Вторият вот на недоверие срещу правителството ще бъде гласуван утре в 13:55. Според правилника за работата на Народното събрание вотът на недоверие се гласува поне 24 часа след края на обсъжданията по него в пленарната зала. Проектът за решение се смята за приет, когато за него са гласували повече от половината от всички народни представители.

Днес в пленарна зала се проведе дебат по втория вот на недоверие срещу кабинета "Денков-Габриел" заради „неспособността му да гарантира националната сигурност и отбраната на страната“. Той беше внесен на 8 ноември от "Възраждане", БСП, "Има такъв народ" и независимия депутат Радостин Василев.
В рамките на малко повече от месец парламентарната опозиция за втори път внася вот на недоверие срещу кабинета „Денков-Габриел“. Мотивите за първия вот на недоверие се основаха на „провал в енергийната политика“.

Сега опозицията обвинява изпълнителната власт, че в условия на нарастваща политическа нестабилност и увеличаващи се военни конфликти българското правителство е лишило страната от боеспособност в услуга на чужди интереси, като конкретно посочени са стоте бронетранспортьора и ракети С-300.
В мотивите се посочва още липсата на стратегия за развитие на въоръжените сили, а решенията, които се взимат за предоставяне на въоръжение с отпаднала необходимост, се правят без анализ.

Според внеслите вота на недоверие политическото ръководство на Министерството на отбраната е „ненадеждно и вредно“, а министърът е „неадекватен на обстановката и сам по себе си е риск за сигурността".

И този път обаче вотът на недоверие е обречен на неуспех, защото броят на депутатите от „Възраждане“, ИТН, БСП и независимият народен представител Радостин Василев е 72-ма - далеч по-малко от необходимите 121 гласа. За да бъде успешен, „за“ сваляне на правителството трябва да гласува поне една от депутатите на управляващите партии.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обаче категорично заяви, че партията няма да подкрепи вота на недоверие, защото „в последните десет години партията му е направила много за въоръжаването на българската армия“. 

Съпредседателят на „Продължаваме промяната–Демократична България“ също защити правителството, като отбеляза, че българската отбранителна стратегия е армията да бъде модернизирана с технологии от XXI век и сравни способностите на Ф16 и на МИГ-29, посочвайки, че в пряка конкуренция първите биха имали предимство от поне 40 секунди.

"Отбраната със стари руски машини може да предизвиква носталгия в някои от вас, но реално днешната им реализация и реална боеспособност е в пъти по-лоша от технологиите, които българското правителство придобива", каза Петков.

Дебатът започна с представяне мотивите на вносителите. Те бяха изчетени от зам.-председателят на Народното събрание от БСП Кристиан Вигенин.

"Това не са просто мотиви, а хладна и безпристрастна оценка на пълната несъстоятелност на правителството в сферата на отбраната. Провалите следват един след друг. Няма невинни сред вас, които станахте негови съучастници, като го подкрепихте при избора му, след това и при първия вот на недоверие. Призоваваме ви утре да сложим заедно край на агонията и да дадете шанс на ново управление. Става болезнено ясно, че за България е далеч по-лошо не ако правителството си отиде, а ако то остане", коментира Вигенин.

В залата присъстваха всички министри, а министърът на отбраната Тодор Тагарев отхвърли критиките и обвиненията към себе си, но обвини опозицията, че водената от тях "масирана дезинформационна кампания" е довела до отлив на желаещи на постъпване на кадрова военна служба във въоръжените сили или за кандидатстване във висшите военни училища.

Опозицията реагира остро на обвиненията.

"Представете си каква сила имам, за да спра постъпването на напиращи младежи в армията", коментира иронично лидерът на БСП Корнелия Нинова.

Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов обвини министъра, че води предателска национална политика, а от "Има такъв народ" завиха, че „когато и да падне правителството, все ще е късно, защото провалът е във всички области и няма никакъв шанс нещата да се променят".

Министърът на вътрешните работи (МВР) Калин Стоянов също взе отношение по дебата заради мотивите на вота, в които се посочва, че "сериозен елемент от неспособността да се гарантира националната сигурност на страната са недостатъчните мерки по ограничаване на нелегалната имиграция".

