Часове след избухването на конфликта между Израел и „Хамас“ на 7 октомври, Бхарат Наяк, който работи като проверител на фактите в източноиндийския щат Джаркханд, забеляза вълна от дезинформация и реч на омразата, насочена към мюсюлманите, преглеждайки съобщенията си в WhatsApp.
Еднотипните съобщения, разпространявани подобно на вирус от стотици публични групи в WhatsApp в Индия, съдържат изображения и видеоклипове, показващи насилие, много от тях от Сирия и Афганистан, но представени като съдържание от Израел - с надписи на хинди, квалифициращи мюсюлманите като зли.
„Използват кризата, за да разпространяват дезинформация срещу мюсюлманите, като казват, че ще атакуват индусите по подобен начин, и за да обвинят лъжливо опозиционните и други партии, че подкрепят „Хамас“, и призовават за тяхното премахване“, казва Наяк пред Thomson Reuters Foundation:
Съдържанието е много брутално, съобщенията са екстремни и се препращат много пъти, тъй като в WhatsApp не се извършва модериране на съдържанието.
Конфликтът, който уби над 1400 души в Израел и повече от 8000 в ивицата Газа, предизвика вълна от дезинформация и реч на омразата и срещу мюсюлмани, и срещу евреи в социалните медийни платформи от Индия през Китай до Съединените щати.
Да посрещаш цунами с чадър
Meta и X заявиха, че са премахнали десетки хиляди публикации, но обемът на дезинформация и реч на омразата подчертава неуспеха на платформите на социалните медии да засилят и повишат ефективността на модерирането на съдържание, особено на езици, различни от английски, казват експерти по цифрови права.
„Ние неуморно привличахме вниманието им към тези проблеми през годините, но платформите на социалните медии все още не постигат достатъчно, когато става дума за борба с речта на омразата, подбуждането към насилие и дезинформацията. Неотдавнашните съкращения на числеността на екипите за доверие и безопасност в различните платформи подчертават този недостатък“, коментира Мона Щая, чуждестранен сътрудник в Института за Близкия изток „Тахрир Политика“ - организация с нестопанска цел.
„Освен това разпределението на ресурсите им - въз основа на размера на пазара, а не на оценените рискове - изостря предизвикателствата, пред които са изправени маргинализираните общности, включително палестинците и други."
Съгласно Законодателния акт за цифровите услуги много големите онлайн платформи и търсачки, каквито са „Фейсбук“, „Инстаграм“, YouTube, LinkedIn, TikTok и X, но не и „Телеграм“, чиито потребители в ЕС все още са по-малко от 1/10 от гражданите му, ще бъдат задължени да оценяват и смекчават системните рискове за гражданския дискурс, като например чуждестранните усилия за дезинформация, считано от края на август 2023 г.
ЗАЦУ задължава компаниите, които управляват много големи платформи, най-късно 15 месеца след датата, от която Законодателният акт за цифровите услуги започна да се прилага, да предоставят на обществеността доклади, съдържащи резултатите от тази оценка на риска, но ги насърчава да не чакат крайния срок.
Meta, която притежава „Фейсбук“, „Инстаграм“ и WhatsApp, обяви в публикация в официалния корпоративен блог на компанията, че е създала „център за специални операции, в който работят експерти, включително говорещи свободно иврит и арабски“, и че работи с трети страни за проверка на факти в региона „за развенчаване на неверни твърдения“.
Дезинформацията отнема и разбива животи
Неуспехите при модерирането на съдържанието не се ограничават до продължилия десетилетия израелско-палестински конфликт.
Следователите на Агенцията на ООН по правата на човека заявиха през 2018 г., че използването и превръщането на „Фейсбук“ в оръжие са изиграли ключова роля в разпространението на реч на омразата, която подхранва насилието срещу етническата общност рохингия в Мианмар през 2017 г.
Мета призна, че е била „твърде бавна“ в действията си в Мианмар, а бежанците от рохингия заведоха иск срещу Meta за 150 млрд. долара заради неуспехите на компанията да проверява съдържанието във „Фейсбук“ и заради самия ѝ дизайн, които в комбинация са допринесли за насилието срещу тях в реалния свят.
Най-малко 6700 рохинги са били убити през месеца след избухването на насилие в Мианмар през август 2017 г., а повече от 647 000 са избягали от Бангладеш от август до края на 2017 г. по данни на „Лекари без граници“ (MSF).
През 2022 г. съдебно дело, заведено срещу Meta в Кения, повдигна обвинения в разрешаване на публикации от Етиопия във Фейсбук, които нарушават правилата за ползване на самата платформа за недопускане на реч на омразата и призиви към насилие, и в алгоритмично усилване разпространението на публикациите, които разпалиха гражданската война в Етиопия.
Компанията е изправена пред подобни обвинения, свързани с разпространението на съдържание, съдържащо насилие, в Шри Ланка, Индия, Индонезия и Камбоджа.
Увеличението на дезинформацията по време на настоящия конфликт между Израел и „Хамас“ подчертава, че „платформите нямат правилните системи“, казва Сабханаз Рашид Дия, бивш ръководител на политиката в Meta за Бангладеш.
Инвестиции в конкретни части на света и за конкретни езици открай време са недостатъчни и това обстоятелство изправя платформите пред изпитание в тази криза“, казва Дия, основател на борда на директорите на мозъчния тръст Tech Global Institute.
„Някои от предизвикателствата, които виждаме около информационната екосистема, са последици от липсата на изграждане на капацитет; това са последици от автоматизираните системи, проблемите с персонала; липсата на достатъчно проверители на факти на тези пазари; липсата на политики, контекстуализирани за местните региони“, добави тя.
