Европа е изправена пред третия си отоплителен сезон на фона на газовата война с Русия, която Кремъл отприщи още преди нахлуването в Украйна. Този път ЕС се подготви по най-добрия възможен начин и преди месец европейците бяха сигурни, че няма да мръзнат до пролетта. Но през този месец се случиха две събития, които отново изправиха Европа на ръба на енергийна криза, коментира Би Би Си.

Първо, в Близкия изток избухна нова война. „Хамас“ нападна Израел и конфликтът в ключовия за добива на нефт и газ регион на планетата заплашва да стане регионален, ако не и международен.

И второ, на дъното на Балтийско море се случи странна авария на европейски газопровод, която съживи призрака на големия саботаж на „Северен поток“ преди година и постави под въпрос сигурността на инфраструктурата, от която зависи енергийното снабдяване на 27 държави от ЕС с население от почти половин милиард души.

И всичко беше наред допреди месец.

Как ЕС се подготви за зимата

Руският лидер Владимир Путин започна да прекъсва доставките на газ за Европа още през лятото на 2021 г., а след нахлуването в Украйна през февруари 2022 г. доставките бързо намаляха до нула.

Европа, която не беше наложила санкции върху руския газ, се напрегна, за да се справи със зависимостта си от „Газпром“. Ако преди войната руският газ покриваше над 40% от европейските нужди, сега той покрива по-малко от 10%.

За да постигне това, тя трябваше да пести газ, да замени доставките по руските тръбопроводи с втечнен газ на завишени цени и да субсидира населението и промишлеността.

Европейците се подготвиха за новата зима особено внимателно: напълниха хранилищата до безпрецедентните 99%, пуснаха в експлоатация терминали за приемане на втечнен газ и подписаха мегадоговори за доставките му за години напред.

Всичко вървеше добре, цените паднаха два-три пъти спрямо миналогодишните върхове и дори френските атомни електроцентрали се върнаха към нормална работа след ненавременното спиране на производството през миналата зима поради планирани и не особено превантивни дейности в атомните електроцентрали.

Но дори и задълбочената подготовка не премахна структурните проблеми, които правят Европа уязвима за енергийно изнудване от страна на Кремъл или арабските страни през следващите години.

Защо на Европа не е гарантирана топла зима

Първо, ЕС не се е отървал напълно от Русия. „Газпром“ и „Новатек“ все още доставят на европейските потребители забележителни количества както тръбопроводен, така и втечнен природен газ. Стабилността на тези доставки е под въпрос, откакто Путин доказа способността си да затваря кранчето, за да постигне политически и военни цели, дори ако това вреди на „Газпром“ и на руската икономика.

Второ, отказът на един от основните доставчици на тръбопроводен газ по дългосрочни договори - „Газпром“, направи ЕС зависим от цените на свободния спот пазар на втечнен природен газ, който е не по-малко капризен и чувствителен към геополитически сътресения.

Нищо не натоварва пазарите и не повишава цените така, както заплахата от прекъсване на доставките. Нищо не нарушава доставките така, както войната, тъй като тя застрашава инфраструктурата на световния енергиен пазар: проливи, тръбопроводи, пристанища, производствени платформи.

Миналата есен беше взривен основният руски подводен газопровод за Европа - „Северен поток“. Тази есен се случи странна авария на подводния газопровод Balticconnector между Финландия и Естония - и цените рязко се повишиха.

Сегашната цена на газа в Европа вече е свързана с геополитически рискове и всяка ескалация само ще увеличи сметките за осветление и отопление тази зима. Това вече се случва.

Газът е в изобилие, търсенето е намалено, но цените не намаляват. Защо?

Цените на газа в Европа сега са два до три пъти по-високи от цените преди войната, въпреки че търсенето е намаляло с повече от 10% тази година в сравнение с миналата и със 17% по-ниско от средното за петгодишния период 2017-2021 г. преди войната.