Стоянов посочи, че след отчетения пик на нелегална имиграция през август, от началото на септември се наблюдава намаляване на броя хора, които правят опит да преминат границата незаконно.

"В резултат на нашите действия с 30% засилване на охраната и в резултат на интензивния диалог с турската страна в момента през последните два месеца, които по принцип са най-силни, ние имаме не повече от 300 до 400 незаконни опита за преминаване на българско-турската граница", обясни той.

Народните представители от ПП-ДБ многократно упрекнаха опозицията.

Настимир Ананиев от ПП-ДБ определи поведението им като "политическа шизофрения", а Ивайло Мирчев посочи, че "по-слаби мотиви" не бил чел.

Той обясни, че изпращането на стари бронетранспортьори от запасите на министерството на вътрешните работи (МВР) е станало с решение на Народното събрание, а не на правителството и добави, че със закупуването на бойни машини "Страйкър" страната прави така, че "да минимизираме възможността някое объркано джудже от изток да реши да ни напада".

Мирчев посочи още, че складовете със снаряди не стоят празни, а непрекъснато се обновяват с нови от военните заводи в страната, както и че България не е подарила въоръжение на Украйна.

"Помощта, която сме оказали е на обща стойност колкото няколко километра магистрала. Това, което сме дарили, ще го получим обратно от Европейския съюз, част от парите вече пристигнаха", уточни още Мирчев.

Той беше подкрепен от председателя на комисията по отбрана Христо Гаджев от ГЕРБ, който също обясни, че обновяването на боеприпасите не е политика на МС, а е идва вследствие на решението на НС от декември месец 2022 г., с което се пристъпи към обновяване на военновременните резерви с боеприпаси, чийто срок на съхранение изтича в срок от три години, включително и чрез замяна с новопроизведени такива от държавни публични предприятия.

„С това решение служебното правителство внася решение на МС през март месец, много педи формирането на новия парламент, с което предоставя на ВМЗ Сопот боеприпаси за подновяване на стойност около 350 млн. лв. с ДДС, които се получават обратно в Министерството на отбраната и замяната е ново за старо. Тоест МО не плаща пари за подновяване на боеприпасите. Юли месец НС прие решение за по-бързо изпълнение на този договор. Съответно, благодарение на тази политика, близо 400 млн.лв. са спестени на българския бюджет, защото вместо да се купуват нови боеприпаси и това да струва много на МО, то ги получава без пари. Ако това е причина за вота на недоверие, „виновни““, каза още Христо Гаджев.

Генерал Атанас Атанасов от ПП-ДБ определи вота на недоверие като несъстоятелен.

"Той беше готвен като предизборно мероприятие, което да мобилизира вот, но левите и крайнодесните не се разбраха кога да го внесат и изпуснаха момента", коментира Атанасов. 

В края на разискванията министър-председателят Николай Денков взе думата и посочи, че не правителството, а опозицията е най-вреден за националната сигурност. Той заключи, че от искания вот на недоверие са се разбрали четири неща:

- Че година и девет месеца след началото на войната "Възраждане", БСП и "Има такъв народ" са признали, че Русия води агресивна война срещу Украйна, която създава заплаха и за България, затова националната сигурност изисква всички партии без изключение да призоват Русия да спре войната и напусне завоюваните територии;

- Че закупуването на съвременна техника е повод за ожесточени критики от опозицията;

- Че от "Възраждане" не се интересуват от съдбата на българите в окупираните от Руската федерация територии в Украйна;

- Че истината няма никакво значение в дебатите по вота, а се използва само пропаганда, лъжа и обиди, защото опозицията отново няма истински аргументи;

Премиерът призова всички народни представители, които се чувстват патриоти, да отхвърлят вота на недоверие в утрешния ден.

Лидерът на левицата Корнелия Нинова пък предложи формиране на непартийно програмно правителство, каквито варианти се обсъждаха преди съставянето на настоящия кабинет. Нинова не конкретизира към кого отправя поканата.