„Нима не размишляват над Корана?И ако бе от друг,а не от Аллах,щяха да открият в него много противоречия”./Коран;4:82

  Мюсюлманската митологична традиция обявява Коранът за най-голямото чудо на исляма,нещо повече на света.Рецитирането му на арабски съпътства мюсюлманите през целия им живот.Стиховете му се шептят в ушите на новородените,по кратките му глави се наизустяват за ежедневни молитви,неотменен е и в брачните церемонии. С него изпращат от земния път мюсюлманите,четейки им откъси за утеха на смъртния одър/1/.

  Свещеното писание на исляма с много имена,най известното от които е ал-Куран-„рецитация”,се смята от всички мюсюлмани,както ортодоксални сунити,така и шиити за буквално откровение на Божието слово,низпослано в сърцето,душата и ума на Пророка Мохамед с посредничеството на архангел Гавраил /Джебраил б.а./.Думите и значението на текста се приемат за свещени,както и всичко ,свързано с него като се започне от пеенето на негови стихове и се стигне до калиграфията на сентенциите му./2/

  В представите на мюсюлманите,текстът на Корана е вложен в устата на Мохамед от самия Аллах.В основната си част свещената книга на мюсюлманите е кодифицирана в средата на VIIв.сл.Хр.години след смъртта на Пророка.Текстът съдържа 114 глави/сури ар./.Според предполагаемото място на тяхното произнасяне те се делят на 90 „мекански” и 24 „медински”.Преобладаващата част на мюсюлманското свещено писание е полемика под формата на диалог между бога,говорещ ту в първо,ту в трето лице,и противниците на исляма или колебаещите се адепти. Наред със собствените си религиозни и митологически  сюжети Коранът съдържа религиозно-правови предписания, определящи „угодния на Аллах”начин на живот и поведение, някои правила на обредността и начертания на култа./3/

  Муджизе/чудо б.а/ според мюсюлманската богословска традиция се наричат „действията и състоянията,които не са по силите на обикновените хора,но са дадени от Аллах на пейгъмберите/пророците б.а./”От тази гледна точка Коранът е муджизе и е най-силният довод в подкрепа на истинността на пророчеството /нубуввет –ар./на Мохамед,подчертава в свое изследване теологът проф.д-р Фикрет Караман.Според богословът именно затова неверниците са били предизвикани да съставят и представят същото,ако се съмняват,че тази книга е разкрита от Аллах.Но те не са могли да съставят книга,сура/глава б.а./,ает /стих б.а./,която да е равностойна на Корана./4/. Опирайки се на мюсюлманското свещено писание теологът е категоричен:”Коранът е оставил немощни и в безисходица неверниците.Той се позовава на сура от Корана:”А ако се съмнявате в това,което сме низпослали на Нашия раб,донесете една сура,подобна на неговите, и призовете вашите свидетели-освен Аллах-ако говорите истината!Но не го ли направите,а никога не ще/го/ направите-бойте се от огъня,горивото на който са хората и камъните”/Коран;2:23-24/.

  Ето и доводите на мюсюлманските теолози,които доказват  според тях чудодейността на Корана:

  1.Коранът е слово на Аллах.Защото съдържащите се в него думи и начинът на употребата им,граматическите правила,използваните художествени методи и вложените в тях значения са с неподражаема изящност.Рационално и научно погледнато е невъзможно човек или общност да създадат текст на тази висота.

  2.В епохата на низпославането на Корана са били широко разпространени текстове в поетична и прозаична форма,които са основата на арабската литература.Коранът,който включва въпроси,свързани с вярата,богослужението,обществените взаимоотношения,морала,поучителните примери,притчи и исторически събития,с един изключително прекрасен стил е засенчил човешкото слово.Заставил поетите и писателите да замълчат.

