни са играли роля в човешката еволюция, проучването отива още по-далеч, като се твърди, че промените в адаптацията на човека не могат да бъдат напълно обяснени без прибягване до по-широко разбиране на климатичните фактори, засягащи екосистемите.
