Тук ще се помещава компютърен център. Сградата в германския град Хайделберг е построена на мястото на бившия щаб на американските въоръжени сили в Европа. Със своите размери (53х11х9 метра, съответно на дължина, широчина и височина) тя е най-голямата постройка в Европа, излязла от 3D принтер. „Отпечатването“ ѝ започна през април тази година, а в края юли беше монтиран и последният бетонен елемент.
Как се строи с 3D принтер?
Проектът за сграда от 3D принтер е възложен от групата Краус. Нейният шеф Ханс-Йорг Краус е възхитен от новата технология, признава той пред АРД.
Това обаче не е първата подобна сграда в Германия. През 2020 година в град Беркум, провинция Северен Рейн-Вестфалия, беше построена къща от части, „отпечатани“ на 3D принтер. Компютърният център в Хайделберг е третата такава сграда, получила разрешение за строителство.
Самата строителна площадка обаче е много различна от другите: вместо обичайните шумни машини, там работи един тъй наречен „портален принтер“, който наслагва един слой бетон върху друг - с маркуч и дюза под налягане. Прилича почти на поставянето на глазура върху торта с помощта на сладкарски шприц. Стените са вълнообразни, отгоре изглеждат като правоъгълник с извивки. Такива форми не са възможни при конвенционалното строителство.
По-щадящи за природата ли са строежите с принтер?
Друго предимство: използваният специален бетон има значително по-малък въглероден отпечатък и може да се рециклира, отбелязва АРД. Мечтата на Краус е след няколко години, ако се наложи, тази сграда бъде съборена, разделена на парчета и рециклирана. А от нея да се „принтира“ нова сграда, като се разчита изцяло на възобновяема енергия.
Роберт Ян от Техническия университет в Дрезден изследва 3D принтирането. Той също е ентусиазиран, но все още не смята, че използваният бетон е чак толкова екологичен - защото материалът може да идва от далечни места. Вече има разработен цимент специално за 3D принтиране, пише АРД. Наред с други неща обаче, той трябва да бъде лесен за изпомпване и изхвърляне. Затова все още не е популярен материал, който да се предлага на много места. „Затова може да се окаже, че бетонът ще се транспортира на далечни разстояния“, казва той пред АРД.
За сградата в Хайделберг обаче това не важи: през последните две години компанията Heidelberg Materials изгради производствена площадка в Северен Рейн-Вестфалия за 3D бетон.
Нови изисквания за строителните работници
За тази сграда се използва и стандартен бетон. Един строителен работник ръчно поставя свръзки между частично успоредните стени, които са отпечатани от робота. След това в пространството между тях се излива нормален бетон, който понастоящем все още е изискване за строеж, уточнява АРД. „В бъдеще стените трябва да са достатъчно стабилни сами по себе си, но технологията все още не е достатъчно добра“, обяснява Краус.
На строителната площадка са били нужни само трима-четирима души - да поддържат роботизираната ръка и да наблюдават процеса. Това е огромно преимущество на 3D принтирането, особено на фона на недостига на квалифицирани работници в страната, казва Краус пред АРД. 3D принтирането ще промени из основи и изискванията за тази професия. Това вече се вижда - строителните работници държат шпакла в едната си ръка и компютър в другата.
Ще стане ли принтирането стандартно скоро?
Колко бързо ще се промени професията наистина и кога масово къщите ще започнат да се строят по този нов начин? Според Ян от Техническия университет в Дрезден това ще отнеме известно време. Течният бетон, който минава през дюза, засега няма стандартно одобрение. За всяка къща се кандидатства отделно за такова, научаваме още от публикацията на АРД.
Освен това използваните в момента портални принтерни системи са значително по-големи от сградите, които предстои да бъдат построени. В райони с висока гъстота на застрояване в централната градска част, където например трябва да се затвори пролука и да се изградят много етажи, трябва да се проучи дали настоящата технология може да се използва в този ѝ вид. „Смятам, че в близко бъдеще бетонният 3D печат ще се използва повече за престижни обекти“, казва Ян.
Точно такъв е и случаят в Хайделберг. Основният проблем в момента е, че още никой няма много опит с тази нова технология. „Това значи, че нямаме представа с какви проблеми можем да се сблъскаме в бъдеще“, казва Ханс-Йорг Краус пред АРД. Той обаче е убеден, че и всички те ще намерят своите решения.
