Д-р Динчо Генев

Д-р Динчо Генев е председател на регионалната колегия на Българския лекарски съюз. По съвместителство е и управител на общинската болница в Харманли. Оцеляването на малките здравни заведения и тяхната ефективност, съпоставени с големите, е болната му тема, подкрепена с лични наблюдения. Повод за разговора ни с него е съдбата на две лечебни заведения - в Любимец и в Ивайловград, както и извиването на ръцете на останалите.

 Д-р Генев, в изявленията на министерството на здравеопазването от последните дни се дават факти, според които закриването на редица общински болници изглежда правилно решение. Например годишно обслужените пациенти. Вие как ще коментирате?

-Със сигурност някои малки лечебни заведения обслужват недостатъчно пациенти и тяхното закриване е логически и финансово оправдано. Но това са изключения. Повечето болници си имат своята функция и незаменимо място в съответната община. С други думи - вършат си работата. При това евтино. Харчат 15% от парите на цялата здравна система, а обслужват 30% от пациентите в страната.

 Защо тогава има натиск да бъдат закрити?

- Всичко е за пари. От Европейския съюз са отпуснати средства по програмата за развитие на малките населени места - с население от 20 до 40 хиляди души. Средствата ще отидат за финансиране на лечебните заведения в тях. Това е сума от порядъка на 144 млн лева. Ако няма малки болници, тези пари отиват в големите. Които преглеждат най-много пациенти, така е, но и генерират най-големи загуби.

Повече пациенти - повече клинични пътеки и съответно пари. Защо да са губещи?

- Давам ви пример с харманлийската и хасковската болница. Завършихме миналата година с около 300 хиляди лева загуби. В Хасковската официално са 6 млн, неофициално повече. Те освен клинични пътеки имат и субсидии от министерството на здравеопазването. Ние сме 100% общинска болница и нямаме такова финансиране. За миналата година в Харманли обслужихме 5000 пациенти с база от 128 легла. Средно по 14 пациента на ден. Хасково има 600 легла, обслужили са 16 хиляди души. Това прави по 44 болни на ден. Те са 5 пъти по-големи от нас, че и повече, а обслужват само три пъти повече болни.

Но имат в пъти по-големи разходи за консумативи.

- Ами да си ги намалят. Ние направихме един съвместен проект с френски ротарианци и климатизирахме болницата. До миналата година всеки месец имахме 50 хиляди лева за отопление. Тази година са 17 хиляди. Успяхме със собствени средства да закупил апаратура, да направим клинична лаборатория, да ремонтираме отделенията.

Но правителството иска да ви закрие!? Първо хирургиите, после АГО, редуцира се броя на клиничните пътеки.

- Да, искат да ни унищожат. За абсурда в системата говори следният факт, неогласен още публично, но вече в действие. В движение промениха изискването за клинични пътеки, с цел малките болници да ги загубят. Въведоха изискването за двама специалисти за клинична пътека, плюс още един неспециалист на трудов договор. Двама! Вместо един, както досега. Специалисти се намират трудно, бягат оттук. За това текучество пример са най-вече хасковските колеги. Но не това е най-страшното. Това е незаконно! Нарушава закона за здравето. Второ, това е еднолична промяна на Националния рамков договор. А там е записано ясно, че не може да се предоговарят условия, като се избира по-лошият вариант. Стана точно така.

С други думи - без парите, които акумулират малките здравни заведения, големите няма да оцелеят.

-С други думи да. Вижте кои са най-големите длъжници в България. МБАЛ Свети Георги в Пловдив декларира, че годишно обслужва 70 хиляди пациенти. И е номер едно по задлъжнялост. Тези дефицити как се избиват? С още пари. Които ще дойдат от спестените средства от малките болници и финансирането от ЕС.

Не е ли вариант болните да се транспортират в областните болници?

Хората искат да постъпват в болница, в която са максимално близко до роднини и приятели. Болестта е и психологически срив. Преодоляването му понякога е жизнено важно за оздравяването. Но с какво ще ги транспортират? Закрият ли болниците, рано или късно ще закрият и спешната помощ в населените места.

Друго. В Любимец в линейките работят само фелдшери. Те ли ще преценят, колко сериозен е един случай и къде да го карат - в Харманли или направо в Хасково. Диагноза ли ще поставят?! Но и да има транспорт, ще бъде ли той навременен? Чувам едни глупости по телевизията от ръководството на лекарския съюз, че всички населени места били на 20 минути от най-близката болница. Тези от София, дето приказват така, искам да ги повозя от Ивайловград до Хасково. Да видим по тези пътища как ще стигнат за 20 минути. А когато има сняг, оттам няма измъкване с дни, какви 20 минути!!!

Министърът на здравеопазването д-р Божидар Нанев бе председател на Лекарския съюз. Тоест запознат е с проблемите...

- Нещата се променят, когато влезеш във властта. Всичко е лобизъм. Повече няма какво да кажа, защото не мога да го докажа.

Добре, но как все пак да са икономически ефективни малките болници, за да оцелеят?

- Да инвестират в себе си за по-качествено лечение. Планови ремонти, специалисти, нови клинични пътеки и пак специалисти. Затова в по-малките болници се дават понякога много по-добри заплати от по-големите. Има и проекти, като нашия с ротарианците за климатиците. Специално за нас - още един пример. Имахме 13 декара двор. Неизползваем. Продадохме 4 декара от тях за строеж на еднофамилни кооперации. Приходите се вкарват отново в болницата. Всяко заведение има някакви активи или възможност за оптимизация на разходите. Така че не финансовата страна им е проблемът. Истинският проблем е, че трябва да загинат, за да оцелеят големите болници където има огромни икономически интереси.

И вие какво ще направите при реализацията на този сценарий?

- Наемам няколко автобуса. Пълня ги с лекари и сестри. И право в София пред кабинета на Божидар Нанев. Нека той им обясни защо ги съкращава.

Интервю на Георги Христов