Опустошителното изригване на Везувий през 79 г. разруши град Помпей, убивайки хиляди. Но смъртоносната гореща пепел и лава помогна и за запазването на древния град и останките от неговите жители. В ново проучване археолозите откриват неизвестен досега метод за ремонт на улици в Рим, който включва изливане на разтопено желязо върху дълбоките коловози на пътя.
ДУПКИТЕ ПО ПЪТИЩАТА - ДРЕВЕН ПРОБЛЕМ
В продължение на векове едно от най-големите предимства на Рим пред враговете му е огромната и сложна мрежа от каменни пътища. От Ферт-оф-Форт в Шотландия до вътрешността на Северна Африка останките на тези емблематични забележителности са оцелели и до днес - и в някои случаи дори са били в основата на някои съвременни пътища.
Всички римски пътища са построени от римските войници, които са наемали за случая различни специалисти. Според Патерн, римски сенатор през III век, първото нещо, което легионерите правят, когато им се възложи да построят римски път от името на новия губернатор или прокуратор, е да използват „agrimensores“. Това са геодезисти, които извършват цялото проучване, използвайки средства за измерване, за да определят маршрута на пътя. Тогава „liberators“ изравняват земята, върху която ще бъде построен пътят, следван от „mensores“ измерват различните количества за различните етапи на изграждането на римския път.
Както изграждането, така и поддръжката на римските пътища е наистина сложна, според ново проучване, публикувано в American Journal of Archeology.
По време на проучване през 2014 г. на улиците на Помпей, изследователи от Университета на Масачузетс и Университета на Тексас в Остин са изненадани, че постоянно намират желязо между и под каменните плочи на най-важните улици на града.
Подобно на други големи градове, повечето от улиците на Помпей бяха павирани с камък.
Според ученият Ерик Полер (Eric Poehler), който ръководи последните изследвания, пътищата в Помпей са изключително тесни и са проектирани да работят с канализация. Тази тежка експлоатация довежда до образуване на дупки в настилката и изтъркването ѝ от постоянна употреба в продължение на десетилетия.
Дълбоките дупки и коловози лесно се виждат и днес.
Всъщност, преди повече от век и половина, американският сатирик Марк Твен се оплаква от корупцията на градските власти в Помпей по повод тези дупки:
„Аз знам какво говоря, нима не съм видял със собствените си очи как по големите главни улици (Търговската и Улицата на Фортуна) настилката не е поправяна поне от двеста години и как коловози, дълбоки пет-десет инча, са издълбани в дебелите плочи от колелата на колесниците на поколения измамени данъкоплатци! И нима не познавам аз по тези признаци, че инспекторите по състоянието на улиците в Помпей никога не са си гледали работата и че освен дето никога не са поправяли настилката, но не са я и почиствали? Впрочем нима не е вродено в инспекторите по състоянието на улиците да пренебрегват задълженията си, стига да им се удаде удобен случай? Бих искал да знам името на последния, който е заемал този пост в Помпей, та да го прокълна. Тази тема живо ме интересува, защото кракът ми хлътна в един от коловозите, а тъгата, която ме обзе, когато видях първия жалък скелет с пепел и лава, полепени по него, беше смекчена от мисълта, че може би този индивид е бил инспектор по състоянието на улиците”
Въпреки че римляните са били доста напреднали в обществените си дейности (и корупцията наистина е била проблем в римското общество), Твен вероятно не е знаел колко сложно може да бъде поправянето на пътищата през онова време. Ремонтът на една улица не винаги е бил осъществим - просто е бил твърде скъп и е изисквал много време. Преминаването може да бъде блокирано в продължение на месеци, докато специалистите не завършат ремонта на улицата.
Примери за железни пломби и капки по древните каменни улици на Помпей. Кредит: Eric Poehler
Но в Помпей римляните са измислили творческо решение на проблема. Древните градски инженери нагрявали желязо до разтопено състояние, после са изсипвали материала върху ерозиралите камъни. Досега в града са открити стотици отделни ремонти по улиците.
Разтопеното желязо се излива заедно с други материали за пълнеж като камъчета, натрошена теракота и керамика. След като металът се охлади, цялата каша се втвърдява, за да запълни и покрие дупките. Според археолозите този метод е много по-евтин и по-бърз, отколкото пренареждането на улицата.
Но тъй като желязото или желязната шлака трябва да се загрее между 1100 и 1600 ° C, "как римляните са доставяли втечнения железен материал до улиците на Помпей, остава загадка", пишат учените.
Не е съвсем ясно как римляните са извършвали такива ремонти, но изследователите имат някои хипотези.
На различни места по улици, които не изискват поправка, са намерени капки от желязо, което предполага, че случайно е било разлято, докато е пренасяно. Вероятно това е било извършвано от роби.
Няколко седмици по-късно, разбира се, всички улични ремонти в града няма да имат значение. Но новата статия показва, че дори и след хилядолетия, градовете се сблъскват с едни и същи проблеми с пътищата.
The Iron Streets of Pompeii, Eric E. Poehler et al., American Journal of Archeology
Just Like Us, Pompeii Also Struggled With Potholes, Popular Mechanics
Ancient Romans used molten iron to repair their stone-paved roads