Изненадващата офанзива на радикалното палестинско движение Хамас срещу Израел по суша, въздух и море в събота потресе целия свят. Шокът дойде не само от рязката и внезапна ескалация в един конфликт, тлеещ десетителия наред, който международната общност бе започнала да възприема като нещо обичайно и сякаш беше свикнала с поредната информация за палестинец, опитал се да атакува с нож или да се вреже с кола в израелци, или за убити палестинци по време на израелска военна операция на Западния бряг. Шокът от настоящата ескалация на конфликта дойде и от това, че в ерата на властване на интернет и на социалните мрежи офанзивата на терористите се случваше сякаш в реално време за зрителя в другия край на света. В социални мрежи се разпространяваха кадри, на които се виждаха въоръжени мъже, превземащи израелски танкове, прелитащи със специално оборудвани делтапланери над високотехнологичната разделителна стена между ивицата Газа и Израел, бродещи и стрелящи по улиците на израелски селища, взимащи израелци за заложници, предизвикващи експлозии, парадиращи из Газа с пленниците си или с труповете на жертвите си. Редица медии излъчиха много от тези кадри. Пак в социалните мрежи и в медийни сайтове се появиха и видеа и записи от телефонни разговори на израелци, хванати в капана на жилищата си и разказващи как въоръжени мъже обикалят около къщите им или са нахлули в домовете им и се доближават до стаите, в които се укриват.
Силният ответен отговор на Израел на светкавичната война на Хамас също бе силно медиатизиран. В социалните мрежи и в сайтовете на редица медии се завъртяха и видеа с изравняването със земята на сгради при масираните израелски въздушни удари по ивицата Газа.
След шока и ужаса от първите 48 часа на внезапната война между Израел и Хамас дойде време на въпросите, на които тепърва анализатори ще се опитват да дадат всевъзможни отговори. Колко ще продължи конфликтът и дали ще се сбъднат прогнозите на израелския премиер Бенямин Нетаняху, че той ще е дълъг, но Израел ще излезе победител и врагът ще плати невиждана цена. Ще ескалира ли войната в околните страни – Ливан и Египет. Вчера искри на напрежението вече припламнаха там, когато в Бейрут привърженици на ливанското шиитско движение Хизбула, приветствало офанзивата на Хамас, участваха в митинг, на който влиятелен представител на движението и братовчед на неговия лидер заяви, че то ще подкрепя радикалните палестинци в борбата им, предаде ДПА. Пак вчера между Хизбула и израелските сили имаше и размяна на обстрел, предадоха световните агенции. А в Александрия в Египет египетски полицай откри безразборно огън по израелски туристи и уби двама от тях заедно с техния египетски екскурзовод.
Не стихват и въпросите дали Иран е замесен в настоящата ескалация на напрежението, въпреки че на няколко пъти ирански представители отрекоха това, но пък иранският президент проведе вчера телефонни разговори с ръководителите на Хамас и на радикалното палестинско движение "Ислямски джихад", съобщи агенция ИРНА, цитирана от Франс прес.
Редица медии припомнят, че неотдавна Иран и САЩ размениха затворници, а САЩ дадоха зелена светлина за деблокирането на замразени ирански авоари като част от сделката. Именно това по-снизходително към режима в Иран поведение от страна на някои западни правителства разкритикува в интервю за Франс прес тазгодишната Нобелова лауреатка за мир Наргес Мохамади.
Не бива да се забравя, че в последно време Техеран е обезпокоен от сближаването на Саудитска Арабия с Израел, за което посредничи Вашингтон. Двама израелски министри посетиха Рияд в последните седмици, което е безпрецедентно затопляне на отношенията. А в интервю за "Фокс нюз" през септември фактическият лидер на Саудитска Арабия, престолонаследникът Мохамед бин Салман заговори за приближаване към нормализация на отношенията с Израел. Малко след това иранският президент Ебрахим Раиси заяви, че това подобряване на отношенията няма да се увенчае с успех, предаде Ройтерс. А неведнъж ирански представители са казвали, че подобно нормализиране би било предателстство към палестинската кауза. За да не се увенчае с успех подобно сближаване, най-лесно би било да се подклади нов конфликт между израелците и палестинците, при който арабският свят би застанал зад палестинците. Това са само част от анализите на ситуацията в медии като Ройтерс, Асошиейтед прес, ДПА, Франс прес, CNN, BBC, ABC и др.
Дали неспособността на международната общност да попречи на руската инвазия в Украйна и да вземе решителни мерки след това в Съвета за сигурност на ООН, в който Русия има право на вето и е подкрепяна от Китай, е окуражила палестинската офанзива. Дали нефункциониращата система на световния ред, допуснала и низ от преврати в Африка и в Мианма в последните няколко години, също е дала импулс на ескалацията на конфликта между Израел и палестинците.
