„Грийнпийс“ – България проведе серия информационни срещи за повишаване на осведомеността на гражданите относно енергийните общности.

Граждани от Бургас, Пловдив, Димитровград и Велико Търново се включиха в дискусиите, организирани от природозащитната организация „Грийнпийс“ – България за значението на енергийните общности и ползите, които могат да носят те както за членовете си, така и за местните икономики. В срещите участваха и експерти от общините, организации и местни медии.

Енергийните общности са една от възможностите хората да се включат активно в енергийния преход, като произвеждат собствена енергия и получават много предимства от това. Обикновено всичко започва от неформални разговори между приятели, съседи или съграждани. Целта и стъпките към нея се описват като план и общността се регистрира формално според изискванията на съответната държава. България все още прохожда в тази посока, докато в Европа енергийни общности се създават от няколко десетилетия и са вече близо десет хиляди.

В дискусиите се включи инж. Вяра Колева, директор на дирекция „Екология и управление на отпадъците“ в Община Пловдив, която подчерта, че енергийните общности са много нова тема, свързана с усилията по смекчаване последиците от изменението на климата и ние всички се учим заедно как да направим средата по-добра. Своя опит споделиха Цветан Георгиев от първата енергийна общност в България Izgrei.bg, Станислав Андреев, управител на „ЕнЕфект-Консулт“, както и представители на организацията „Дишай Димитровград“. Във всеки град участниците се включиха с конкретни въпроси и се получиха интересни дискусии, които дават светлина по темата за енергийните общности от различни гледни точки.

На срещите бяха посочени стъпките, които е необходимо да бъдат направени след това – как да се търси финансиране – собствено, европейско, от банка или дори като благотворителна кампания (краудфъндинг). Водещи на дискусиите бяха Кристиян Димитров и Балин Балинов – координатори кампании „Енергийни общности“ и „Енергийни решения“ към „Грийнпийс“ – България. Те разясниха, че след като средствата са налични, се поръчва и инсталира техниката. Нейните характеристики се определят от общото решение на основателите – дали да произвеждат електрическа енергия, или топлинна. Опитът показва и че някои се ориентират към споделената електрическа мобилност. 

„Гражданите имат главната роля – подчерта Кристиян Димитров. – У някои това предизвиква колебания, но други виждат огромен потенциал. Някои са готови да са начело на подобен проект, да са сред основателите му и да бъдат посланици на дейността си. За други е достатъчно да членуват в енергийната общност и да гласуват при вземането на важните решения за нейното развитие. Енергийните общности са преди всичко граждански инициативи. Има успешни примери и на отлично сътрудничество с местните власти, които разполагат с допълнителни ресурси, например специалисти, финансиране и свободно покривно пространство.“

Много от въпросите, които възникнаха по време на дискусиите, бяха за това кога енергийната общност започва да носи ползи. Отговорът на експертите беше категоричен – още от първия си ден. Опитът показва, че в зависимост от модела на работа, тези ползи могат да бъдат под формата на електрическа енергия, която членовете започват да си поделят веднага. Ако има излишък, който се продава в мрежата за други потребители, средствата се събират във фонд с идеална цел – за подобряване на условията на живот в общността – енергийна ефективност и мерки за спестяване, подмяна на остарели уреди с нови и енергийно ефективни и др. От изнесените данни стана ясно, че енергийната общност има възможност да подкрепи и енергийно бедни домакинства, като пренасочи част от произведената енергия към техния дом. Така общността остава стабилна на фона на променливите цени на енергията – тенденция, която ще се запази и занапред, докато сме основно зависими от изкопаеми горива.

„В момента най-голямото предизвикателство в България е липсата на законодателство, регулиращо енергийните общности – заяви Балин Балинов. – България отдавна е закъсняла с приемането на законови промени, стимулиращи общностната енергия и намаляващи административната тежест. На практика в закона те не съществуват. От тук идва и големият проблем, с който се сблъскват и хората. Когато те имат желание да започнат проект, местната администрация не знае какво да прави. Тя не е запозната с процедурите, защото такива не съществуват. Други основни проблеми са липсата на работещи добри примери, които да поведат щафетата и хората да повярват, че това не е утопия. Липсва и национална информационна кампания и целенасочена държавна политика в тази посока.. Тук бих добавил също и мнителност и резервираност, типична за нас българите, когато се появи нещо ново и то изисква колективни действия“ – напомни експертът.

На срещите бе представен и енергиен калкулатор, създаден от  „Грийнпийс“ – България, с който всеки може да пресметне колко фотоволтаични панела са нужни, за да подсигурят собственото му потребление, колко би струвала системата, с колко тя ще намали сметката за електроенергия и за колко време тази инвестиция би се върнала. 

Записи от срещите могат да бъдат гледани в официалния YouTube канал на организацията.