Моята река е и твоята река, реката на живота-пускаме се по нея...Това е смисловото съдържание на първата му авторска книга „Моята река“, обобщено само в няколко думи, от Щерю Щерев. Представянето й в Регионалната библиотека „Христо Смирненски“ тази вечер събра много приятели, колеги и братя рибари по съдба на популярния в града музикант като Академика, именно заради уменията и познанията му по риболов.

Книгата е писана в продължени на четири години. Повечето от разказите в нея са излизали в рамките на една година във в-к „Хасковска Марица“, част от екипа на който  авторът беше преди време. Няколко от историите са в съавторство със спътницата в живота му Тони и са се родили в Брайтън, където Щерев живее през последните години и вече, по личните му признания, се специализира там, но в океанския улов.

„Това са  лични преживявания, радвам се че успя да събере тези лакърдии, които е писал  в едно“, призна председателят на КДК Ели Видева.

Освен разкази по преживяно, забавни случки край реката,  на страниците на книгата са намерили място и няколко стихотворения, разбира се отново на рибарска тематика.

„ Реката на Щерю няма конкретен образ. Тя е и Арда и Марица...тя е събирателен образ. Тя е живота му“, каза пред публиката редакторът на книгата Недялко Бакалов.

Авторът призна, че е чакал дълго издаването на томчето и е много развълнуван, когато това вече е факт, защото в  „Моята река“ пише не само за приятелството и за природата, нещо повече-в него е излял чувствата си.

Не съм имал за цел да уча някого на риболов. Ако някой се чуди защо в книгата има глава „Джаз“ и какво общо има това с риболова, то отговорът ми е, че  музиката и риболовът са съвместими, защото чувството е едно и също. Защото и двете са свобода и пространство, сподели Щерю Щерев.