Миналата седмица в аналитичен материал Асошиейтед прес разказа как Израел тихомълком е помогнал на кампанията на Азербайджан срещу сепаратистите в Нагорни Карабах, доставяйки мощни оръжия на Баку преди светкавичната офанзива срещу анклава през септември. Тогава тази офанзива продължи само 24 часа, преди сепаратистите да се предадат и се случи точно, когато лидери от цял свят се събираха в Ню Йорк за общополитическите дебати на високо равнище на ООН, на които обичайно се дискутират подобни кризи и конфликти по света. Дали този развой на събитията в Нагорни Карабах е окрилил палестинците от Хамас сега да действат пред една международна общност, не успяла да спре ескалацията на напрежението между Азербайджан и Армения.
Не бива да се забравя също, че в Израел сега на власт е силно консервативно и крайнодясно правителство, което прави сценарият за решение с две държави на израело-палестинския конфликт по-малко вероятен. А пък заради планираната от премиера Ненатяху реформа на съдебната система, възприемана от израелската опозиция и от много израелци като опит за контрол върху съдебната власт самият Израел бе разтърсен от антиправителствени протести, които в даден момент заразиха и представители на въоръжените сили, например резервистите. Дали всичко това е отслабило бдителността към заплахата, идваща от Газа, питат се BBC, ABC и CNN.
Не на последно място светът наблюдава и с безпокойство колебанията в американския Конгрес относно военната помощ за Украйна и си задава въпроса би ли се повторило същото и с подкрепата за която и да е друга страна по света. А сега изниква и въпросът дали една евентуална засилена оръжейна подкрепа на САЩ за Израел ще повлияе върху оръжейната помощ на Вашингтон за Украйна, която продължава своята контраофанзива срещу руските сили и която беше сред първите страни в света осъдили тероризма на Хамас срещу еврейската държава.
И докато анализатори се опитват да дадат отговор на всички тези въпроси, в редица медии се появиха ужасяващи истории за жестокостите, извършени по време на светкавичната офанзива на радикалните палестинци. Израелската аварийно-спасителна служба „Зака” съобщи тази нощ, че медицинските й екипи са прибрали около 260 трупа от мястото, на което в събота се провеждаше музикален фестивал, атакуван от бойци на Хамас, предаде Асошиейтед прес. Още вчера близки на зрители на фестивала започнаха да разказват за изчезнали хора. Сред издирваните бяха и хора с двойно гражданство или граждани на чужди страни.
БBBC описва случилото се на фестивала като втори "Батаклан" (залата в Париж, в която през ноември 2015 г. терористи, врекли се във вярност на „Ислямска държава”, избиха 90 зрители на рок концерт). Фестивалът "Супернова”, атакуван от бойци на Хамас, е бил подготвян от седмици. Той се провеждал в пустинята в Южен Израел, близо до кибуца Рейм, който е недалеч от ивицата Газа. Датата му съвпадала с края на еврейския празничен период Сукот. За фестивала пристигнали младежи от цял Израел, но и от много други страни по света. Проявата се провеждала на три фестивални сцени, в присъствието на близо 3000 зрители. Те пристигали в пустинния район с колите си. Били предупредени, че могат да очакват палестински ракетен обстрел, но не и такова зверство, за което говорят оцелелите от атаката хора.
В статията на BBC участници във разказват, че в събота сутринта първо са отекнали сирени за ракетен обстрел. После токът спрял. След това сякаш от нищото се появили петдесет терористи, с военни униформи, тежко въоръжени. Пристигнали с джипове и мотоциклети и открили огън по събралите се. Публиката се разбягала панически. Някои зрители се опитали да напуснат мястото с колите си. Оцелели разказват, че са се спасили, защото се покатерили на близки дървета или се укрили в близки овощни градини. Млада жена разказва, че часове наред се преструвала на умряла, за да заблуди терористите, застреляли от упор шофьора на колата, с която се опитала да избяга. Някои от зрителите успели да изпратят кратки съобщения за помощ на близките си. Зрители на фестивала споделят пред BBC, че кошмарът е продължил между три и пет часа. През това време терористите стреляли безразборно и взимали заложници.
Сред зрителите били две млади жени – израелската студентка Ноа Аргамани, на 25 години, и германската туристка и специалистка по татуировките Шани Лук, на 25 години. Историите на двете жени обиколиха западните медии. Би Би Си, "Дейли мейл”, "Дейли телеграф” разказаха, че Шани Лук е била похитена. Постепенно се появиха информации, че в социални медии се е завъртяло видео, на което се вижда млада жена, лежаща полугола в джип на нападателите от Хамас. Майката на Шани – Рикарда, разказа, че познати са й пратили видео, в което се вижда дъщеря й да лежи в безсъзнание в джип, с който бойци на Хамас парадират из улиците Газа. Британски издания разказват, че в потресаващото видео бойците казват, че жената е мъртва, че тя е израелска военнослужеща, а после заплюват тялото й или сядат върху него. Близки на Шани са успели да я разпознаят по специфична татуировка на крака. Те все още не губят надежда, че момичето може да не е мъртво и призовават който има информация за нея, да я съобщи веднага.