  3.Коранът е съобщил много важни знания относно структурата и сътворението на вселената,неведомия свят и бъдещето.Отначало Пейгъмбера/Пророка Мохамед б.а./не владеел четмо и писмо.Тази му особеност е окачествена от Корана с израза  „умми”-неук/Коран;62:2/.Мохамед обаче съобщил,че божественото слово му е дарено от Аллах като чудо./5/

  Апологетите на Корана изразяват следното мнение:Коранът не е  поезия и проза,но обединява стилистичните особености и на поезията и на прозата,в резултат на което съдържа превъзходна хармоничност и мелодичност.Всеки път,когато човек чете Корана,дълбоко в душата си усеща въздействието на тази мелодичност./6/

  Мюсюлманските теолози обясняват словестните достойнства на чудото Коран с още чудеса.Ето какво пише Осман Нури Топбаш:Затова заедно с неизброимите чудеса като избликналата от пръстите на Пратеника на Аллах вода;нахранването на стотици хора с малко количество храна;прекланянето на дърветата пред него с думите на почит „ес-Селяму алейке,я ,Расулюллах!”,стенанието на дънера,върху който Мохамед първоначално четял хутбетата си,но най-голямото и вечно чудо до Съдния ден ще остане Свещения коран./7/

 Ислямските  богослови обясняват това чудо с разцвета на поезията и прозата по време на Пророка.Те твърдят,че красноречието във времето на низпосланието на Корана било в небивал разцвет.Хората отличаващи се в тази насока,будели всемерна завист.”Целта на чудесата била да въздействат върху всички,включително и върху онези,които били най-почитани и най-уважавани,за да последват пейгъмберите.Затова чудото на Мохамед,допълващо  другите чудеса,се основава на най-голямото от всички чудеса-Свещения Коран”/8/

   Създателят на ислямско световно движение Фетхуллах Гюлен твърди,че ислямът е най толерантната религия и затова ,когато мюсюлманите се „натъкнат на празнословие,безсмислени и грозни думи и постъпки”на опонентите си трябва да ги отминават с пренебрежение/9/

  В опит да сравнят Библията с Корана изследователи с различна религиозна ориентация сочат:Съдържанието на Корана не е подредено исторически.Аллах не се открива на хората,а им дава само Корана.Той остава скрит за човеците.Като Творец на света Аллах е напълно отделен,скрит от творението си и не съществува никакъв директен контакт между Творец и творение.Коранът няма ясна централна тема.Коранът е еднопосочно вечно предписание на Аллах към човека,едностранен завет или еднолична връзка на Аллах с човека./10/

  Ето какво казва за Корана ,православния богослов Даниил Сисоев:След смъртта на Мохамед,когато започнала всеобщата война на мюсюлманите срещу всички/Мохамед започнал завоюването на всички останали племена/,по-късно обхванала половината човечество,познавачите на Корана,които го знаели наизуст,започнали да загиват в тези войни и тогава възникнал въпросът за необходимостта от записването на Корана и сведенията за него в един текст.Били са направени няколко варианта,а четвъртия/третия б.а/ халиф Усман,заповядал да се вземе за основа  Корана на Зейд-бившия приемен син на Мохамед,робът,който записвал текста.Той събрал в едно тези текстове.Зейд  разположил текстовете на Корана именно в този вид,в който го познаваме сега”/11/

 Протестантските пастори проповядващи и търсещи последователи в ислямския свят подчертават,че при създаването на Корана Мохамед е заимствал от религиозните традиции на Изтока с пълни шепи.

 От арабската езическа традиция Пророкът заимства названието на бога Аллах,Каабата,хаджа/поклонническото пътуване/.От Талмуда и Стария завет-киблата/посоката за молитва,която първоначално е насочена към Йерусалим/,историята за Аврам,отказът на Сатаната да се поклони на Адам,Каин и Авел,седемте небеса и шестте ада,историите за Моисей,Давид и Соломон.От Евангелията:Исус,роден от Дева Мария;Йоан Кръстител,чудесата на Исус Христос,възнасянето на Исус на небето.От новозаветните апокрифи:чудесата,които Исус е извършил в детството,пещерата на седемте спящи.От източно-азиатски източници:раят е място на плътски удоволствия,везните на справедливостта,мостът между рая и ада-ас-Сират./12/

