Изложбата „Песента на дървото", на Регионален етнографски музей - Пловдив, ще бъде представена в Исторически музей - Димитровград.

Откриването ще се състои на 25 октомври  2023г. в  Изложбената зала на музея от 17:30 часа.

Тази изложба разказва за народните музикални инструменти (гайда, гъдулка, тамбура, зурна и др.) и такива, използвани в новия следосвобожденски град (цигулка, виола, цитра, мандолина и др.). В края на ХІХ в. в градския живот се появяват кеменджиите – цигански оркестри с цигулка, кларнет, зурна, тамбура и тъпан. В новозаселените градски махали отначало хорото е в съпровод на гайда и кавал, а по-късно – на кларнет и цигулка. На места гайдата се запазва по неделните и празничните веселия с хорá по мегданите и по селските сватби и забави до средата на ХХ век.

Народната традиция, ориенталското влияние, модерните европейски инструменти и наследството на църковното пеене създават пъстро многообразие в българската музика. Още в поробена България се заражда градско общество с нови музикални вкусове, привнесени от Западна Европа. Така в крайдунавските градове към средата на ХІХ в. се появява цигулката. Европейската музика навлиза в страната по различни пътища: чрез емигрантите, чрез протестантските мисии и техните хармониуми, чрез българи, живели и учили в чужбина.

След Освобождението в България се завръщат професионално подготвени музиканти, а заедно с тях работят и майстори на музикални инструменти. И ако по-рядко се появяват големи инструменти като пиано и хармониум, то флейтата, акордеонът и китарата сравнително бързо се разпространяват в градовете. Често се изпълняват популярни откъси от опери и оперети, маршове и преработки на народни песни.

            Каква е „песента" на дървото? Старите българи казват: „От всяко дърво свирка не става". За да оживее един музикален инструмент трябва да се подбере подходящото дърво – явор, ясен, акация, орех, зарзала, дрян и др. Те са устойчиви и жилави, а звукът им предпазва от зли сили.

            В изложбата са включени и музикални инструменти, „разказващи" личните истории на реално живяли „герои" от делника на българина.

            Магията на българската гайда, гъдулка и кавал, съчетана с изяществото на класическите инструменти, пресъздава духа на следосвобожденска България.