Пак в социалните мрежи се появи и видео, на което е вижда как Ноа Аграмани е качена насила от въоръжени мъже на мотор и откарана в неизвеста посока, докато няколко мъже държат приятеля й Ави Натан, за да не може той да й се притече на помощ. Във видеото Ноа крещи през сълзи: "Моля ви, не ме убивайте” и изглежда силно изплашена, разказват нейни близки, видели кадрите.
Израелецът Йони Ашер пък разказа, че неговата съпруга Дорон, на 34 години, и двете им дъщерички – 5-годишната Раз и 3-годишната Авив - са били заловени от въоръжени мъже от Хамас, докато са били в къщата на майката на Дорон в Нир Оз, близо до ивицата Газа. Йони през сълзи призова теророристите да не нараняват съпругата и децата му и да ги пуснат, а да вземат вместо тях него в плен, пише "Дейли мейл”.
В социалните мрежи журналистката Индия Нафтали пък разказа, че е видяла видео, в което четиричленно израелско семейство е държано за заложници от въоръжени мъже. От разговор между заложниците и децата от семейството – момче и момиче, става ясно, че тяхната сестра е била убита от нападателите. В друго видео Индия Нафтали и съпругът й Нананя Нафтали разказват от бомбоубежището, в което се укрили в Тел Авив след тревога за ракетна атака, че са мислели, че случващото се е втори Холокост, съобщава индийската медия NDTV.
В сайтовете на редица издания, сред които и "Уолстрийт джърнъл” се завъртя видео, на което се вижда как при израелския въздушен обстрел е поразена и срината 14-етажната страда, известна като "Кулата Палестина” в град Газа. На кадрите се вижда огромен облак от прах и пушек и бягащи хора, а Асошиейтед прес съобщи, че обитателите на сградата, в която е имало апартаменти, но също и офиси, свързани с Хамас, са били предупредени десет минути по-рано от израелските сили, че тя ще бъде обстрелвана и се предполага, че са успели да се спасят невредими.
Същевременно палестинската неправителсвена организация "Международна защита за децата на Палестина” съобщи, че по време на демонстрация в подкрепа на действия на Хамас, организирана в района на Калкилия на Западния бряг на 7 октомври, израелски военнослужещ е убил 12-годишния Ахмад Раби. Детето е било застрелян от 50-100 метра в района на пропускателен пункт, пише в сайта на организацията. Ройтерс съобщи за този трагичен инцидент и за още шестима убити палестинци в различни случаи на ескалация на напрежението в събота на Западния бряг. По повод смъртта на Ахмад Раби представителят на палестинската правозащитна организация "Международна защита за децата на Палестина” Айед Абу Ектайш припомня че палестинските деца живеят в един хипермилитаризиран контекст и че 48 палестинчета са били убити на Западния бряг и в ивицата Газа през 2023 г.одина. Данните за тези инциденти са публикувани от палестинската организация на сайта й dci-palestine.org.
Отвъд тези разкази за ужасите на една война, трябва да се припомнят и няколко съвпадения. В навечерието на ескалацията на конфликта бе връчена Нобеловата награда за мир. Броени дни преди обявяването на името на лауреата й в анализ на Франс прес се споменаваше, че в един свят на нефункциониращ ред, обхванат от редица конфликти, експерти препоръчват изобщо да не се връчва наградата за мир тази година.
Офанзивата на Хамас започна и в период, в който се отбелязва петдесетата годишнина от войната от Йом Кипур през 1973 г., продължила три седмици и отнела живота на хиляди хора, отбелязаха през уикенда Франс прес и Асошиейтед прес.
На 6 октомври във Великобритания пък започна да се прожектира в киносалоните филмът „Голда”, посветен на израелската премиера Голда Меир. Премиерата на филма беше на германския кинофестивал "Берлинале" още през февруари, а в САЩ той беше пуснат в киносалоните още в края на август. Филмът разказва за действията на Меир по време на войната от Йон Кипур. Но вместо широката общественост да извлече изводи и поуки от тази продукция и от историческите факти, които тя обрисува, месеци наред вниманието на анализаторите беше фокусирано основно върху това защо в ролята на Голда Меир се превъплъщава актрисата Хелън Мирън, а не актриса с еврейско потекло и еврейски отличителни черти. Мирън, която е носителка на редица кинонагради, сред които "Оскар", "Златен глобус" и БАФТА, е британка от руско потекло. Тя се защити срещу критиките, подчертавайки, че чувства афинитет с еврейската култура и че смята, че може би има еврейски предци и допълни, че в този филм важното е не дали еврейка или не изпълнява ролята на Голда Меир, а дали актрисата е обрисувала правдиво персонажа и неговите действия по време на войната от Йом Кипур.