Надпревара с движеща се мишена
Арабският център за развитие на социалните медии 7amleh е документирал повече от половин милион случая на реч на омразата и подбуждане към насилие на иврит срещу палестинци и техните поддръжници.
Същевременно само в първите три дни след атентата на „Хамас“ над Израел се наблюдава над 50-кратно увеличение на абсолютния брой антисемитски коментари във видеоклипове в YouTube, свързани с конфликти, съобщи Институтът за стратегически диалог в Лондон (ISD), позовавайки се на данните и от изводите от собствен доклад.
Част от този скок може да се обясни с увеличаването на броя на видеоклиповете, фокусирани върху Израел и Газа, публикувани в платформата. Но делът на антисемитските коментари все още се е увеличава средно с 247% на ден след избухването на боевете според ISD.
Обединеното кралство, което е приютявало евреи, бягащи от континентална Европа по време на Втората световна война, е регистрирало най-малко 805 антисемитски инцидента след атаките на „Хамас“ - безпрецедентно насищане за толкова кратък период (21 дни) и повече от общия брой за първите шест месеца на годината, алармира Community Security Trust - еврейска група, която проследява антисемитизма от 1984 г.
Франция, Германия и други страни също регистрират скок на инцидентите, включително хвърлени коктейли „Молотов“ по еврейски център със синагога и училище в Берлин. На 24 октомври германската полиция арестува бивш боец на „Ислямска държава“, който е излежал присъда в затвора за участие в екстремистката групировка по подозрение, че е планирал да се вмъкне с камион в произраелски митинг, казаха прокурорите.
А в неделя тълпа щурмува летище в мюсюлманската руска република Дагестан в акция, осъдена от мюсюлманските лидери в страната.
Стотици хора, скандиращи антисемитски лозунги и развяващи палестински знамена, се втурнаха към площадката за кацане, за да търсят пътници на полет, пристигащ от Тел Авив. В полета е имало около 15 израелци и никой не е пострадал, казаха израелски официални лица. В друга република на Руската федерация е бил подпален еврейски център.
Свързаните с държавата официални профили на Иран, Русия и Китай също разпространяват дезинформация и реч на омразата във „Фейсбук“ и X, установили са изследователите от ISD. Това може да допринесе за „поляризация и задълбочаване на недоверието към демократичните институции и медиите“, се посочва в доклада.
Атаката на „Хамас“ и последвалото нарастване на антисемитските инциденти карат някои европейски евреи да се чудят дали някога ще бъдат в безопасност не само в Израeл, но и в Европа.
Евреите в Европа казват, че сега са изправени пред комбинация от крайнодесен антисемитизъм и нарастваща враждебност както от крайната левица, така и от нарастващото мюсюлманско население в Европа, което за разлика от САЩ далеч надхвърля еврейските общности, разказват Боян Панчевски, Матю Далтън, Дейвид Луноу и Каролина Йезнач в обстоен анализ по темата, публикуван на 30 октомври в „Уострийт джърнъл“. В текста са включени данни и цитирани много хора, с които четиримата журналисти са разговаряли:
„Степента на историческата травма сред европейските евреи трудно може да бъде преувеличена“, казва Бен Джуда - старши сътрудник в Атлантическия съвет, цитиран в статията. Той отбелязва, че докато много евреи от САЩ са емигрирали преди Първата световна война, европейските евреи са загубили още по-голям брой роднини заради холокоста и имат по-тесни семейни връзки с Израел. „Общността чувства, че трябва да се държи заедно, докато евреите в САЩ не трябва или поне не се налага да правят това в същата степен“, казва Джуда.
Съобщенията за антисемитски и ислямофобски инциденти нараснаха в световен мащаб, примери за което са случаите с нападения, вандализъм и смъртоносното намушкване с нож на шестгодишно палестинско момче в Съединените щати. Те са резултат от речта на омразата онлайн, твърди Марк Оуен Джоунс, който изследва дезинформацията в Близкия изток и преподава в университета „Хамад бин Халифа“ в Катар.
Голяма част от дезинформацията предизвиква силна емоционална реакция и показва сцени на насилие и страдание, „предназначена е да провокира поляризация и да настрои хората един срещу друг“, каза Джоунс.
Чрез нея се възпламенява „чувството за праведност и племенни отношения, които допринасят за насилието, както видяхме чак в Дагестан и Илинойс. Резултатът е ужасен“, каза Джоунс.
И все пак въпреки разгорещените разговори около необходимостта от по-добро модериране на съдържанието доверието и безопасността са „ресурсоемки, което означава, че справянето с проблема е предизвикателство за всяка платформа“, отбелязва Ю-Лан Шолиърс, ръководител на продукта в Checkstep - базирана в Обединеното кралство фирма, предоставяща услуги за модериране на съдържание.
С лесния достъп до инструменти, основаващи се на изкуствен интелект, „сега е много по-лесно да генерирате реално изглеждащо, но фалшиво съдържание, което изисква по-усъвършенствани механизми за откриване“, каза Шолиърс. Преди да се присъедини към Checkstep, тя е работила в научния екип на Meta за продуктови данни.
Но дори да бяха инвестирали сериозно в своите екипи за доверие и безопасност, основното предизвикателство за платформите „е и ще бъде състезателното поведение - потребителите винаги намират все по-изобретателни начини да избегнат откриването“, добавя Шолиърс.
„Това е игра на уцелване на движеща се цел (whack-a-mole), която никога не може да бъде спечелена."
