Откакто на 7 октомври избухна войната между палестинската групировка „Хамас“ и Израел, има непрестанна размяна на огън между ливанското шиитско движение „Хизбула“, което е съюзник на „Хамас“, и израелските сили. Насилието по границата е най-кръвопролитното от големия военен конфликт между „Хизбула“ и еврейската държава от 2006 г.
ОТКЪДЕ ВОДИ НАЧАЛОТО СИ „ХИЗБУЛА"
Иранската Революционна гвардия основава „Хизбула“ през 1982 г., в разгара на Гражданската война в Ливан (1975-1990). Създаването му е част от опитите на Иран да пренесе Ислямската революция от 1979 г. и в останалата част на Близкия изток и да се бори с израелските сили след нахлуването им в Ливан през 1982 г.
Споделяйки шиитската ислямистка идеология на Техеран, „Хизбула“ започва да набира членове сред ливанските мюсюлмани шиити.
Групировката прераства от сенчеста организация в тежко въоръжена сила, придобила едва ли не решаващата дума в ливанския политически живот. Призната е от САЩ и от някои западни и други правителства за терористична организация.
КОЛКО СИЛНО Е ВОЕННОТО КРИЛО НА „ХИЗБУЛА"
Докато останалите въоръжени групировки, участвали в ливанската гражданска война се разоръжават, „Хизбула“ запазва оръжията си, за да воюва срещу израелските сили, окупирали населения преобладаващо с шиити Южен Ливан.
Последвалите години наред на партизанска война карат Израел в крайна сметка през 2000 г. да се изтегли.
През 2006 г. „Хизбула“ показа нагледно постиженията си във военно отношение по време на петседмична война с еврейската държава, избухнала след като бойци на шиитско движение навлизат на израелска територия, отвличат двама войници и убиват няколко други.
„Хизбула“ изстреля хиляди ракети по Израел в течение на този конфликт, отнел живота на 1200 души в Ливан и на 158 израелци, повечето от които войници.
Военната мощ на „Хизбула“ нарасна, след като движението разположи свои бойни отряди в Сирия, за да помогне в битката на президента Башар Асад срещу сунитските бунтовници.
Ливанското шиитско движение се хвали, че притежава различни оръжия, включително ракети с прецизно насочване и дронове, и казва, че може да удари всяко кътче на Израел. През 2021 г. водачът на „Хизбула“ шейх Хасан Насралла заяви, че групировката разполага със 100 000 бойци.
Иран дава на „Хизбула“ оръжие и пари. По оценки на САЩ в последните години Техеран е предоставял на шиитското движение стотици милиони долари годишно.
КАКВА Е РОЛЯТА ДОТУК НА „ХИЗБУЛА“ В КОНФЛИКТА ИЗРАЕЛ-„ХАМАС"
„Хизбула“ има дълбоки връзки с палестинското движение „Хамас“, което контролира Газа, и с „Ислямски джихад“, друга палестинска групировка, подкрепяна от Иран.
„Хизбула“ заяви, че е поддържало „директна връзка с ръководството на палестинската съпротива“ на 7 октомври, деня, в който бойците на „Хамас“ извършиха нападение срещу Израел, което от своя страна доведе до ответните израелски въздушни удари и сухопътна операция срещу Газа.
След 7 октомври „Хизбула“ води все по-ожесточени престрелки с израелските сили по границата. Групировките „Хамас“ и „Ислямски джихад“, които и двете имат присъствие в Ливан, за пръв път в историята атакуваха Израел от ливанска земя, като на 10 октомври при едно от тези нападения бойци на „Ислямски джихад“ проникнаха на израелска територия.
Около две седмици по-късно, на 22 октомври, израелският министър-председател Бенямин Нетаняху обяви, че ако „Хизбула“ открие фронт срещу Израел, това ще доведе до „невъобразими“ по размер контраатаки срещу Ливан.
КАКВО РЕГИОНАЛНО ВЛИЯНИЕ ИМА „ХИЗБУЛА"
„Хизбула“ е извор на вдъхновение и подкрепа за останалите проирански групировки в Близкия изток. Ливанското шиитско движение обучава въоръжени групи в Ирак и взе участие в боеве там.
