Европейският парламент прие позиция по първия общоевропейски медиен закон, който има за цел да засили независимостта на медиите и да гарантира тяхната прозрачност. Позицията идва след изразени становища от граждани за проекта на Европейския акт за свободата на медиите (European Media Freedom Act).

Становището към проекта бе прието днес с 448 гласа "за", 102 "против" и 75 "въздържал се". 

Следва ЕП да започне преговорите със Съвета на ЕС и Европейската комисия, се отбелязва в съобщение на парламента.

С новия медиен закон Европарламентът иска да задължи държавите членки да гарантират медиен плурализъм и да защитават независимостта на медиите от правителствена, политическа, икономическа или друга намеса.

Членовете на ЕП искат да забранят всички форми на намеса в редакционните решения на медиите и да предотвратят упражняването на външен натиск върху журналистите, като например принуждаването им да разкриват източниците си, достъпа до криптирано съдържание на устройствата им или ползването шпионски софтуер за следене на журналистическата работа.

Според членовете на ЕП използването на шпионски софтуер може да бъде оправдано само като "крайна мярка", за всеки отделен случай и ако е разпоредено от независим съдебен орган за разследване на тежко престъпление, като например тероризъм или трафик на хора.

Прозрачност на собствеността

За да се гарантира независимост на медиите, ЕП иска да задължи всички медии, включително микропредприятията, да публикуват информация за структурата на собствеността си.

Депутатите искат също така медиите, включително онлайн платформите и търсачките, да докладват за средствата, които получават от държавна реклама, и за държавната финансова подкрепа. Това включва и средства от държави извън ЕС.

Разпоредби срещу произволни решения от страна на големите платформи

За да се гарантира, че решенията за модериране на съдържанието, вземани от най-големите онлайн платформи, няма да се отразят негативно на свободата на медиите, членовете на ЕП призовават за създаването на механизъм за управление на решенията за премахване на съдържание. Според евродепутатите платформите трябва първо да въведат декларации, за да разграничат независимите медии от независимите източници. След това медиите следва да бъдат уведомени за намерението на платформата да изтрие или ограничи тяхното съдържание, като им бъде предоставен 24-часов срок за отговор. Ако след изтичането на този срок платформата все още счита, че медийното съдържание не отговаря на нейните условия, тя може да пристъпи към изтриване, ограничаване или да отнесе случая до националните регулаторни органи, които да вземат незабавно окончателното решение. Ако обаче доставчикът на медийни услуги счита, че решението на платформата не е достатъчно обосновано и накърнява свободата на медиите, той има право да отнесе случая до орган за извънсъдебно уреждане на спорове.

Икономическа жизнеспособност

Държавите членки трябва да гарантират, че обществените медии разполагат с адекватно, устойчиво и предвидимо финансиране, отпускано чрез дългосрочни (не едногодишни) бюджети, смятат депутатите.

За да се гарантира, че медиите няма да станат зависими от държавната реклама, се предлага ограничение на публичната реклама, отпускана на един медиен доставчик, онлайн платформа или търсачка, до 15% от общия рекламен бюджет, отпускан от този орган в дадена страна от ЕС. Членовете на ЕП искат критериите за отпускане на публични средства на медиите да бъдат публично достъпни.

Независим медиен орган на ЕС

Парламентът също така иска Европейският съвет за медийни услуги - нов орган на ЕС, който ще бъде създаден чрез Акта за свободата на медиите - да бъде юридически и функционално независим от Комисията и да може да действа независимо от нея. Членовете на ЕП настояват също така за независима "експертна група", представляваща медийния сектор и гражданското общество, която да съветва този нов съвет.

"Не бива да си затваряме очите пред тревожното състояние на свободата на медиите по света и в Европа", заяви докладчикът Сабине Ферхайен. Тя подчерта, че "медиите не са просто бизнес" - те допринасят за образованието, културното развитие и приобщаването на обществото, като защитават основни права като свободата на изразяване и достъпа до информация. Според Ферхайен законопроектът защитава демокрациите в страните членки.

След приемането на днешното становище на ЕП предстои да започнат преговорите със Съвета на ЕС и Европейската комисия, се отбелязва в съобщението.