Преди една година цените бяха не три, а десет пъти по-високи от преди, но спадът им от тези върхове не доведе до възстановяване на търсенето, тъй като Европа преживява икономическа криза, населението пести пари, а производството намалява.

В същото време доставките са нормални - ЕС няма къде другаде да складира своя газ. Европейските подземни хранилища са пълни, част от газа беше нагнетена в украинските хранилища въпреки войната, а сега търговците вече използват кораби за съхранение на втечнен газ. На европейските брегове има две дузини газовози, които очакват купувачи.

Въпреки намаленото търсене и свръхпредлагането обаче цените се повишават. Според анализаторите на ICIS за това са виновни войната и заплахата от саботаж на тръбопроводите в Европа.

„На фона на комфортните нива на предлагане страховете от ескалация са по-силни. Потенциално, ако времето остане меко и не възникнат нови проблеми, цените могат да паднат“, пишат те, но предупреждават, че ако цените паднат, Европа ще има конкуренти за този газ в Азия и газовозите могат да хвърлят котва край Кадис и да се насочат към Китай и Индия.

Призракът на арабското ембарго

ЕС замени руския тръбопроводен газ с втечнен газ. Около половината от вноса идва от САЩ, най-големият производител на нефт и газ в света.

Другата половина идва от страни, които пряко или косвено са били от другата страна на барикадите от Запада в конфликта между Израел и „Хамас“ - Русия, Катар, Алжир и Египет.

Миналата година Египет доставяше втечнен природен газ за ЕС, но през лятото спря, тъй като цените в Европа паднаха, а в Африка беше горещо и трябваше да се задоволи повишеното вътрешно търсене на газ. Той тъкмо беше възобновил износа през октомври, когато „Хамас“ нападна Израел, доставките на газ от Израел за Египет намаляха и Египет отново спря да изнася втечнен газ.

Засега Русия и Катар все още продават втечнен природен газ на невероятно печелившия европейски пазар. Одако и Катар са приятели с „Хамас“ - групировка, която Европа смята за терористична.

Възможността за прекъсване на доставките по политически причини изнервя пазарите и поддържа високите цени на газа в Европа. Още повече, че другите водещи арабски държави, износителки на енергия, са хладнокръвни към Запада, а някои от тях са открито враждебни към Израел.

В случай на сериозен конфликт, в който участват например САЩ и Иран, те биха могли евентуално да застанат на една позиция и въпреки загубите да се опитат да задушат западната икономика, както направиха арабските страни от ОПЕК след Войната на Страшния съд, по повод на чиято 50-годишнина на 7 октомври Израел беше нападнат.

Могат ли да въведат отново петролно и газово ембарго и да потопят Европа и САЩ в криза за десетилетия?

Всичко е възможно, но това не е в техен интерес, казват анализатори, като отбелязват, че и Катар, и Саудитска Арабия са много по-силно обвързани със световната икономика, отколкото в дните на Войната на Страшния съд.

„Катар, както и други държави, се възползва от отказа на Европа от руския газ. Той е силно заинтересован от запазването на този пазар“, отбелязва Агата Лоскот-Страхота от изследователския център Bruegel.

„Възможно е Катар да желае да запази несигурността на цените на горивата. Не съм сигурна обаче, че те биха се осмелили умишлено да спрат доставките“, казва тя.

Несигурността е в ръцете и на други доставчици на газ за ЕС

ЕС получава газ чрез подводни тръбопроводи от Африка и Норвегия. Всяка авария рискува да доведе до недостиг, повишаване на цените и нова енергийна криза.

„Тръбопроводите могат да бъдат обект на злонамерени действия, ако някой иска да увеличи тези рискове, да провокира покачване на цените или просто да навреди на европейските потребители“, казва Лоскот-Страхота.

„Опасенията за това са съвсем реални след експлозията на „Северен поток“ и неотдавнашния инцидент с Balticconnector. А нестабилността и кризата в Близкия изток само наливат масло в огъня“, допълва тя.