  Това, което критиците на Корана извеждат в негов ущърб е проблемът с отменянето.Според ислямската догма/фикх ар./ доктрината на отменянето е свързана с анулирането на по ранни аети от по-късни стихове.Той намира място дори в самата свещена за мюсюлманите книга.”Каквото и знамение да отменим или накараме да се забрави,донасяме по добро или подобно на него.Не узна ли ти,че Аллах над всяко нещо има сила?”/Коран;2:106/Ислямските теолози с пълна сила използват този ает, за да аргументират откровението на Аллах като истинно в сравнение с предишни писания.В същност то в пълна сила се отнася за противоречията в Корана,където се сблъскваме с отричането на едни аети от други.Важна промяна/отменяне/ е например промяната в посоката на молитвата/кибла б.а/от Йерусалим към Мека/Коран;2:142-144/,законът за отплатата,наследството,наказанието на прелюбодейците и много други.Проблемът е сложен,защото наред с отменяните текстове /мансук/ в Корана фигурират и отменящите текстове /насик/ и не е ясно кой-кой е?Например стих който забранява свещената война „джихад” по време на „свещените месеци”/Коран;9:5/ е отменен с около 124 други аети./13/

  Доктрината на отменянето е в противоречие на твърдението на Корана,че словото на Аллах не може да се променя/Коран;6:34 и 10:64/

  Противоречията в Корана водят на бял свят една книга,която взриви мюсюлманския свят”Сатанински строфи” на Салман Рушди.Книгата е публикувана през 1988 г..На 14 февруари 1989 г. иранския аятолах Рухола Хомейни в радиобръщение обявява:”Информирам гордия мюсюлмански народ по света,че  авторът на книгата „Сатанински строфи”,която е срещу исляма,Пророка и Корана,и всички онези,които участват в публикуването й,знаейки за съдържанието й,са осъдени на смърт!”.Малко по-рано Хомейни без да е чел книгата издава фетва/съдебна присъда/,която призовава за смъртта на Рушди и заявява,че дълг на всеки мюсюлманин е да се подчини и да го убие./14/

  Книгата на Салман Рушди е преразказ на живота на Пророка Мохамед в Мека/наречен в романа Джахила/.В центъра са т.нар.сатанински стихове.Пратеника първо произнася стихове в подкрепа на политеистичните божества,но в последствие се отрича от това откровение като грешка,към която е подтикнат от Сатаната.Мохамед е окарикатурен като участник в бордей,в който жените му са представени за проститутки.

 В романа Салман Рушди стъпва на хадиси/традиции б.а./, в които се сочи,че Мохамед е копнеел жителите на Мека да приемат исляма.За да направи посланието си по-приемливо за тях,той рецитира сура Ал-Наджм/Коран;53/,не така ,както му била предадена от архангел Гавраил.Той споменава три политеистични богини.Коментатори твърдят,че Пророка е отстъпил от твърдата си позиция в подкрепа на монотеизма./15/

  Опитвайки се да обясни на европейския читател същността на Корана,италианският професор Франко Кардини пише:”Докато християнството е вяра в един Човек,въплъщение на Словото,Исус Христос,то ислямът е вяра в един разказ,смятан за Словото,Думите на Бог и превърнали се в Книга.”/16/

Георги Кулов председател на УС на сдружение "Балкански форум за мир Кърджали"

Цитирана литература:

 1.Хюсеин Ед,Ислямът.Световна история.С.,2019,с.40

  2.Наср,Саид Хусайин,Сърцето на исляма.,С.,2010,с.26

  3.Мусулманская митология.,Мифы народов мира.,М.,1982,с.,183

  4.Караман Фикрет,Ценностите на вярата в исляма и съвременните религиозни течения.,С.,2014,с.,121-122

  5.Караман Фикрет,Цит.съч.,с.,122

  6.Топбаш,Осман Нури,Полътъх на милостта на Мухаммед и чудесата на Корана.,С.,2009,с.,179

  7.Топбаш Осман Нури,цит.съч.,с.,172

  8.Пак там.,с.,172173

  9.Гюлен Фетхуллах М.,Любов и толерантност.,С.,2008,с.,97

  10.Свиленов Дечко,Мюжген Ахмедова,Али Дини,Християнство и ислям.С.,2017,с.,23

  11.Сисоев Даниил,Ислямът.Православният възглед.,С.,2015,с.,78

  12.Маурер Андреас,Ислямът-предизвикателство за Църквата.,Силистра,2012,с.,51-52

  13.Мауерер Андреас,Цит.съч.,с.,55

  14.Пак там.,с.,57

  15.Пак там.,с.,56

  16.Кардини Франко,”Ислямът е заплаха”.Лъжа!,С.,С.,2018,с.,89-90