Според Саудитска Арабия бойци на „Хизбула“ са воювали и в подкрепа и на йеменските шиитски бунтовници хусите, които също са съюзници на Иран. Ливанската групировка отрича това.
КАКВА Е РОЛЯТА НА „ХИЗБУЛА“ В ЛИВАН
Влиянието на „Хизбула“ се опира на усъвършенствания арсенал и подкрепата за движението сред много от ливанските шиити, които смятат, че групировката ги защитава от Израел.
Ливанските партии противници на „Хизбула“ казват, че организацията подрива държавните устои и я обвиняват, че едностранно въвлича Ливан във въоръжени конфликти.
„Хизбула“ има свои министри в правителството и депутати в парламента.
По-осезаемо шиитското движение навлиза в политиката през 2005 г., когато Сирия изтегли войските си от Ливан след убийството на бившия премиер Рафик Харири, който олицетворяваше саудитското влияние в страната.
Международен трибунал под егидата на ООН осъди задочно за атентата трима членове на ливанското шиитско движение, а то от своя страна отрече всякакво участие в покушението и обяви трибунала за маша на враговете му.
През 2008 г. борбата за власт между „Хизбула“ и политическите противници на движението в Ливан, ползващи се с подкрепата на Запада и Саудитска Арабия, прерасна в кратък конфликт. Бойци на „Хизбула“ превзеха различни части на Бейрут, след като правителството се зарече да вземе мерки срещу военните комуникационни мрежи на групировката.
През 2016 г. президент на Ливан стана християнският политик и съюзник на „Хизбула“ Мишел Аун - съгласно изградената на конфесионален признак политическа система в Ливан президентският пост се заема от християнин маронит.
Две години по-късно „Хизбула“ и съюзниците на движението спечелиха парламентарните избори. През 2022 г. те загубиха мнозинството си, но шиитската групировка запази голямото си политическо влияние.
Тя организира кампания срещу съдия, разследващ взрива през 2020 г. на бейрутското пристанище, заличил цели части от столицата, след като той поиска да разпита съюзници на „Хизбула“. Година по-късно противопоставянето по въпроса прерасна в сблъсъци с жертви в Бейрут.
ИМАЛО ЛИ Е ОБВИНЕНИЯ СРЕЩУ „ХИЗБУЛА“ ЗА НАПАДЕНИЯ СРЕЩУ ЗАПАДНИ ЦЕЛИ
Ливанските сили за сигурност и западни разузнавателни служби заявиха, че групировки, свързани с „Хизбула“, стоят зад самоубийствени атентати срещу западни посолства и цели и отвличания на западни граждани през 80-те години. За една от тях „Ислямски джихад“, която е различна от едноименната палестинска организация, се предполага, че се е оглавявала от Имад Мугния, високопоставен командир от „Хизбула“, ликвидиран при атентат с кола бомба в Сирия през 2008 г.
САЩ смятат ливанското шиитско движение за отговорно за самоубийственото нападение през 1983 г., разрушило щаба на американските морски пехотинци в Бейрут, при което загиват 241 военнослужещи, и самоубийствената атака същата година срещу посолството на Вашингтон. През 1983 г. самоубийствен атентат е извършен и срещу френските казарми в ливанската столица, при което загиват 58 френски десантчици.
Говорейки за тези нападения и вземането на заложници в интервю от миналата година, шейх Насралла заяви, че те са дело на малки групировки, нямащи нищо общо с „Хизбула“.
КАКВО КАЗВАТ ЗАПАДНИТЕ И ДРУГИ ПРАВИТЕЛСТВА ЗА ГРУПИРОВКАТА
Западните страни, включително САЩ признават „Хизбула“ за терористична организация. Същото становище заемат и арабските съюзници на Вашингтон от региона на Залива, в това число и Саудитска Арабия.
ЕС смята за терористична организация само военното крило на „Хизбула“, но не и политическото.
Аржентина обвинява ливанското шиитско движение и Иран за бомбения атентат през 1994 г. срещу еврейски културен център в Буенос Айрес, взел 85 жертви, и за нападение от 1992 г. срещу израелското посолство в същия град, при което загиват 29 души. Техеран и „Хизбула“ отричат да имат участие.
