Класическата симфонична музика може да предизвика синхронизирани физически реакции сред публиката на концерт, предаде АФП, като цитира ново швейцарско проучване.
Изследването е направено от учени от университета на Берн.
Слушането на музика заедно често се описва като силно колективно преживяване, способно да създаде усещане за връзка между хората в публиката. Учените откриват доказателства за това твърдение.
Те установяват, че част от публиката синхронизира движенията и физическите си реакции - включително сърдечен ритъм, честота на дишане и електрическа проводимост на кожата.
Волфганг Чахер и колегите му от Бернския университет наблюдават реакциите на 132-ма души, които слушат три класически произведения от Лудвиг ван Бетовен, Брет Дийн и Йоханес Брамс, изпълнени от струнен квартет.
"Когато говорим за абстрактни неща като естетически преживявания, тялото винаги участва в начина, по който реагираме на изкуството и музиката“, казва психологът Чахер, който е водещ учен на изследването. Това е идеята, че умът не е само свързан с тялото, но че то влияе на ума - което изглежда достатъчно интуитивно за всеки, но остава противоречива идея в научните кръгове.
Учените следят движенията на доброволците с камери над главата, а физическите им реакции - със специални сензори. Участниците са помолени да отговорят на въпроси, свързани с личността им, а също и да споделят настроението си преди и след музикалното събитие.
Експертите констатират, че в значителна степен движенията, сърдечният ритъм, честотата на дишане и електропроводимостта на кожата на зрителите са синхронизирани.
Най-голям синхрон се наблюдава при честотата на дишане. Оказва се също, че личностните особености на доброволците влияят на вероятността за уеднаквяване на физическите реакции. Хората, които са по-отворени и комуникативни са по-склонни към синхронизиране в сравнение с невротични или екстровертни индивиди.
Авторите на проучването отбелязват, че има пропуски в събирането на информация, тъй като при избора на сензори е предпочетен комфортът на ползвателя пред качеството на данните. Те предлагат да се разработят по-надеждни методи при бъдещи проучвания на поведението на зрителите.
Данните са публикувани от изданието "Сайънтифик рипортс".
